Решение № 176 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1000/2009 г.

Решение № 176 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1000/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), образувано по молба на [фирма] -[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 05.06.2007 г. по ф. д. 478/06 г. на С. градски съд. Молителят поддържа, че не е взел участие в развилото се съдебно производство, с оглед нередовното му призоваване за първото по делото съдебно заседание, поради нарушаване разпоредбите на чл. 48 ГПК (отм.), а също така и неправилно приложение на правилата за призоваване чрез съсед във вр. чл. 45, ал. 1 ГПК (отм.). Страната е поддържала още, че не й е било съобщено и за изготвяне на атакуваното решение, с оглед неправилното приложение на чл. 51 ГПК (отм.). Подробно е развит довод за това, че на адреса призовки са получавани единствено от ответника по спора, тъй като той е обитавал жилището - седалище на юридическото лице, като той не ги бил предавал на " надлежните органи" на [фирма]. Ответникът по молбата - Е. Б. Т. от[населено място] счита същата за неоснователна и моли искането за отмяна на атакуваното решение да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) е подадена в срока по чл. 232 ГПК (отм.)- доколкото, решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 26.07.2007 г., решение № 8/07.08.2007 г. по ф. д. 2429/2003 г. на СГС е постановено на 07.08.2007 г., а молбата за отмяна е подадена на 26.09.2007 г., то е спазен както едногодишния, така и действащия в неговите рамки тримесечен срок. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК, предполага установеност на това, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или, че е била ненадлежно представлявана. Т. е. следва да бъде доказано, че в резултат от нарушаване на съдопроизводствените правила, тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото, както и да го попълни с доказателства, установяващи поддържаното от нея становище по спора. В разглежданият случай такива обстоятелства не се установяват. Сезираният, с иск на Е. Т. -С. градски съд е провел първото открито съдебно заседание на 28.02.2007 г., за което ответника по спора- сега молител е призован на адреса, посочен в исковата молба. Установено е по делото, още пред С. градски съд, че това е и адреса, на който дружеството - ответник по спора, сега молител е било регистрирано / у-ние от 18.02.2006 г. по ф. д. 2429/03 г. на СГС/. Призовката е била приета от Р. Ж., поставена е дата - 18.02.2007 г. и печат, с подпис на длъжностното лице - призовкар. Приелата призовката е посочила, че адреса адреса не се обитава постоянно, поради което изрично е поела задължението да я предаде. Търговеца или юридическото лице, които са вписани в съответния регистър се призовават на последния посочен в регистъра адрес- арг. чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Представеното удостоверение за актуално състояние на молителя е било приложено към делото, като за това заседание дружеството е призовано от адреса, посочен като негово седалище. Страната твърди, че този адрес не е променен и тъй като канцеларията на дружеството се намира в жилищен блок, не съществува пречка призовката да бъде получена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) като отговорността за предаването й е на задължилата се за това - Р. Ж., получила съобщението. Правно необосновано молителя счита, че връчването не е осъществено редовно след като не са отбелязани трите имена на получилата призовката- такова изискване не се съдържа в регламента на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм., съобразно който връчването е осъществено законосъобразно. Неоснователно е и изложеното за нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) във връзка със съобщаване за постановяване на решението. Законосъобразно съдът е приложил тази разпоредба, с оглед обстоятелството, че съобщението е изпратено на адреса по последна регистрация в регистъра и дружеството не е намерено на този адрес, не е имало и лице, което да получи съобщението, т. е. връчването не е могло да бъде осъществено, тъй като на адреса не се е помещавала канцеларията на юридическото лице. Не се установява от данните по делото и твърдението на молителя, че призовките са били получавани от ищеца по спора - сега ответник по молбата за отмяна, който, според твърденията му е обитавал адреса, на който се е намирала канцеларията на дружеството. След като такива данни не се съдържат в делото, то и това твърдение е останало недоказано. От изложеното следва, че със своите процесуални действия, съдът не е нарушил императивния съдопроизводствен ред и съответно не е нарушил правото на защита на молителя. Процесуалната активност на страната е поставена изцяло в зависимост от нейната воля и липсата на такава не може да бъде квалифицирана като неправомерно процесуално поведение на съда. С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение