Решение № 7107 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2010 г.

Решение № 7107 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Български пощи" ЕАД със седалище в гр. София, представлявано от главния изпълнителен директор Деян Дънешки срещу решение № 582 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, в частта му по т. 2, която определя населените места в труднодостъпни райони, в които универсалната пощенска услуга се предоставя най-малко един път седмично. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпореди. Твърди се, че административният орган не е включил конкретните населени места в списъка на селищата, намиращи се в труднодостъпни райони, определени от "Български пощи" ЕАД съвместно с кметовете на общините. Навеждат се и аргументи в подкрепа на становището, че не се засягат интересите на потребителите с предложението, както е направено от жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението в оспорената част. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства, приема за установено следното: "Български пощи" ЕАД е пощенски оператор, на когото със закон е възложено извършването на универсална пощенска услуга - чл. 24 във вр. с § 9 от ЗПУ. С решение № 702 от 26.06.2003 г. Комисията за регулиране на съобщенията е утвърдила критерии за определяне на труднодостъпност на районите в страната. С писма изх. № 11-00-15/2010 г. дружеството е представило на регулатора списък на населените места в труднодостъпни райони, съгласуван с кметовете на общините, като е посочил и честотата на предлаганата услуга. За част от населените места в общините Петрич, Благоевград и Сандански е предложено предоставяне на пощенската услуга два пъти месечно. С оспореното решение, в изпълнение на правомощията си по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги, Комисията за регулиране на съобщенията е утвърдила списък на населените места и селищните образувания, намиращи се в труднодостъпни райони, в които пощенската услуга следва да се предоставя, като е приела предложението на жалбоподателя за честотата на предлагане на услугата с изключение на селищата, посочени в т. 2 на решението, за които е определила честота - най-малко един път седмично. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Страните не спорят, че населените места, визирани в т. 2 на решение № 582/2010 г., са труднодостъпни по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗПУ. Те отговарят най-малко на три от петте критерия за селище в труднодостъпен район, така, съгласно изискването на т. 3.1. от приложението към решение № 702 от 26.06.2003 г. за критериите за определяне на труднодостъпност на районите в страната и селищата в тях. Поради това селищата по т. 2 от решение № 61 от 07.01.2010 г. не са изключени от списъка на селищата по т. 1 от решението, т. е. органът не ги е изключил от списъка на селищата, намиращи се в труднодостъпни райони. Страните не спорят, че определянето на тези селища е съгласувано с кметовете на съответните общини. Спорът е досежно честотата на предоставяне на услугата в селищата по т. 2. Комисията за регулиране на съобщенията е приела, че предложението на дружеството не съответства на характера на универсалната пощенска услуга. Именно поради това мотивите на Комисията са само и единствено относно съответствието на предложението на пощенския оператор за честота на предоставяне на услугата с даденото в чл. 32 от ЗПУ определение. Съгласно чл. 32 от ЗПУ универсалната пощенска услуга се извършва постоянно в рамките на определено работно време, с качество, съобразно законовите нормативи, на достъпни цени и с възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Видно от дефиницията на закона релевантни в случая са изискванията за постоянност, качество и възможност за неограничено от географското положение ползване. Законът за пощенските услуги определя като минимално изискуемо предоставянето на услугата най-малко пет дни в седмицата. За допустимото отклонение от това изискване - ал. 1, т. 2 на чл. 33, законът не е посочил лимитативно ограничение. С оглед на това преценката за редовността на осъществяване на услугата е предоставена на оперативната самостоятелност на компетентния орган - Комисията за регулиране на съобщенията, чл. 15, ал. 1 от ЗПУ. Рамките, в които административният орган може законосъобразно да извършва преценката си, т. е. да упражни дискрецията си, са целите на закона и на самата всеобща услуга. Същите са определени в посочения по-горе чл. 32 от ЗПУ и в съответните европейски актове, които законът въвежда - директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.12.1997 г. относно общите правила за развитие на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността и за подобряване на качеството на услугата и на директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.02.2008 г. за изменение на директива 97/67/ЕО. Видно от посоченото в българския закон и в европейските актове е, че едно от съществените изисквания към универсалната услуга е нейната честота и непрекъснато функциониране. В чл. 16, § 2 на директива 97/67/ЕО изрично е посочено, че основен елемент на качеството на услугата е нейната редовност и надеждност. Следователно, за да се гарантира определеното от закона качество на услугата е необходимо тя да се предоставя редовно. Административният орган е приел, че предоставянето на услугата два пъти в месеца не съответства на следващото се от характера на услугата разбиране за редовност, а с оглед на това и на необходимото качество. Наред с изложеното от органа следва да се посочи, че съгласно чл. 5 от директива 97/67/ЕО всяка държава-членка е длъжна да гарантира предлагането на идентична услуга на потребители, които се намират при сходни условия, както и без дискриминация. Приемането, че селищата по т. 2 са в труднодостъпни райони не обосновава възможността по отношение на тях да бъде прилаган друг стандарт на услугата от този, приет за останалите труднодостъпни селища. Видно от приложените по делото списъци на населените места по т. 1 от решението и утвърдената за тях честота на услугата - минимум един път седмично, искането на жалбоподателя за честота два пъти месечно представлява драстично отклонение от стандарта и компрометира универсалността на услугата. Неоснователни са доводите на жалбоподателя свързани с увеличената стойност на услугата за визираните в т. 2 селища и със затрудненото финансово състояние на дружеството. Отчитайки именно спецификата на пощенската услуга свързана с нейната универсалност, законът е създал редица облекчения за пощенския оператор, включително и възможността за пряка компенсация от държавния бюджет, когато задължението за услугата води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него - чл. 29 и сл. от ЗПУ. Следователно налице са законови механизми за компенсиране именно на твърдяните от жалбоподателя негативни последици от определената от Комисията честота на предоставяне на услугата, поради което същите не могат да бъдат отчетени като фактори при определяне на честотата на предлагането. Регулаторният орган законосъобразно е упражнил дадената му от закона оперативна самостоятелност да определи честотата на предоставяната от жалбоподателя универсална пощенска услуга. Решението му е съобразено с целта на закона и с характера на услугата, то е в държавен и обществен интерес. С оглед на това твърденията на жалбоподателя като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Воден от горното, Върховният административен съд