Решение № 2786 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16063/2011 г.

Решение № 2786 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16063/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваица Димитрова Пулева от гр. София, против решение № 13442 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 10828/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е преклудирано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след като са представени всички изискуеми от закона документи за обезщетение. Подробни доводи са развити в писмена защита. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - министърът на земеделието и храните чрез пълномощника си юриск. Цончовска оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ваица Димитрова Пулева, срещу заповед № РД-46-508 от 16.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано на наследниците на Димитър Пасков Мисев право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хипотезите на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ правоимащите лица подават заявления, към които се прилага декларация по образец с оценени или неликвидирани земеделски земи, описани в част "Недвижими имоти" на декларацията, с нотариална или общинска заверка на подписа на декларатора, издадена през периода от 1941 г. до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция от 1964 г. (Спогодбата). По делото безспорно е установено, че такава декларация не е представена. Обсъдена е доказателствената стойност с оглед основателността на претенцията представената вместо нея клетвена декларация от Димитър Мисев, която е от 1966 г. и прието, че не е годно по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ доказателство, тъй като следва да е по образец с оценени или неликвидирани земеделски земи, описани в част "Недвижими имоти" на декларацията, с нотариална или общинска заверка на подписа на декларатора, издадена през периода от 1941 г. до сключването на Спогодбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че не са налице визираните основания за основателност на претенцията. В тежест на жалбоподателя е да ангажира надлежни доказателства, които да обосноват основателност на претенцията й. В хода на съдебното производство съдът е съдействал на жалбоподателя, като е уважил направените доказателствени искания. Независимо от проявената процесуална грижа, по делото не са ангажирани изискуемите от закона доказателства, което пък от своя страна е мотивирало съда да достигне до обоснования извод за неоснователност на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони- в случая ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,