Решение № 1758 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2009 г.

Решение № 1758 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Константин Георгиев Ташев и Султана Павлова Ташева от Свиленград, против Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти или части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, обнародвано в ДВ, бр. 4/2009 г. в частта, с която е определено обезщетение за отчуждавана част в размер на 377 кв. м. от имот - урбанизирана територия на с. Капитан Андреево, с ЕКАТТЕ 36110.560.217, целият с площ от 2 077 кв. м. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо и не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот. Иска се определяне на нов размер на обезщетението, съобразно справедливата цена на имота. Ответната страна Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни: Министър на транспорта, министър на финансите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС от заинтересована страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 854 Министерския съвет от 30.12.2008 г. е отчуждена посочената по-горе част от имот-урбанизирана територия. Стойността на паричното обезщетение за отчуждената част от имота в обжалваното решение е определена на 34 060 лв. Не е спорно, че жалбоподателите са собственици на отчуждения имот, а това се установява и от представения нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том -I, нот. дело № 393/1968 г. и 158, том I, дело № 294/1968 г. на РС - Свиленград. По делото е приложена като доказателство независима експертна оценка на имота, изготвена в изпълнение на отчуждителна процедура по чл. 34а вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС, възложена от административния орган и извършена от лицензирани оценители на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС, с ефективна дата от 8.09.2008 г. Въз основа на тази оценка е определено оспорваното обезщетение, с оглед преценката за съответствие с изискванията на чл. 32 ЗДС. С оглед твърденията в жалбата за заниженост и несправедливост, с определение на съда от 23.02.2009 г. е назначено вещо лице - оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, което да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждавания имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 ДР на ЗДС. В заключението си експерт Милчев - сочи, че ползваната от МС експертна оценка, при която е определена справедлива пазарна стойност на 1 кв. м отчуждена площ на 90,33 лева - е в разрез с изискванията на чл. 32 от ЗДС и на § 1а от ДР на ЗДС. Твърди, че оценката на земята следва да бъде извършена единствено по сравнителен метод на база пазарни свидетелства, дефинирани в закона. При тази база, стойността на един квадратен метър от отчуждения имот, в конкретния случай би следвало да бъде - 14,73 лева - или общият размер на обезщетението - 5 553 лева, т. е. значително по ниска от тази определена в решението на административния орган. Проверката за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК се извършва от съда въз основа на представените от страните доказателства. На основание чл. 170, ал. 1 АПК за доказване размера на определеното обезщетение, административният орган представя независима експертна оценка. И доколкото същата не е по ниска от действителната пазарна цена на имотите в соченото землище, то жалбата на Ташеви се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,