Решение № 274 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 186/2010 г.

Решение № 274 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 186/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от Главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно нохд № 694/2009 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 211/21.12.2009 г. в частта, в която е определен типа затворническо заведение и режима на изтърпяване на наказанието по нохд № 10120/2007 г. на Силистренския районен съд по отношение на осъдения Н. П. Д.. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за допуснато нарушение на закона. Осъденият Д. чрез защитника си поддържа, че искането е неоснователно, тъй като при определяне типа на заведението и режима за изтърпяване законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Русенският районен съд, ХI-ти наказателен състав с присъда № 106/6.10.2009 г. по нохд № 2137/2009 г. признал подсъдимия Д за виновен и го осъдил по чл. 227Б, ал. 1 НК. При условията по чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието лишаване от свобода в размер на 1 г. и 3 месеца, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 1012/2007 г. на Силистренския районен съд, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и при първоначален общ режим. Русенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 694/2009 г. приел жалбата на подсъдимия за частично основателна и изменил присъдата само относно наказанието, което намалил на четири месеца, и приел за правилно определени типа затворническо заведение и режима на изтърпяване. Потвърдил присъдата в останалата й част - включително и в частта относно приложението на чл. 68, ал. 1 НК с определения тип заведение и режим на изтърпяване на наказанието, което привел в изпълнение, тъй като деянието, предмет на разглеждане по нохд № 2137/2009 г., е извършено в изпитателния срок. Съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 314 НПК да извърши цялостна проверка на обжалвания акт и е потвърдил допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на закона, който вместо чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 приел, че са налице условията на чл. 59 ЗИНЗС. Приложението на чл. 68 НК предполага и друго осъждане на лишаване от свобода - това по нохд № 2137/2009 г. Освен че са били налице предпоставките за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда, наказанието по която е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК, по делото има данни и за други влезли в сила присъди и съдът не е имал правна възможност за определяне на заведение от открит тип и общ режим. От това следва, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е решил въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК, което нарушение въззивният съд е могъл, но не е отстранил. Изложеното налага извода, че искането за отмяна на въззивното решение в посочената му част по реда на възобновяването, защото е допуснато нарушение на закона, е основателно. Затова и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение