Решение № 2974 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2011 г.

Решение № 2974 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано по жалба на Георги Вергилов Митрев, Станка Димитрова Станина, Иван Кирилов Станин, Гинка Кирилова Станина, Велин Темелакиев Станин и Цветанка Вергилова Капурдова - в качеството им на наследници на Темелаки Сотиров Станин, срещу Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот пл. № 137026 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочен под № 397 в пр. № 1 от решението. Жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество адв. Митрев в лично качество и като процесуален представител на останалите жалбоподатели поддържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата съобразно представените по делото извадки на продажни цени за земеделски имоти. Претендират се разноски, без да се представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна като се посочва, че представените от жалбоподателите офертни цени за продажба на имоти не следва да се вземат предвид. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са отчуждени 1,846 дка от имот пл. № 137026 с обща площ от 2 декара. За отчуждаваните части от имота, попадащ в землището на село Дяково, е определено обезщетение от 126 лв., като имотът е оценяван като нива (орна земя). Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 17.11.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение по следните задачи: каква е "пазарната цена" на имот с пл. № 137026 от землището на село Дяково по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС; въз основа на установената "пазарна цена" да се определи размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имота; ако "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Жулиета Господинова, е представена пред съда на 20.02.2012 г., като същата, без да се оспорва от страните, е приета в съдебно заседание от 22.02.2012 г. Съгласно заключението пазарната стойност на имота - нива с площ 2 дка, IХ кат., от землището на с. Дяково, определена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, възлиза на 115 лв./дка, или за отчуждените 1,846 дка равностойното парично обезщетение е в размер на 212 лева. Пазарните цени са определени при съобразяване на осреднените продажни цени на установените пет пазарни свидетелства, описани в удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС, издадено от Службата по вписванията - Дупница, с изх. № 582 от 01.12.2011 г. Представените от адв. Митрев свидетелства за ценови предложения за продажба на имоти съдът възприема като неотносими към предмета на доказване с оглед приложимия материален закон - чл. 32, ал. 2 ЗДС във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. От една страна нито едно от представените предложения не е свързано с имот, намиращ се в землището на село Дяково, а на второ място - същите удостоверяват ценови предложения, отправени от продавач, но не и на цени на сключени разпоредителни сделки с тези имоти. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждавания имот и представеното по делото удостоверение изх. № 582 от 01.12.2011 г., издадено от Службата по вписванията - Дупница, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчуждения имот. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение, като увеличи размера на дължимото обезщетение за отчуждаваните 1,846 дка от имот пл. № 137026 на 212 лева. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер 200 лв. - депозит за вещо лице (л. 212). Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,