Решение № 5524 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Ависпал“ ООД - гр. София, чрез процесуалния представител адв. Д. Зарева срещу решение № 43157/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10799/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (PA) № Р - 22222523001179 - 091 - 001/18.04.2024 г., издаден от органи по приходите от дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1329/01.10.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 80 897,35 лв. и лихви - 60 558,09 лв. и за 2018 г. в размер на 987 824,36 лв. и лихви - 540 327,86 лв. и за ДДС за данъчен период на месец юни 2019 г. в размер на 28 733,49 лв. и лихви - 14 881,52 лв. (с решение № 2115/19.01.2026 г.на основание чл. 175 АПК съдът е извършил поправка на очевидна фактическа грешка на основното решение, като е посочено, че лихвата за ДДС за месец юни 2019 г. върху главницата от 28 733,49 лв. вместо посочената 43 531,41 лв., да се чете 14 881,52 лв., които суми са установени за внасяне с РА, като в решението е посочена общо сумата 132 614,20 лв. главница и лихви, но не е съобразено, че е декларирана от „Ависпал“ООД и внесена сумата от 103 880,70 лв. и лихви - 28 649,89 лв.) и за месец януари 2020 г. в размер на 304 066,03 лв. и лихва - 139 150,62 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, както и в противоречие на правото на ЕС и задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). По оплакването за нарушение на материалноправните норми, в касационната жалба са развити съображения относно непризнатите за данъчни цели отчетени разходи в сметка 622 „Разходи по операции с финансови активи и инструменти“ на основание чл. 77, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал.1 ЗКПО и с техния размер е увеличен финансовия резултат. Твърди се от касатора, че неправилно съдът е приел, че договорите за цесия са нищожни, тъй като нищожността на такъв договор се установява чрез съдебен процес с предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД, като се доказват основания като липса на съгласие, недействителен предмет, липса на форма, противоречие със закона или добрите нрави, както и при симулация или заобикаляне на закона. Позовава се на съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС), без посочване на конкретни съдебни решения. Изводът на съда, че договорите за цесия са нищожни, сключени с цел не да се придобие вземане от ревизираното лице, а да се заобиколи закона, касаторът счита, че не се подкрепя с нито едно от доказателствата по делото. Този извод според него съдът е направил въз основа на произволен анализ на твърдяно от данъчните органи, че са налице сделки, сключени в отклонение на данъчно облагане. В тази връзка сочи, че не е налице основната предпоставка на чл. 16, ал.1 ЗКПО, а именно наличието на сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство са представени доказателства за извършено разплащане чрез прихващане на насрещни задължения - чл. 103 - чл. 109 ЗЗД. Направен е извод от касационния жалбоподател, че възмездното прехвърляне на вземане е основание за признаване на разход, формиран при продажбата му. В частта по ЗДДС касационният жалбоподател счита, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 111, ал.1 ЗДДС, тъй като дерегистрацията на дружеството по ЗДДС е от 14.01.2020 г. на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 89, ал.1 ЗДДС поради системно невнасяне на дължимия ДДС, като дружеството било повторно регистрирано по избор на 26.08.2022 г. Неправилно според касатора съдът е споделил и дословно е преповторил изводите на органите по приходите, че правилно на основание чл. 111, ал.1 ЗДДС е начислен ДДС общ в размер на 304 066,03 лв. за наличните активи към 14.01.2020 г., чиято данъчна основа е определена на 1 500 068,43 лв. Касаторът се позовава на чл. 18, б. в) от Директива 2006/112/ЕО (Директива за ДДС), според който третирането като възмездна доставка на стоки е за задържани от данъчнозадълженото лице или от неговите правоприемници стоки след преустановяване на облагаемата икономическа дейност, която дължимият за тези стоки ДДС е подлежал на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а) на цитираната разпоредба. В тази връзка се сочи и решение по дело С - 552/16 на СЕС. В процесния случай касаторът твърди, че е установено по безспорен начин, че след дерегистрацията дружеството не е преустановило икономическата си дейност, а поради достигане на законоустановения оборот е регистрирано отново по собствен избор. За непризнатите вътреобщностни доставки (ВОД) са изложени оплаквания, че съдът е възприел напълно безкритично твърденията на органите по приходите, че „Ависпал“ ООД няма право да прилага нулева ставка по чл. 53 във връзка с чл. 7 ЗДДС по доставките към получателя „Orvia Couvoir BlancharcTc VIN FR65331801936. Според касатора по делото са представени писмени и гласни доказателства, от които се установява изпълнението на чл. 7 ЗДДС по инвойс фактура № 3000000139/15.06.2019 г. за оборудване и прилагането на нулева ставка по чл. 53 3ДДС с включени реквизити и посочен вид транспорт, организиран от страна на получателя EXW - франко завод на получателя, което означава, че продавачът е изпълнил задължението си по доставката. Според касатора съдът не е обсъдил тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което решението му е немотивирано и затова твърди, че представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отменително основание. Сочи се и че по делото е получен отговор от получателя, с писмено потвърждение за доставката - чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС, както и че разплащането по ВОД е извършено. За получаване на оборудването касаторът се позовава на показанията на свидетеля Д. К., който е присъствал на натоварването на машините - вентилатори, машини за угояване на животни, охладителни системи и хранилки. В касационната жалба е налице позоваване на т. 31 от дело С - 273/11. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на РА. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Апостолова и моли същата да се уважи, като се отмени решението на съда или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане. Представена е и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск Ердир, я оспорва с искане касационната жалба като неоснователна и недоказана да се отхвърли, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. В депозирания на 28.01.2026 г. писмен отговор на юриск. Т. Попова са развити подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното от „Ависпал“ ООД съдебно решение. Претендират се разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Т. Попова с частна жалба обжалва определение № 2118/19.01.2026 г., с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба подробно са развити оплакванията, като е налице позоваване на решение по адм. дело № 10395/2014 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е прогласена за нищожна разпоредбата на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по приложението на чл. 161, ал. 2 ДОПК. Излага съображения и по приложението на решение по дело С - 438/22 на СЕС и решения на ВАС по адм. дела № 11428/2023 г., № 8903/2024 г„ № 9263/2023 г., № 7477/2025 г. и др. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в размер на 57 121,93 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за вещо лице за първата съдебна инстанция. Ответникът по частната жалба „Ависпал“ ООД - гр. София в депозиран по делото писмен отговор от адв. Зарева и в съдебно заседание от адв. Апостолова, я оспорва и моли да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно да се остави в сила. Посочва се, че за разлика от чл. 78, ал. 5 ГПК, в производството по ДОПК съдът съгласно чл. 161, ал.2 ДОПК може служебно да извършва преценка за прекомерност на размера на възнагражденията за адвокат, в който размер се определя и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал.1, изр. 3 ДОПК. Сочи се и разрешението, изложено по дело С - 438/22 на СЕС, според което съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна, а частната жалба за основателна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са неоснователни поради следните съображения: Първоинстанционният съд е изложил подробно установената в хода на ревизията, а впоследствие и в съдебното производство фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а също и на заключенията на експертната оценка в ревизионното производство, както и изслушаната пред съда съдебно - оценителската експертиза, е приел за правилно установени по отношение на начислените корпоративен данък за 2016 г. и 2018 г. и за ДДС за данъчни периоди на месец юни 2019 г. и за месец януари 2020 г. по договори за продажба на вземания (цесии), по начисления ДДС на основание чл. 111, ал.1 ЗДДС и поради непризнаване на ВОД за Франция. Прието е от решаващия съд, че по оспорването на РА жалбата е неоснователна. За задълженията за корпоративен данък за 2016 г. съдът е възприел констатациите на приходните органи, че при продажбите на вземания ревизираното дружество не е целяло да придобие вземане, тъй като в кратък срок след това го е продал и то на значителна загуба, отчетена като разход. Целта на цесионера според съда също не е била да придобие вземането от ревизираното лице, тъй като е могъл да го придобие от предходното дружество. Според съда и от двете експертизи за един ден вземането не променя цената за смяна на титуляра на вземането или погасяване на дълг чрез прихващане (каквато е тезата на оспорващия), а стои друга цел, разчетена като отклонение на данъчно облагане. Направен е извод, че цесиите са сключени в заобикаляне на закона, поради което не са действителни, а са нищожни. Съдът е приел, че движението на вземанията от едната страна в друга правна сфера е формално, тъй като страните не са имали намерение да се заплаща цената, нито по друг начин да погасяват дълга си. Изводът, направен от съда по отношение на цесиите е, че са сключени с цел неплащане на корпоративен данък предвид, че т. нар. цена като разлика е нереално завишена. За установена и от двете експертизи съдът е приел, че не придобивната, а продажната цена е близко до действителната, като последната за два дни е посочена като значителна разлика, а според вещите лица няма промяна, което съдът е приел, че засвидетелства намеренията на ревизираното лице. Изводът, направен от съда е, че относно продажбата на вземания е налице отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 77 във връзка с чл. 16, ал.1 ЗКПО правилно приходните органи са увеличили финансовия резултат, респ. са установили за доплащане на корпоративен данък за посочените ревизирани периоди. Относно начисления ДДС на основание чл. 111, ал.1 ЗДДС в размер общо на 304 066,33 лв. за налични активи след дерегистрацията на „Ависпал“ ООД, съдът е приел за установено, че фактурите за придобитите активи на дружеството са описани в РД и за всички тях е установено, че е ползвано правото на данъчен кредит, което не се спори от страните по делото. За приложима съдът е приел, че е посочената разпоредба, като се има предвид, че преустановяването на облагаема икономическа дейност е различно от преустановяване на икономическа дейност на дружеството и тази разлика е в думата „облагаема“. Съдът е посочил в съдебния си акт, че идеята на чл. 111, ал.1 ЗДДС е чрез създадена фикция, да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с ДДС крайно потребление. В решението се сочи дело С - 552/16 на СЕС по приложението на чл. 18, буква в) от Директивата за ДДС. За неотносими съдът е приел представените баланси за 2020 г. и 2021 г. и дали има или не оборот за задължителна регистрация по ДДС, за да може да се твърди, че има облагаема икономическа стойност, както и дали да се приложи чл. 111, ал.1 ЗДДС, се преценява към момента на Акта за дерегистрация № 2222509920000649940/13.01.2020 г., който е влязъл в сила и се ползва със стабилитет и това прави според съда приложението на чл. 111, ал.1 ЗДДС задължително. За непризнатия ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 във връзка с чл. 53 ЗДДС, съдът е приел, че правилно органите по приходите са приели, че не е доказано осъществяването на ВОД към „Orvia Blanchard“c VIN FR65331801936, респ. са начислили ДДС. От показанията на свидетеля Д. К. съдът е приел, че действително е налице физически натоварване на оборудването, когато е имало и представител на френското дружество, но това само доказва, че то е напуснало обекта на ревизираното лице, но не и територията на Република България. Относно потвърждението на получателя за финансови ’отношения и представеното уведомление за прихващане (френското дружество) съдът е приел, че се касае за частен документ, оспорен за дата 05.07.2019 г. от ответника, като преценката за достоверността на същия се извежда от цялостния анализ на останалите доказателства. От него според съда не се установява предмета на доставката да е напуснал територията на страната и освен липсата на доказателства за транспорта от България към Франция, както и обратното, следва да се вземе предвид фактът, че стоката е продадена след 14 дни на „Ню Лайф 2011“ ЕООД, потвърждава констатациите на приходните органи, че неправилно ревизираното лице е подходило с нулева ставка по фактура № 3000000139/15.06.2019 г. на стойност 143 667,45 лв. (73 456 евро), съответно правилно в РА е начислен ДДС в размер на 28 733,49 лв. Въз основа на изложените от съда мотиви е прието, жалбата е неоснователна и е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно задълженията за корпоративен данък за 2016 г. и 2018 г. Договорът за прехвърляне на вземания (цесия), регламентиран в чл. 109 - 110 ЗЗД представлява правна сделка при която вземането от цедента преминава върху цесионера и той става нов кредитор, замествайки прехвърлителя. В сферата на облигационното право договорът за цесия може да бъде безвъзмезден или възмезден предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, регламентираща свободата на договаряне. В процесния случай е установено по делото, че са сключени 5 договора за цесии, по които „Ависпал“ ООД е цедент с цесионери, както следва: 1). договор от 30.12.2016 г. с „Бора Инвестмънтс Лимитид“ (Белиз), като това вземане посоченият цедент е придобил от „Фюнекс“ ЕООД на 29.12.206 г; 2). Договор от 03.10.2018 г. с „Фюнекс“ ЕООД, като това вземане посоченият цедент е придобил от „ЛокалАсетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД на 28.09.2018 г.; 3). Договор от 30.11.2018 г. с „Бора Инвестмънтс Лимитид) (Белиз), като това вземане посоченият цедент е придобил от „Фюнекс“ ЕООД на 03.10.2028 г.; 4). Договор от 30.11.2018 г. с „Бора Инвестмънтс Лимитид) (Белиз), като това вземане посоченият цедент е придобил от ЕТ „Елпин Трейд - Е. Н.“ на 31.10.2018 г. и 5). Договор от 01.10.2020 г. с „Еврофинанс Сървисис“ ООД, като това вземане цедентът е придобил съгласно нотар. акт № 119/29.02.2016 г. от“Жарава - 77“АД в несъстоятелност. За част от договорите за цесии се установява, че не е налице положителна разлика, а за други е налице такава. За 2016 г. правилно съдът е възприел установеното от ревизиращите органи, че дружеството е отчело 800 000 лв. разход (загуба) по сметка 622, като разликата между вземанията е един ден - 29.12.2016 г. и 30.12.2016 г., което обуславя направеният извод за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗКПО. За 2018 г. пък е установена отчетена положителна разлика от договорите за цесии - придобивна и продажна цена в размер на 10 288 853,29 лв. Освен това тази разлика се установява при сравняване на придобивната и продажната цена на вземанията и правилно тя е обложена с корпоративен данък, тъй като именно тя е отчетена от ревизираното дружество като разход (загуба), което правилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че с тези положителни разлики от отделните договори за цесии е увеличен счетоводния финансов резултат на „Ависпал“ ООД. При преглед на договорите за цесии се установява, че в повечето от тях участва „Фюнекс“ ЕООД, който е съдружник в „Ависпал“ ООД, като липсата на разплащания по цесиите правилно е обусловило ревизиращите органи и решаващият съд да приемат, че е налице отклонение от данъчно облагани - чл. 77, ал.1 във връзка с чл. 16, ал.1 ЗКПО. Неправилно решаващият съд е приел, че договорите за цесии са изначално нищожни, тъй като това не е установено по делото по надлежния ред. Освен това нищожността не може да се санира, а само следва да се обяви. Предвид това и като се има предвид, съдът е приел, че от тези договори са възникнали задължения за страните, респ. за жалбоподателя, който е отчел загуби и по този начин е намалил задължението си за корпоративен данък за ревизираните периоди на 2016 г. и 2018 г., което е в противоречие с направения извод за нищожност, която както се посочи тя не може да се санира, поради което настоящият съд не споделя становището на административния съд за нищожност на процесиите договори. Въпреки мотивите на съда, че договорите за цесии са нищожни, крайният резултат по делото в тази му част е правилна. Следва да се споделят и направените констатации в РА, че счетоводният разход е размерът на намалението, което се формира от разликата между номиналната и продажната стойност на вземането и зависи от причината на цедирането, което не е установено по делото от касатора - дали се касе за несъабираемо, трудносъбираемо или др. причини,които също не са установени. Затова и като са приели приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд, че са налице условията по чл. 16, ал.1 ЗКПО законосъобразно е увеличен финансовият резултат на основание чл. 77, ал.1 ЗКПО, като това е и крайният извод в обжалваното съдебно решение, което се споделя от настоящата касационна инстанция. Съгласно оценката на експертизата, възложена по време на ревизията определянето на възстановимата стойност на вземанията по процесните договори е извършена по метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност, които методи са относими и са регламентирани в Наредба Н - 9/2006 г. Пояснено е от експерта, че при прилагането на метода на увеличената стойност се определя дисконтова норма, която се определя по метода на натрупването, като към пазарния лихвен процент към датата на подписване на договорите за цесия се добавя компонента, която отчита стопанския и финансов риск. Съдебно - оценителската експертиза е работила по същите методи и при определяне на дисконтова норма, поради което правилно първостепенният съд е възприел и двете експертизи, като експертите са установили възстановимата стойност на вземанията към момента на придобиването им и към момента на продажбата им и получената положителна разлика. Правилно е отбелязано в обжалваното решение, че проблемът не е в продажната цена, а в явилата се разлика между покупната и продажната цена в краткия период от придобиването до продажбата на вземанията, посочени по - горе. Наистина няма никаква правна или житейска логика стойността на вземането да се променя драстично в краткия период от време при придобиването на вземането от „Ависпал“ ООД, респ. прехвърлянето от последния на следващия цесионер. Придобиването, респ. продажбата на процесните цесии са станали през кратък период от време, поради което правилно първостепенният съд е приел, че породеното у приходните органи съмнение е обусловило и законосъобразният краен резултат с РА - доначислен за внасяне корпоративен данък. В частта по ЗДДС. Относно начисления ДДС за месец юни 2019 г. поради непризната ВОД за Франция, решението на съда е правилно постановено след обсъждане на доказателствата по делото. Наличието на фактура от ревизираното дружество към „„Orvia Blanchard“ - Франция не е достатъчно за изпълнение на посоченото в чл. 7, ал.1 ЗДДС, тъй като по делото е установено предаването на процесното оборудване и материали на територията на България, но няма никакви доказателства, че те са напуснали територията на страната, респ. че са пристигнали на територията на другата държава - членка, където е установен получателя на фактурата. Освен това е установено чрез извършена насрещна проверка в хода на ревизията, че посоченото френско дружество е препродало процесните оборудване и материали на българско дружество „Ню Лайф 2011“ ЕООД, като е установено безспорно и е потвърдено от управителя му, че предаването на оборудването и материалите е извършено на територията на България. От така установеното по делото обосновани са изводите на съда, прилагайки правилно материалния закон и преценката на доказателствата, че липсва извършена ВОД за Франция, поради което законосъобразно приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че ревизираното дружество не може да се възползва от нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период на месец юни 2019 г. в размер на 28 733,49 лв. и лихви - 14 881,52 лв. В посочените по - горе части касационната жалба е неоснователна, а решението в същите части следва като правилно да се остави в сила - арг. от чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. За начисления ДДС на основание чл. 111, ал.1 ЗДДС за налични активи правилно съдът е установил наличие на дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС, което води до извод за начисление на ДДС върху всички налични активи на дружеството, което представлява фикцията на чл. 111, ал.1 ЗДДС, според която се приема, че дружеството извършва възмездни доставки на всички налични активи след извършената дерегистрация, считано от 14.01.2020 г. Позоваването от съда на решение по дело С - 552/16 е релевантно за случая, тъй като според него разпоредбата на чл. 18, буква в) от Директивата за ДДС лицето, което е дерегистрирано по ДДС се приема, че извършва само на себе си доставка, което от своя страна поражда задължение за начисляване и внасяне в държавния бюджет на ДДС. Няма спор по делото, че към момента на дерегистрацията по ЗДДС ревизираното дружество притежава налични активи и това изрично е посочено в таблична форма в РА - машини и оборудване, транспортни средства, компютърно оборудване, оборудване инвентар, други дълготрайни активи (бунгало), както и различни стоки и материали. Въпросът за това дали дружеството след дерегистрацията по ЗДДС е прекратило икономическата си дейност, не е изследван в ревизионното производство и в тази връзка са основателни оплакванията в касационната жалба. Въпреки твърденията на касатора, че не е прекратил икономическата си дейност след дерегистрацията по ЗДДС, наистина такива доказателства по делото липсват. Не е установено от съда посоченото обстоятелство, а не може да се извежда само от факта на дерегистрацията по ЗДДС. Въпреки, че дружеството е твърдяло, че продължава да осъществява стопанска дейност, в хода на ревизията е прието обратното, а и съдът е отказал да обоснове своите мотиви в тази част с представените по делото доказателства. В РА е признат факта на последваща регистрация по ЗДДС на 26.08.2022 г., но въпреки това е прието и подкрепено неправилно от първоинстанционния съд, че дружеството е прекратило икономическата си дейност. Фактът на повторна регистрация по ЗДДС на 26.08.2022 г. не е обсъждан и от съда, нито в тази връзка са изложени мотиви в обжалваното решение. Пред първоинстанционния съд са представени счетоводни баланси за 2020 г. и 2021 г., както и отчети за приходите и разходите, но съдът, както вече се посочи не ги е обсъждал и не изложил мотиви относно твърденията на дружеството, че и след дерегистрацията "Ависпал" ООД е продължил икономическата си дейност. При забраната на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от административния съд в обжалваното решение, т.е. за първи път настоящата касационна инстанция не може да прави фактически установявания, тъй като това е в правомощието на първоинстанционния съд, който по отношение на посочените доказателства, представени пред него, не ги е обсъдил и преценил. Предвид изложеното в частта за начислен ДДС за месец януари 2020 г. на основание чл. 111, ал.1 ЗДДС в размер на 304 066,03 лв. и лихви - 139 150,62 лв. ще следва в тази част обжалваното решение да бъде отменено - чл. 222, ал. 2, предл.2 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК делото в същата част следва да бъде върнато на Административен съд - София град, на нов състав, който да обсъди и прецени намиращите се по делото счетоводни баланси за 2020 г. и 2021 г., както и отчетите за приходите и разходите за посочените години и въз основа на тях да установи дали след дерегистрацията на 14.01.2020 г., респ. към 26.08.2022 г., когато „Ависпал“ ООД повторно е регистриран по ЗДДС, е прекратило икономическата си дейност. При новото разглеждане съдът следва да установи този твърдян от дружеството факт, а при преценка може да назначи и съдебно - икономическа експертиза, която да установи спорният факт въз основа на доказателствата по делото и проверка в счетоводството на „Авипсал“ ООД. По частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София. Правилна е преценката на съда при присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приетото в решението по дело С - 438/22 г. на СЕС, че националният съд може да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в нея минимални размери отразяват реални пазарни цени на адвокатските услуги. Към момента на постановяване на обжалваното решение и към момента на произнасянето от първостепенния съд с определението по чл. 176а АПК, в правомощието на съда е да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК, редакция в ДВ, бр. 17/13.02.2026 г., в сила от 17.02.2026 г. като служебно може да се произнесе по прекомерността на поисканото възнаграждение. В случая правилно съдът е преценил, че поисканото юрисконсултско възнаграждение от 57 121,93 лв. е прекомерно предвид не само сложността на предмета на спора, но и обема на процесуалното представителство. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. В зависимост от изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК (редакция в ДВ, бр. 17/2026 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към която препраща посочената разпоредба и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а не възнаграждение по Наредба № 1/09.7.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като след тази промяна посочената Наредба не е приложима за юрисконсултските възнаграждения. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът при новото разглеждане на делото от Административен съд - София град и в зависимост от изхода на спора по отменената от настоящата касационна инстанция част, съдът ще следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция на ВАС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение