Решение № 11327 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дока България ЕООД и Модулни пречиствателни станции ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу Решение 1229 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 8702/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед САГ23-РА53-678 от 06.10.2023 г. на главния архитект на Столична община и са осъдени да заплатят разноски по делото, както и по частна жалба на Дока България ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Димитров, срещу определение 4816 от 13.05.2024 г., постановено по адм. дело 8702/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил в обжалваното решение, че е налице обжалван мълчалив отказ с последвал само по отношение на два имота изричен отказ с процесната заповед, тъй като с молбата от 03.07.2023 г. е поискано разрешаване израбтването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ по отношение на три имота, а не два. Според касаторите при постановяване на съдебното решение съдът не е съобразил също така, че в молбата от 03.07.2023 г. се прави искане да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП не само в частта за уличната регулация, но и в частта по отношение на границите на трите урегулирани поземлени имоти /УПИ/, тяхното предназначение и устройствен статут и показатели така, както са били по предходен план. Възразява се, че дори и да се приеме становището на съда, че изменението на уличната регулация е обвързано със срок от 10 години, то няма как да се приеме, че едва след изтичане на този срок възниква право да се искат другите изменения на ПУП. Твърди се още, че неправилно съдът приема, че по отношение изменението на уличната регулация срокът е 10 години от влизане в сила на плана, както и че искането до административния орган е само на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 208 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отменят отказите на главния архитект на Столична община, както и се присъдят съдебни разноски. В частната жалба на Дока България ЕООД се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие на процесуалния закон и обстоятелствата по делото. Твърди се, че съдът недопустимо е променил предмета на делото и е отказал да се произнесе по целия предмет на оспорване с жалбата, а именно и срещу мълчаливият отказ на административния орган да се произнесе по отношение на исканото издаване на разрешение за изработване на изменение на ПУП в частта за УПИ XIV 616, кв. 57. Претендира се отмяна на определението и произнасяне на съда по отношение и на мълчаливия отказ на административния орган, който е предмет на обжалването и какъвто е налице за УПИ XIV 616, кв. 57, собственост на частния жалбоподател. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба и частната жалба за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятни за тях съдебни актове и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Дока България ЕООД и Модулни пречиствателни станции ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по подадено от дружествата молба вх. САГ23-ГР00-1665 /03.07.2023 г. за разрешаване изработване на проект за ПУП изменение на план за регулация /ИПР/, съгласно приложено мотивирано предложение за ИПР за УПИ XII 614 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост и за УПИ XIII - 615 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост по имотни граници, както и отпадане на уличната регулация от о. т. 138 до о. т. 171а, с контактен УПИ V за озеленяване. По така подаденото заявление в хода на съдебното производство е била постановена заповед САГ23-РА53-678/06.10.2023 г. на главният архитект на Столична община, с която е отказано да се изработи проект за ПУП ИПР на УПИ ХІІ-614 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост, УПИ ХІІІ 615 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост и УПИ V за озеленяване в кв. 57, м. с. Кривина и изменение на плана за улична регулация премахване на улица по от о. т. 138 о. т. 139 о. т. 140 о. т. 168 о. т. 169 о. т. 170 о. т. 171 до о. т. 171 /нова/, район Панчарево, Столична община, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 39791.6003.614 и 39791.6003.615, като производството по делото е продължило по така постановения изричен отказ. Административният орган е мотивирал отказа ти с това, че не са налице предпоставките по чл. 208 от ЗУТ, тъй като не е изтекъл срока за провеждане на отчуждителните процедури, както и че исканото изменение противоречи на Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община, както и на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорения изричен отказ първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган - главният архитект на Столична община, оправомощен със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, както и е съответен на материалния закон. Прието е от съда, че доколкото части от имотите на жалбоподателите, съобразно действащия план, приет с Решение 354 по Протокол 35, т. 14/22.06.2017 г. Столичния общински съвет /СОС/, поправен с Решение 462 по Протокол 37/20.07.2017 г., са предназначени за улица, срокът за започване на отчуждителната процедура е 10 годишен, арг. чл. 208 и чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради и което не е изтекъл срока за прилагане на плана в частта на предвижданията за улици и не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изменение на действащия план. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено също така, че предложението на жалбоподателите за изменение на действащия ПУП засяга законно изградени строежи, доколкото в частта на имот с идентификатор 39791.6003.615, попадаща в УПИ V за озеленяване и задънената улица е изградена въведена в експлоатация пречиствателна станция, осигуряваща обработването на отпадните води от кв. 21а и кв. 50 по плана на гр. София и строежите Битова канализация от о.т. 139 до о.т. 143, Канал за заустване на пречистени отпадни води, Пречиствателна станция за битови канализационни води в УПИ ХІІ-252, кв. 21а, са в съответствие с ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед РД-09-50-72/01.02.2008 г. на главния архитект на Столична община. Според съда едва след изтичане на срока по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ и при неприлагане на действащият план биха могли да искат изменението му. По тези съображения съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата. След постановяване на съдебното решение съдът е сезиран от Дока България ЕООД с искане за постановяване на допълнително решение, тъй като не се е произнесъл по цялото оспорване, доколкото административният орган е бил сезиран с молба за УПИ ХІІ-614, ХІІІ-615 и УПИ-ХІV-616 в кв. 57, по плана на район Панчарево, Столична община, а с постановения изричен отказ се е произнесъл само по отношение на УПИ ХІІ-614 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост, УПИ ХІІІ-615 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост и УПИ V за озеленяване. Според жалбоподателите като по отношение на УПИ ХІV-616 е налице формиран мълчалив отказ и след постановяване на изричния, по който съдът е следвало да се произнесе със съдебното си решение. По така направеното искане Административен съд София град се е произнесъл с определение 4816 от 13.05.2024 г., като е оставил без уважение искането на Дока България ЕООД за допълване на съдебното решение. Прието е от съда, че предмет на оспорването е била само заповед САГ23-РА53-678/06.10.2023 г. на главния архитект на Столична община, след като в съдебното заседание на 26.10.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателите, след предоставена им възможност за това, е уточнил, че оспорват изричният отказ на главния архитект на Столична община, като по този начин е определил предмета на жалбата им. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира съдебното решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган главният архитект на Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община. Заповедта е издадена и в законоустановената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е и решаващия извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, но по различни от изложените в съдебния акт мотиви. Процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. В тази предварителна процедура се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В процесния случай оспорената заповед, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ административният орган е отказал да разреши да се изработи проект за изменение на ПУП ПР в обхвата на УПИ ХІІ-614 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост, УПИ ХІІІ 615 за складове, логистичен център, чисто производство, офиси, търговия, КО, подземни гаражи и трафопост и УПИ V за озеленяване в кв. 57, м. с. Кривина, както и за улична регулация премахване на улица по о. т. 138 о. т. 139 о. т. 140 о. т. 168 о. т. 169 о. т. 170 о. т. 171 до о. т. 171 /нова/, район Панчарево, Столична община, е издадена в съответствие на цитираните по-горе разпоредби. Видно от приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, представеното от касационните жалбоподатели мотивирано предложение за ПУП ИПР е в противоречие с предвижданията на ОУП на Столична община, което е достатъчно основание за постановяване на отказ да се изработи проект за изменение на действащ ПУП. Съгласно заключението на вещото лице процесните имоти по действащия ОУП на Столична община, приет с Решение 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, попадат в устройствени зони: Смесена функционална зона предимно за околоградския район /Смф2/ със специфични правила и нормативи; Зона на градски паркове и градини /Зп/ и Терени за транспортна инфраструктура /Тти/. От заключението на вещото лице се установява също така, че мотивираното предложение не съответства на действащия ОУП на Столична община, което несъответствие се изразява в предложението за частично отпадане на улица от о. т. 138 о. т. 139 о. т. 140 о. т. 168 о. т. 169 о. т. 170 о. т. 171 до о. т. 171 а /нова/ и до о. т. 197, м. Кривина, и до частично отпадане на зона Зп. Видно от заключението на вещото лице също така определените с действащия ПУП ПРЗ граници и конкретно предназначение на УПИ V за озеленяване и трасето на процесната задънена улица, които са предмет на процесната устройствена процедура, са в съответствие с предвижданията на графичната част на ОУП на Столична община. При така установеното по делото е правилен крайният извода на съда, че е налице основание за отказ, съответно за законосъобразност на оспорената заповед, с която не е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПР, съобразно заявеното предложение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелствата относно наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 208 от ЗУТ, касаят следващ етап на производството процедиране на проект за изменение на ПУП ПР, в който това основание е приложимо само в случаите, че въобще предложеното изменение, за което е поискано разрешение за изработване, съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на населеното място. Да се приеме друго тълкуване би означавало да се допусне ревизиране на приет ОУП на населеното място в процеса на изменение на действащ ПУП, което е недопустимо, доколкото ОУП е планът, който определя преобладаващото устройство на територията, т. е. план от по горна степен и последващи ПУП и измененията им следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП, съобразно чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, а не обратно. Неоснователно е и възражението на касаторите, че дори и да няма основание за допускане изменение на ПУП ПР в частта за улицата, то това не означава, че липсват основания за уважаване на останалата част от мотивираното предложение, досежно границите на УПИ-та и тяхното предназначение, статут и показатели. Това е така, тъй като при отправено искане за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ преценката е за съответствие на предложението, обективирано в скицата предложение, с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв, като административният орган е обвързан с посоченото от молителя съдържание, като за него не съществува възможност да одобри нещо различно от заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е недопустимо. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно като краен резултат и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира за валидно, допустимо и правилно и постановеното от съда определение по чл. 176 от АПК. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страната и намира приложение когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая посочените предпоставки не са осъществени. С решението, чието допълване се иска, Административен съд София град се произнася по оспорването на изричен отказ да се разреши изработване на проект за ПУП ИПР по молба вх. САГ23-ГР00-1665/03.07.2023 г., обективиран в заповед САГ23-РА53-678/06.10.2023 г. на главния архитект на Столична община. В тази връзка следва да се има предвид, че действително първоначално жалбоподателите са сезирали съда с жалба срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по молба вх. САГ23-ГР00-1665/03.07.2023 г., като в хода на съдебното производство по делото е приложена процесната заповед, обективираща последвал изричен отказ по подадената молба за допускане на устройствена процедура. След предоставена възможност на жалбоподателите за запознаване със заповедта, последните, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, в откритото съдебно заседание на 26.10.2023 г. са заявили изрично, че оспорват изричния отказ на главния архитект на Столична община. С това свое изявление те са определили и предмета на жалбата си, поради и което административният съд произнасяйки се само по отношение на законосъобразността на заповедта се е произнесъл по цялото оспорване и по всички искания, с които е сезиран, съобразно определеният предмет на първоинстанционната жалба. С това предметът на първоинстанционната проверка е изчерпан и постановеното решение не е непълно. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че жалбата срещу мълчаливият отказ в частта относно УПИ XIV 616, кв. 57, собственост на Дока България ЕООД, не е оттегляна, поради непроизнасянето с изричния отказ по отношение на това УПИ, за което административният орган също е бил сезиран с молба вх. САГ23-ГР00-1665/03.07.2023 г., подадена от Дока България ЕООД и Модулни пречиствателни станции ЕООД. Това е така, тъй като независимо, че в молба вх. САГ23-ГР00-1665/03.07.2023 г. молителите искат да им бъде разрешено изработването на проект за ИПР както за УПИ ХІІ-614 и ХІІІ-615, така и за УПИ-ХІV-616 в кв. 57, по плана на район Панчарево, Столична община, то приложеното към тази молба мотивирано предложение за ПУП ИПР, касае единствено УПИ ХІІ-614 и ХІІІ-615, кв. 57, както и контактно УПИ V за озеленяване, без в тази графична част да е включено УПИ ХІV-616 в кв. 57. При произнасянето по реда на чл. 135 от ЗУТ административният орган е обвързан от заявеното предложение за изменение на ПУП, което се съдържа в скицата предложение и което именно следва за бъде разрешено или отказано. Това мотивирано предложение в процесния случай не съдържа предвиждания по отношение на ХІV-616, кв. 57, поради и което не е налице формиран мълчалив отказ по отношение на него, по който съдът да е следвало да се произнесе. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че определението по чл. 176 от АПК на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от частния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,