Решение № 17245 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2011 г.

Решение № 17245 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агра" ЕАД, гр. Провадия, срещу решение № 964 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 148/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1003064/18.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, изменен с Решение № 938/20.12.2010 г., с който на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения за лихви общо в размер на 685.15 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния РА на "Агра" ЕАД са определени задължения за лихви по четирите процесни фактури, както следва: № 388/28.05.2009 г., № 405/30.05.2009 г., № 406/30.05.2009 г. и № 407/30.05.2009 г. в размер на 4111.85 лв. Решаващият орган е изменил РА и е определил лихви в размер на 685.15 лв., като на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС е приел, че е налице данъчно събитие, съответно право на данъчен кредит за жалбоподателя по две от процесните фактури - № 406 и 407 от 30.05.2009 г., в размер на 1090 лв. и 2466.67 лв., като ДДС се съдържа в авансово платените суми. Във връзка с приемо-предавателните протоколи от 06.08.2009 г. и 22.10.2009 г., Директор дирекция "ОУИ" - Варна е посочил, че съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС на датите на предаването на стоките е възникнало данъчно събитие, имащо значение за упражняване правото на данъчен кредит по отношение на останалата част от начисления данък по процесните фактури от 30.05.2009 г.: по фактура № 406/30.05.2009 г.- 12 333.33 лв. и по фактура № 407/30.05.2009 г.- 5450 лв. Предвид това на жалбоподателя са определени за дължими лихви, като е прието, че вследствие на така упражненото право на данъчен кредит е намален подлежащия на внасяне данък по смисъла на чл. 89, ал. 1 ЗДДС, или е възстановена, прихваната или приспадната по- голяма сума в случаите на чл. 92 ЗДДС. За да отхвърли жалбата, административен съд - Варна е приел за установено по несъмнен начин по делото, че във връзка със сключен договор за покупко-продажба на движими вещи от 03.04.2009 г. между жалбоподателя и ЕТ "Статев - Станимир Недялков" са издадени процесните фактури, по които жалбоподателят е декларирал право на данъчен кредит, както и че доставките по фактурите са реално извършени на датите, посочени в приемо-предавателните протоколи, а така също и че по фактурите са извършени частични плащания от страна на жалбоподателя на 02.06.2009 г. и 03.06.2009 г. Въз основа на така приетото за установено по несъмнен начин, съдът е извел основният спорен въпрос между страните, а именно: кога са възникнали данъчните събития по процесните фактури, налице ли е упражнено право на данъчен кредит преди възникване на данъчното събитие и дължими ли са определените с РА и Решението на и. д. директор Дирекция "ОУИ" - Варна лихви. Анализирайки относимите норми на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, както и на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС и в контекста на възпроизведените законови предписания, административният съд е посочил, че правилно решаващият орган е посочил, че по отношение на фактури № 338/28.05.2009 г. и № 405/30.05.2009 г. РА се явява незаконосъобразен, тъй като безспорно е установено, че стоките са предадени с приемо-предавателни протоколи от 28.05.09 г. и 30.05.09 г. и на тези дати данъкът е станал изискуем, като в тази връзка правилно е бил изследван и въпросът за прехвърлянето на собствеността върху вещите, предмет на доставката, тъй като във фактурите изрично е записано, че се издават за доставка, а не за авансово плащане. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В касационната жалба единственият конкретен довод е, че неоснователно и несъответстващо на законовата норма на чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е "наложеното наказание" на дружеството. Преди всичко следва да се посочи, че предвид естеството на спорните отношения изобщо не може да се говори за "нарушение" и "наказание". Оплакването е неоснователно и по същество. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод от така вече направения от органите по приходите. Правилен е изводът на съда, че с оглед на извършените авансови плащания законосъобразно органите по приходите са счели, че е налице данъчно събитие за извършеното авансово плащане по фактура № 406 и 407 от 30.05.2009 г., като наред с това са приели, че ДДС се съдържа в авансово платените суми (видно и от дневника за продажби на доставчика сумите са записани като авансови плащания). Правилен е изводът на съда, че за разлика от отменения ЗДДС, в понастоящем действащия не е предвидено на датата на авансовото плащане да възниква данъчно събитие, но по силата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем и в този случай, т. е. за регистрираното лице възниква задължение да го начисли и при получаване на плащане, преди да е прехвърлена собствеността. В конкретния случай фактури № 406 и 407 от 30.05.2009 г. са издадени за доставка на вещи, които реално са доставени и предадени на дружеството - касатор на 06.08.2009 г. и 22.10.2009 г. Макар фактурите да не са за авансово плащане, по същите последният е извършил частично плащане на 03.06.2009 г., като внесените суми 14 800 лв. и 6540 лв. представляват ДДС върху данъчната основа по фактурите. С оглед посочените по-горе дати на доставка и предаване, обоснован и правилен е изводът на първостепенния съд, че съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС е възникнало данъчно събитие по отношение на останалата част от начисления данък по процесните фактури на датите на тяхното предаване. Правилно е позоваването от страна на органите по приходите и съда на нормата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС (в относимата към момента на издаване на фактурите редакция - 30.05.2009 г.), съгласно която регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 3 данъчни периода. Правилен в тази връзка е и изводът на съда, че на основание цитираната разпоредба ревизираното лице дължи лихва, тъй като в резултат на така упражненото право на данъчен кредит е намален размерът на подлежащия на внасяне данък по смисъла на чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил оспорения РА, административният съд - Варна е постановил съдебното решение в съответствие със закона и с доказателствата по делото, което следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Осмо отделение