Решение № 9745 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2018 г.

Решение № 9745 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника му ст. юрисконсулт И. К., срещу решение № 7004/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6545/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № А-152 от 31 март 2016 г. на началника на М. В., с оставено без уважение искане за възстановяване/прихващане на законна лихва за забава върху недължимо платен акциз № 32-7541 от 19.02.2014 г., потвърдено с решение № Р-308 от 03.06.2016 г., издадено от директора на Агенция "Митници". Със същия съдебен акт е осъдена Агенция "Митници" да заплати на "А." АД, със седалище и адрес на управление гр. Д. сумата от 4 618, 00 лв. (четири хиляда шестстотин и осемнадесет лева) разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А." АД, представлявано от изпълнителния директор К. Г. Б., чрез пълномощника му ръководител отдел "Правен" М. Г. М., оспорва касационна жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, обективирано в депозирания по делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град, е образувано по жалба на "А." АД, срещу решение № А-152 от 31.03.2016 г. на началника на Митница - В., с което на основание чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от ЗАДС, е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на лихва за забава в размер на 61 975, 19 лв., както и законната лихва за забава върху главницата от 890 154, 21 лв., върху недължимо платен акциз № 32-7541 от 19.02.2014 г. за природен газ - високо налягане, потвърдено с решение № Р-308 от 03 юни 2016 г. на директора на Агенция "Митници". За да отмени обжалвания пред него административен акт, първоинстанционният съд от фактическа страна е приел, че с решение № 7079 от 24 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 3948/2014 г., по описа на Административен съд С. - град, е отменено решение № А-35 от 17.01.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и делото е върнато на като преписка на административния орган за ново произнасяне по искането на "А." АД за възстановяване на платен акциз, при спазване на дадените от съда указания. Във връзка с постановените съдебни решения, началникът на Митница - В. е издал решение № А - 148 от 30.03.2016 г., за възстановяване на акциз в размер на 890 154, 21 лева, по искане вх. № А47-646 от 20.12.2013 г. на "А." АД. След приключване на съдебното производство, административният орган е счел, че са отпаднали основанията за спряното от него производството по искане вх. № 32-7541 от 19.02.2014 г., с което търговското дружество е предявило претенции за възстановяване/прихващане на законна лихва за забава върху недължимо платен акциз за природен газ - високо налягане в размер на 61 975, 19 лв. за периода от 11.09.2012 г., до 19.12.2013 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 890 154, 21 лв., до окончателното възстановяване на недължимо платения акциз, на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. За да отмени акта като незаконосъобразен, съдът е приел, че преценката за дължимостта на лихвата и началния момент, от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС липсва изрична уредба в тази насока, поради което на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приел, че са приложими разпоредбите на чл. 129 - 130 от ДОПК. Позовавайки се на чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, съдът е обосновал извод, че за случая се дължи законна лихва за забава, изчислена върху недължимо платен акциз 890 154, 21 лева за периода от 11.09.2012 г. (първо плащане на акциз до 21.04.2016 г. (датата на възстановяване на недължимо платения акциз) в размер на 273 810, 43 лева, за конната лихва за забава, изчислена върху недължимо платен акциз 890 154, 21 лева за периода от 19.02.2014 г. (покана за заплащане на лихви) до 21.04.2016 г. (дата на възстановяване на недължимо платения акциз) - в размер на 196 474, 10 лева. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза по делото, обосновано инстанцията по същество е извела крайния извод за дължимостта на законната лихвата за забава и началния момент, която следва да се извърши с оглед правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалната нормативна уредба, чл. 27, ал. 1 от ЗАДС липсва изрична регламентация в тази насока. Правилно е прието от административния съд, че се касае за непълнота на специалния закон, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 129-130 от ДОПК, досежно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски - връщат се, със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите. В останалите случаи посочените суми се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 162, ал. 1 - ал. 4 от ДОПК. Следователно законодателят е разграничил две хипотези, с оглед различни моменти, от който се дължи законната лихва, като критерият е именно дали внасянето или събирането на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. В разглеждания случай, безспорно е установено от съда, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, предл. първо от ДОПК, тъй като плащането на недължимия акциз, в размер на 890 154, 21 лева, е извършено въз основа на решение № А-539 от 05.09.2012 г. на началника на митница В., отменено впоследствие по съдебен ред с решение № 7/03.01.2013 г., по адм дело № 3677/2012 г., по описа на Административен съд - В. и оставено в сила с решение № 12558 от 01.10.2013 г., по адм. дело № 2195/2013 г., по описа на ВАС. Е. защо, недължимият акциз е платен въз основа на акт на орган по приходите, а не по инициатива на задълженото лице и е дължима претендираната законна лихва за периода, посочен правилно от първостепенния съд. Този извод на инстанцията по същество, е в унисон и с принципа на санкционния характер на лихвата, залегнал и в практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 13 март 2007 г. по дело Test claimants in the T. C. G. Litigation, C-524/04). С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство по своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на "А." АД. Процесуалният представител на ответника по касация, преди приключване на устните състезания, е направил искане и е представил списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и съгл. чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения - в размер на 5 268, 00 лева. Директорът на Агенция "Митници", чрез пълномощника му старши юрисконсулт И. К., в съдебното заседание е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Последното обстоятелство обвързва съда да извърши служебна проверка по този въпрос. В този смисъл е и ТР № 6 от 2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК е определено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат, без оглед на действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последната разпоредба препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която в чл. 8, ал. 1, т. 5 от същата е уредено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, в случая от 100 000 лева до 1 000 000 лева, е 3 530, 00 лева плюс 1% за горницата над 100 000 лева, което в случая възлиза в по-малък размер от претендираната сума от ответника по касация. Следователно при изпълнение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, настоящата съдебна инстанция счита, че поисканите от търговеца разноски, за настоящата инстанция, не са в условията на прекомерност и същите следва да бъдат възложени, в претендирания им размер, в тежест на Агенция "Митници". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,