Решение № 4377 от 10.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от А. Мохлер, гражданин на Сирия, срещу решение 393/24.01.2022г. постановено по адм. дело 315/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против заповед 5364з-2662/22.12.2021 г. на директора на Дирекция Миграция към МВР. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата, като е направено искане съдебния акт да бъде отменен с всички законни последици. Представена писмена защита от назначения адвокат Ю.Куцарова. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез юрисконсулт Терзийска, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на А. Мохлер, гражданин на Сирия, срещу Заповед 5364з-2662/22.12.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ към Дирекция "Миграция СДВР. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е приложените и приети доказателства, възраженията на страните и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, същата е мотивирана, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Със същата е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ. Съдът след като е извършил анализ на относимите правни норми, и е установил, че по отношение на чужденецът е налице заповед за експулсиране и такава за принудително настаняване в СДВНЧ. Прието е, че наложената мярка по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ има за цел обезпечаване изпълнението на предходна мярка за отвеждане на лицето до границата на Република България, тъй като чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи за издаване на документи за извеждането му от страната. Продължаването на здържането следва да се основава ан обективни причини, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на чуждия гражданин. В настоящия случай на чужденецът е издадена заповед за експулсиране и е налице друга такава за принудително настаняване в СДВНЧ, предвид обстоятелството, че същия отказва да съдейства на компетентните органи за издаване на документи за извеждането му от страната обективират основанието за продължаване на задържането му . Въз основа на което съдът е приел, че са изпълнени изискванията по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. На следващо място е отбелязано от административния съд, че по отношение на А.Мохлер е налице визираното в чл. 15, §1 от Директива 2008/115/ЕО изискване да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъмна, но по лека принудителна мярка, и както че не е налице нарушение на чл. 15, §4 от Директива 2008/115/ЕО. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след всеобхватен и подробен анализ на приложимата нормативна уредба от международните нормативни актове и местното законодателство. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, при съобразяване на релевантните за приложението на ал. 6 обстоятелства, а именно дали чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Предоставената нормативна възможност на директора на дирекция "Миграция", по изключение да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, е в съответствие с член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки не могат да удължават посочения в параграф 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че А. Мохлеф е принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция Миграция МВР на 23.06.2021г. със заповед З-1397/18.06.2021г. на председателя на ДАНС на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, във връзка с организиране изпълнението на заповед с рег. З-1396/18.06.2021г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал.1 , т. 1 от ЗЧРБ са му наложени ПАМ експулсиране, отнемане правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз. Експулсирането, съгласно заповедта за наложена ПАМ, следва да бъде изпълнено в Република Турция. Във връзка с предприетите действия от страна на административния орган по наложения ПАМ са проведени беседи с чуждия гражданин, за които са изготвени докладни записки с дати 17.08.2021г., 25.10.2021г., 28.10.2021г. и 26.11.2021г., в които е отразено категоричното нежелаине да се завърне в страната на произход и не желае да окаже съдействиепо установяване на самоличността му в Консулския отдел при Посолството на Сирия в гр. София. С писмо рег. 5364р-14643/29.07.2021г. е поискано съдействие от Главна дирекция Гранична полиция - МВР да бъде отправено запитване до съответната институция за приемането на чужденеца в Република Турция. С писмо от 03.08.2021г. Дирекция Миграция -МВР е уведомена, че от 01.10.2017 г. Споразумението за реадмисия ЕС Турция е трябвало да влезе в пълна цялост, но Република Турция категорично е заявила, че няма да спазва същото до уреждане на въпроса с визовата либерализация по отношение на своите граждани. На следващо място видно от доказателствата по делото e, че чуждият гражданин не разполага със сирийски паспорт, както и че такъв не може да му бъде издаден поради не желанието му да заяви лично издаването на такъв. А това е съществено изискване видно от Нота 086/MOFA/10.05.2021 година. Въз основа на доказателствата по делото е безспорно се установява, че касаторът няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му от страната. Същевременно, видно от данните по делото, е налице активно поведение от страна на българските миграционни служби по организация на извеждането на чужденеца от страната. Наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. Предвид гореизложеното се явяват неоснователни доводите на касационния жалбоподател за липсата на активни действия от страна на Дирекция "Миграция" по отношение изпълнението на принудителната административна мярка. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 във вр. с ал. 6 от ЗЧРБ и член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно и са ангажирани доказателства за предприетите от административния орган действия по извеждане на чужденеца от страната. На следващо място предмет на съдебен контрол е наложената мярка за продължаване принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ, която е с акцесорен характер и има за цел да обезпечи изпълнението на наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка по чл. 39а от ЗЧРБ. Видно от доказателствата по делото предложение с рег. 5361р-26-63/22.12.2021г. утвърдено от директор на Дирекция Миграция МВР е видно, че заповедта за експулсиране е била обжалвана и от получена от административния орган оперативна информация жалбата е била отхвърлена, следовталено заповедта за наложената принудителна административна мярка по чл.39а ЗЧРБ е влязла в сила. Предвид установеното неотносими са доводите относно евентуалната невъзможност за изпълнение на принудителната административна мярка експулсиране, за неотносими следва да се приемат и твърденията, свързани с обстановка в Сирия - военни действия и присъствие на въоръжени сили, тъй като не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд