Решение № 13827 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2013 г.

Решение № 13827 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Доверие Брико" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Йоан Павел II" № 1, представлявано от изпълнителния директор Андрей Евтимов, чрез процесуалния му представител адв. Ангелова от САК, против решение № 3687 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3582/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 167 от 16.02.2012 г. издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че използването на принудителни административни мерки спрямо нарушения, които са незначителни, не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Доверие Брико" АД срещу заповед № 167 от 16.02.2012 г. на председателя на КЗП, с която на търговеца се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че са налице материалноправните предпоставки, възприети от административния орган, които се подкрепят от представените по делото и неопровергани от дружеството писмени доказателства. Посочил е, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Решаващият съд е счел за безспорно установено наличието на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), мотивирайки се, че при наличие на трите елемента на посочения нормативен състав, нарушението е осъществено. Въз основа на това е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В настоящия казус, видно от материалите по делото, в магазина на търговеца до изложената мостра за подови плочки "Бари" е поставена табела, на която е зачеркната старата цена - 8.99 лв/кв. м. и е записана промоционална - 7.99 лв. за един квадратен метър, като не е отразено изрично кв. м. на каква площ се има предвид - покривна или чиста повърхност. Установено е, че обявената цена е изчислена по площта с включена фуга. Това обстоятелство, с оглед, направените от административния орган изчисления води до извода, че цената за квадратен метър е не обявената 7.99 лв., а 8.42 лв. Така разгласената от търговеца информация е невярна и подвеждаща и би могла да доведе до вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, т. к. подобни стоки се предлагат и в други вериги магазини на сходни цени. Съгласно чл. 2, б. "б" от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент от 16.02.1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (транспонирана с изменение на ЗЗП, обн., ДВ, бр. 64/7.08.2007 г., § 13а, т. 1 от ДР), респ. раздел IV, глава втора ЗЗП, цената следва да е за един квадратен метър от стоката, т. е. от плочките, а не от повърхността, която те реално покриват при поставянето им. Видно от данните по преписката, търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Изводът за съзнателно разпространение на невярна информация, което да има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти. Противно на доводите на касатора, правилна е преценката на АССГ, че при прилагането на ПАМ е спазен принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. С оглед установените фактически обстоятелства, наложената мярка се явява пропорционална спрямо целения резултат, а посочените в заповедта основания са относими към целите на генералната превенция, при което изборът на наложеното на търговеца ограничение е съответен на критериите по чл. 6, ал. 2 - 4 АПК. Като е стигнал до тези изводи и е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстационният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на ответника се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение