Решение № 496 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2009 г.

Решение № 496 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Апелативен съд Пловдив против Решение № 1090/30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1710/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 307/18.07.2008 г. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбите срещу оспорената заповед бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Пламен Найденов Пенев, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Пловдив е отменил Заповед № 307/18.07.2008 г. на Председателя на Апелативен съд - Пловдив, с която е разпоредено службите за съдебна администрация, които дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата, работно време през времето на съдебната ваканция както следва: преди обед от 09,00 часа до 12,00 часа; след обед от 16,00 часа до 17,00 часа. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС) (отм.) Изложени са доводи, че с обжалваният административен акт е определен график, в който страните могат да получат справки по делата, различен от предвидения в ПАРОАВАС. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Оспореният административен акт е от категорията на визираните в текста на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК - създава права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта и с него се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, включително тези на жалбоподателите, независимо от обстоятелството, че същите не са преки адресати на акта. Определеното със Заповед № 307/18.07.2008 г. на Председателя на Апелативен съд - Пловдив работно време за посочения период е в противоречие с императивната норма на чл. 198 ПАРОАВАС, съгласно която съдебните служители дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата в рамките на работното време без прекъсване от 09,00 до 17,00 часа, което е ограничило във времево отношение правата на гражданите и юридическите лица да получават справки за движението на делата в съда. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на"Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение