Решение № 11114 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2010 г.

Решение № 11114 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ"-Бургас и "Булелектрикс" ООД против решение № 1154 от 15 октомври 2010 г., постановено по адм. д. № 1199/2010 г. от Административния съд в гр. Бургас. С обжалваното решение е отменен РА № 020901396/19.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД Бургас, потвърден с решение № РД-10-160/25.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас в частта относно непризнат данъчен кредит за доставката на автомобил "Опел Зафира" в размер на 12 260 лв. и за доставката на платформа за превоз на строителна техника в размер на 15 700 лева, извършени от ЕТ "Астория-ТП-69-Михаил Ангелов"; в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 57 106 лева за доставки на 4 броя автомобила, извършени от "Валя и Алекс" ЕООД; в частта относно отказа да се признае данъчен кредит в размер на 113 273,33 лв. за доставки на 8 бр. автомобила, извършени от "Р-2007" ЕООД; в частта относно отказа да се признае данъчен кредит по фактури № 0...24/14.08.08 г., 0...25/14.08.08 г., 0...26/17.10.08 г. и 0...27/17.10.08 г. общо в размер на 17 006,78 лв. за доставки на строителни услуги от "Евробул Ел" ЕООД; в частта относно увеличението на счетоводната печалба на дружеството за 2008 г. със сумата от 49 790 лв. по доставки на строително-монтажни работи (СМР) от ЕТ "Електра-Иванка Начева" и в частта относно увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата от 85 038,38 лв. по фактури, издадени от "Евробул Ел" ЕООД. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Булелектрикс" ООД в частта относно увеличаване на счетоводната печалба на дружеството за 2008 г. със сума в размер на 46 803,34 лв. от продажба на недвижим имот с нот. акт № 1/24.04.08 г. С решението е осъден "Булелектрикс" ООД да заплати на ТД на НАП Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 386,07 лева. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е отменен. Релевираните касационни основания са тези визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, претендират се разноски. В касационната жалба на дружеството се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. От обстоятелствената част на жалбата следва, че релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. "Булелектрикс" ООД чрез управителя си възразява писмено срещу касационната жалба на дирекцията. Дирекцията "ОУИ"-Бургас не изразява становище по касационната жалба на дружеството. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като подадени от надлежни страни и в рамките на законоустановения 14-дневен срок, поради което са допустими. Досежно основателността им съдът приема следното: В решението си Административният съд-Бургас (АСБ) е обсъдил фактическата обстановка по издаването на РА, посочил е правното основание за отказа на данъчен кредит и определянето на допълнителния корпоративен данък. По отношение на отказания данъчен кредит по двете фактури № № 0.. 2/18.02.09 г. и 0...10/25.03.09 г., издадени от ЕТ "Астория-ТП-69-Михаил Ангелов" е прието от съда, че за стоките по тях- автомобил "Опел-Зафира" по първата и платформа за превоз на строителна техника марка "Ван Веел" по втората е установен произхода им. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че тези фактури са включени в дневниците за продажби, ДДС е начислен, разплащането е осъществено. Съдът е формирал извод за наличие на доставка по фактурите и данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, респективно за незаконосъобразност на РА в тази част. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от "Валя и Алекс" ЕООД е прието, че са налице доставки, тъй като са представени документи за регистрацията на тези автомобили на името на жалбоподателя в КАТ. Посочено е от съда, че за представените договори за покупко-продажби не е необходима нотариална заверка на подписите на страните по тях, тъй като преди продажбата им на жалбоподателя, превозните средства, не са били регистрирани на територията на страната. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, приемайки, че автомобилите по фактурите са били заприходени като дълготрайни активи, че ДДС е начислен и плащането е извършено по банков път. Прието е, че жалбоподателят е доказал наличието на доставки по фактурите. По фактурите от "Р-2007" ООД, издадени през месеците юли, септември, ноември и декември 2008 г. е прието, че стоките са доставени във връзка с договори от 20.05. и 02.12. 08 г., предадени са на жалбоподателя и са регистрирани в "Пътна полиция" ОД на МВР-Бургас. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, приемайки, че автомобилите са били заприходени, начислен е ДДС и плащането е извършено по банков път Съдът е изложил общо за фактурираните автомобили, че органът по приходите не е доказал довода си за прекомерност на цената им по фактурите, както и не е съобразил специалните характеристики на тези автомобили. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от "Евробул Ел" ООД е прието, че те са издадени във връзка с договори за строителство от 02.06.и 06.06.08 г. Съдът е кредитирал приетото по делото заключение на счетоводната експертиза, приемайки, че ДДС по фактурите е начислен, както и че е осъществено плащане по банков път. Прието е, че доставките са осъществени и чрез подизпълнител -"Сигма 03" ООД, както и че управителите на дружествата имат необходимата квалификация за изпълнение на работите. Преценено е като необосновано твърдението на решаващия орган, че не са представени документи, удостоверяващи реално извършени доставки. Съдът е преценил като законосъобразно преобразуването на счетоводната печалба на дружеството за 2008 г. със сумата от 46 803,34 лв., представляваща неотчетен приход от продажба по нот. акт № 1/24.04.08 г. Прието е за установено, че във връзка с извършената продажба, дружеството е издало две фактури, както следва на "М. Р. Инженеринг" ЕООД и в полза на "Лозсток" ЕООД, като жалбоподателят е осчетоводил приход общо в размер на 236 666,66 лв. Представена е експертна оценка за продадения магазин, за който като справедлива стойност е посечена стойността - 283 470 лв. към момента на изповядване на сделката. Установено е, че Милен Русев и Иван Иванов са съдружници едновременно и в дружеството-продавач и в дружеството-купувач поради което са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ДОПК и в този смисъл за дружеството е налице отклонение от данъчно облагане в размер на 46 803,34 лв., която сума представлява разликата между справедливата пазарна стойност на имота и стойността по продажбата му. Съдът е преценил за правилно увеличението на финансовия резултат с тази сума на осн. чл. 78 от ЗКПО вр. с чл. 15 от същия закон. Съдът е преценил като незаконосъобразно увеличението на счетоводната печалба на дружеството за 2008 г. с фактурите от ЕТ "Електра-Иванка Начева" и "Евробул Ел" ЕООД, тъй като въз основа на данните по делото е приел, че те установяват реални доставки, респективно реално направен разход от жалбоподателя по тези фактури. С оглед предмета на касационните жалби следва, че решението на административния съд е обжалвано изцяло. Органът по приходите е отказал да признае правото на жалбоподателя на данъчен кредит по ф. № 2/18.02.09 г. с предмет на доставката пътнически автомобил "Опел Зафира" на осн. чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Констатациите са, че автомобилът е придобит от доставчика за сумата от 1000 лева, а е продаден на жалбоподателя за 61 300 лв. без ДДС, която цена надвишава цената на нов автомобил от същата марка и модел. Констатирано е, че доставчикът не е плащал за годината, в която е продал този автомобил, нито ДОД, нито ДДС. Направен е извод, че фактурата не отразява обективни обстоятелства, както и че се префактурират ДМА на нереално високи цени, с което се създават документи с невярно съдържание и се генерира неправомерно ползване на данъчен кредит. Органът по приходите е направил аналогични констатации и изводи и по отношение на останалите процесни фактури с предмет на доставките по тях МПС. Настоящият съдебен състав счита, че в тази част от спора обжалваното решение е неправилно, тъй като е резултат на допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, както и на такива, изразяващи се в необсъждане на възражения и доводи на страните, довели до неизясняване на делото от фактическа страна. Административният съд не е обсъдил и изложил съображения по основния довод на органа по приходите, а именно за нереално високата цена по фактурите. Задоволил се е да отбележи, че този довод е необоснован в резултат на което е приел, че е налице данъчно събитие, тъй като автомобилите са прехвърлени от доставчиците на жалбоподателя по силата на договори, както и че ДДС по доставките е начислен. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Необоснован е изводът на съда, че собствеността на автомобила "Опел Зафира" е прехвърлена върху жалбоподателя на 18.02.09 г. По делото не е налице годно доказателство, установяващо този факт. На стр. 226 от делото се намира договор от 18.02.09 г. между ЕТ "Астория-ТП-69-Михаил Ангелов" и "Булелектрикс" ООД с предмет на продажбата- МПС-Опел Зафира. Този документ обаче е негодно доказателство, поради следното- в него има празни и неясни полета, в резултат на което не стават ясни индивидуализиращите характеристики на автомобила, документа е в копие, което не е заверено за верността му с оригинала, нотариалното удостоверяване на подписите, не е копирано в цялост, по начин, че липсва датата на която са заверени от нотариуса подписите на този договор. По отношение на останалите фактури ( ф. № 10/09 г. от ЕТ"Астория-ТП-69-Михаил Ангелов", от "Валя и Алекс" ЕООД, от "Р-2007" ООД), удостоверяващи продажби на автомобили, съдът е приел, че за продажбата им не е необходима нотариална заверка на подписите на страните по договорите, тъй като първоначалната регистрация на превозните средства в страната е на името на купувача, а не на продавача. Съдът обаче не е изложил съображения, от които да става ясно, защо приема, че продавачите по тези фактури към момента на издаването им са собственици на фактурираните автомобилите, кои са доказателствата по делото, формирали този извод в съда. По делото се намират множество документи на чужд език, за които не е представен надлежен превод на български език, каквото е изискването на чл. 185 от ГПК. Необоснован е изводът на съда, че тези автомобили са заприходени като ДМА в счетоводствата на доставчиците. По този въпрос не се съдържат констатации в заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът само е отбелязал в решението си наличието и на други договори, и на други фактури, изпратени от ОД на МВР, сектор Пътна полиция за продажбите от "Валя и Алекс" ЕООД, без обаче да изложи съображения, защо не кредитира тези документи и по конкретно продажната цена на автомобилите, записана в тях. Следва да се отбележи, че представените копия на документи от стр. 226 до стр. 280 (вкл.) от делото са в лошо качество (с тъмни широки вертикални линии), което не позволява да се разкрие и прецени цялото съдържание на тези документи. Съдът е следвало да изиска документите да се представят по начин, че да се разкрива цялото им съдържание. Както се посочи по-горе, съдът не е изложил съображения по основния довод на органа по приходите -че продажната цена по фактурите е нереално висока. Обстоятелството, че органът по приходите е направил извода си без да е назначил автотехническа експертиза за това, а сравнявайки цената на автомобилите по фактурите с цената на новите автомобили от същата марка и модел, може да се прецени като незаконосъобразно процедиране. Това обаче не освобождава административният съд, като съд по съществото на спора по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК, да изследва този въпрос, указвайки на страните чия е доказателствената тежест за това обстоятелство и кои са допустимите доказателствени средства за установяването му. По делото липсват данни съдът, постановил обжалваното решение да е изпълнил посочените задължения. От значение за спора е определянето на действителната пазарна цена на автомобила по спорните фактури. Само при наличието на тази информация, може да се прецени, налице ли е или не завишаване на продажната цена по фактурите и дали то е в разумни граници. Тази преценка е от значение за преценката осъществена ли е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В случай, че се установи, че действителната пазарна цена на въпросните автомобили е съществено по-ниска от фактурираната, то за разликата над действителната пазарна цена, не е налице облагаема доставка, а трансфер на пари в обръщение, които съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДДС не са стока и след като, не са налице твърдения, нито доказателства, те (разликите над пазарната стойност на автомобилите до фактурираните цени) да са насрещна престация за други по вид облагаеми стока или услуги, то начисляването на ДДС върху тези разлики е без основание. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че в негова тежест е задължението да установи твърдението си, че фактурираните цени на автомобилите са в рамките на действителните им пазарни такива и в този смисъл необходимостта от събиране по делото на съдебно-оценителска експертиза. Допуснатите от съда съдопроизводствени нарушения са довели до постановяване на необосновано и неправилно решение по тази спорен въпрос. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд в тази част от спора. Отказът да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от "Евробул Ел" ЕООД, органът по приходите е направил въз основа на извод, че нито доставчикът, нито поддоставчикът "Сигма 03" ООД разполагат с кадрови капацитет за изпълнение на възложените СМР. Установено е, че съгласно сключените договори между ревизирания субект и "Евробул Ел" ЕООД, последният е следвало да изгради вътрешни електроинсталации на два обекта в к. к. Слънчев бряг. Съдът е отменил РА възприемайки констатациите и изводите на съдебно-техническата експертиза. Решението в тази част от спора е правилно, тъй като изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Установено е, че както управителят на "Евробул Ел" ЕООД, така и управителят на "Сигма 03" ООД притежават необходимата квалификация и знания за изпълнение на възложената работа. Установено е също така, че към датите на договорите и в двете фирми има назначени общи работници. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е посочило, че за изпълнение на актуваните СМР е необходимо лице, което е технически грамотно за направа и изграждане на ел. инсталация, което ръководи общите работници, които извършват издълбаване на улеи в тухления зид, полагане на ПВЦ тръби, пробиване на отвори, полагане и замазване на проводници, които са дейности, за които не е необходима специална подготовка. Посочено е от вещото лице също така, че за извършването на тези работи са необходими предимно ръчни преносими инструменти кат чук, секач, длето, отверка, клещи и ръчна пробивна машина. Заключението на вещото лице е, че при работещи две квалифицирани лица при пълен календарен месец и 10 часов работен ден и един общ работник при осемчасов работен ден за 25 работни дни, е възможно да бъдат изпълнени извършените и актувани СМР за периода от сключването на договорите до актуването на СМР. При тези констатации и изводи на вещото лице, съдът обосновано е приел, че е опроверган изводът на органа по приходите относно липсата на персонален капацитет за изпълнението на актуваните СМР. Решението по този спорен въпрос като правилно следва да се остави в сила. С оглед установената реалност на доставките по тези фактури следва да се приеме, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, че във връзка с тях е налице действителен разход, направен от жалбоподателя, поради което незаконосъобразно е увеличена счетоводната му печалба за 2008 г. със сбора от данъчните основи по тези фактури. Органът по приходите е увеличил счетоводната печалба на дружеството за 2008 г. на осн. чл. 78 от ЗКПО със сумата от 46 803,34 лева, тъй като е формирал извод, че тази сума е неосчетоводен приход от продажбата на обектите (магазин и склад) по нотариален акт № 1/24.04.08 г. Този извод на приходния орган е обоснован с констатациите, че страните по сделката за покупко-продажба, удостоверена с нотариалния акт са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б."в" и б."е" от ДР на ДОПК. Констатирано е, че от сделката, жалбоподателят е отчел приход в размер на 236 666,66 лева., а към същия момент, дружеството е направило експертна оценка на имота, с която определената справедлива пазарна стойност на обектите е 283 470 лв. Органът по приходите е възприел така направената оценка ката пазарна стойност на имота към момента на продажбата му и е приел, че разликата между посочените две суми (сумата по пазарната оценка и отчетения приход от жалбоподателя) е неотчетен приход в счетоводството на фирмата. Административният съд е възприел и споделил напълно констатациите и изводите на органа по приходите, поради което е преценил като законосъобразен РА в тази част. Решението на съда по този въпрос е правилно. Тезата на жалбоподателя, поддържана до провеждане на съдебното заседание в касационната инстанция е била, че резултатите от продажбата на магазин за промишлени стоки № 1 в к-с"Бр. Миладинови", гр. Бургас са отразени след като дружеството е извършило експертна оценка на имота от лицензиран оценител. От поддържаната теза следва, че експертната оценка е за целите на продажбата. Жалбоподателят сочи, че за извършената продажба са издадени две фактури с общ размер на данъчната основа и ДДС общо 284 000 лв. Жалбоподателят е възразил, че недопустимо е начисляването на пряк данък (по ЗКПО ) върху косвен данък. По делото се намира експертна оценка на обект магазин за промишлени стоки № 1 и склад в к-с "Братя Миладинови", гр. Бургас, УПИ-20, кв. 31 (стр. 318-324 от делото). Видно от съдържанието й е, че след прилагане на метода на сравнителната стойност и метода на вещната стойност, определената от експерта справедлива пазарна стойност на имота е 283 470 лева. В експертизата не са посочени данни, от които да се направи извод, че в така определената стойност е с ДДС. Следователно, след като жалбоподателят е поддържал, че експертната оценка е била за целите на нотариалната сделка, то като данъчна основа на извършената продажба е следвало да се възприема цялата сума по оценката, а именно 283 470 лв. върху която да се начисли ДДС. Между страните по делото е безспорно обстоятелството, че страните по сделката, към момента на сключването й са свързани лица, поради което и по аргумент от чл. 15 от ЗКПО, данъчната основа на продажбата, следва да се определи при условията, при които сделката е сключена между несвързани лица, т. е., при условията на пазара на недвижимите имоти към този момент. Едва в хода на производството пред касационната инстанция, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че възложената експертна оценка на въпросния имот е била за целите на определяне, на размера на обезпечението при ползването на ипотечен кредит, а не за целите на прехвърлянето на недвижимите имоти. Сочи се също така като ноторно известен факта, че през 2008 г., която можела да се счита за най-успешната година в развитието на българския имотен пазар, оценителите завишавали пазарната цена на имотите, които ще бъдат предоставяни като обезпечение по ипотечни кредити Тази промяна в тезата на жалбоподателя въвежда за първи път като спорен факта относно целите, за които е била възложена експертната оценка. Подобно процедиране е закъсняло, поради което незаконосъобразно. С оглед забраната, визирана в чл. 220 от АПК Върховният административен съд не следва и няма да обсъжда този довод на касатора. Неоснователно е възражението на касатора, което също се прави за първи път едва в касационната инстанция, че възприетата от органа по приходите и съда експертна оценка на имота, не е изготвена в съответствие с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на Министъра на финансите ( наричана за краткост по-долу "наредбата"). Видно от експертната оценка е, че един от приложените методи е методът на сравнителната стойност, който всъщност може да се определи като методът на сравнимите неконтролирани цени - чл. 3, т. 1 от Наредбата. Другият използван метод от оценителя не е изрично посочен измежду методите в чл. 3, но той съответства на целта, визирана в чл. 4 от Наредбата, а именно - да се постигне резултат, който би бил постигнат в обичайните търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, поради което и по аргумент от чл. 62, ал. 2 от същата Наредба е допустим По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция приема, че решението на административния съд по тази част от спора е обосновано и правилно. От доказателствата, събрани в хода на ревизията и при съдебното обжалване се установява, че органът по приходите е възприел като пазарна стойност на продадения имот, цената за същия, определена от самото ревизирано лице чрез помощта на лицензиран експерт оценител, за целите на въпросната продажба. Не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба на търговеца относно тази част от обжалваното решение. Органът по приходите е определил допълнително корпоративен данък на ревизирания субект за 2008 г. в резултат на увеличаване на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 49 790 лв. Тази сума е стойността на фактурираните СМР от ЕТ"Електра - Иванка Начева" през м. 12.08 г. Направените изводи са, че сделките по фактурите са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, тъй като са начислени разходи за услуги-СМР, без те реално да са осъществени. Въз основа на този извод и на осн. чл. 77, ал. 1 вр. с чл. 81 от ЗКПО, органът по приходите не е признал на жалбоподателя разходите по въпросните фактури. Констатациите на приходния орган са, че за 2008 г. ЕТ"Електра - Иванка Начева" декларира приходи в размер на 49 790 лв., разходи 1 656 лв. и облагаем доход 48 134 лв. по патентна декларация по реда на чл. 61н от ЗМДТ. Установено е също така, че е подадена декларация по ЗДДФЛ за 2008 г. със съответното приложение № 7 за доходи, подлежащи на облагане за патентна дейност. Във връзка с представена справка за изплатени доходи на физически лица са извършени насрещни проверки на тези физически лица, при които трима от тях са декларирали, че не са сключвали договори с ЕТ"Електра - Иванка Начева" и тази фирма не им е изплащала възнаграждения за извършена работа. На две от лицата до издаването на РД не са съставени протоколи за извършени насрещни проверки. Констатирано е, че доставчикът по фактури и ревизираното лице са свързани лица. В резултат на тези констатации и предвид характера на фактурираните СМР- направа на вътрешна ел . инсталация; окабеляване, направа на заземителна и мълниезащитна инсталация, реконструкция на улица, е прието, че посочените физически лица не са извършили услугите по СМР, нямат необходимата квалификация за извършване на ел. ремонтни услуги. Съдът е преценил като незаконосъобразен РА в тази част от спора възприемайки като осъществени следните факти- за извършените СМР по фактурите са изплатени суми на пет физически лица, за които има подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г.; извършваната работа не изисква специални познания и инструментариум. С оглед наличието на писмени документи за изплатени суми на работниците, както и подадени от тях ГДД, недопустимо било оборването на фактите, установени с тях със свидетелски показания, събрани от органа по приходите при насрещните проверки. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция прима следното: Необоснован е изводът на съда, че лицата, за които се твърди, че са работили при ЕТ"Електра - Иванка Начева" и са извършили описаните СМР, са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. По делото действително са налични декларации по чл. 50 от ЗДФЛ за 2008 г. от Слави Илиев Асенов (стр. 126-128 ), от Тодор Тотев (стр. 134-136), от Жеко Жеков (стр. 143-145), от Асен Стаматов (стр. 159-161), но във всички тях липсват данни, да са входирани в НАП, тъй като в карето, в горния ляв ъгъл на декларацията липсва подпис на длъжностното лице, приело декларацията, както и входящ номер и дата. При попълнена, но непредставена пред органите на НАП декларация, неправилно е да се приема, че е налице деклариран доход. От друга страна, по делото са налични противоречиви доказателства. В преписката се намират декларации от Асен Иванов (стр. 167), Слави Асенов (стр. 173), Тодор Тотев (стр. 178), в които лицата са декларирали, че нямат сключени договори с ЕТ"Електра - Иванка Начева" за извършени ремонтни работи и посочената фирма, не им е изплащала възнаграждение или сума за извършена работа. От същите тези лица са налични по делото обяснения от Слави Асенов (стр. 124), Тодор Тотев (стр. 132) в които посочват, че имат граждански договори с ЕТ"Електра-Бургас". Също така, по делото са налични граждански договор за тези лица, с разписки към тях за изплатени суми. При тези противоречиви писмени доказателства по делото преди да прецени, на което тях да даде вяра и с оглед именно на тази преценка, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя необходимостта от разпит в качеството им на свидетели на тези лица-декларатори, които под страх от наказателна отговорност да заявят пред съда - работили ли са в и за ЕТ"Електра - Иванка Начева", кога, какво са работили и получавали ли са възнаграждение за работата си. На тези лица е следвало да се предявят и писмените документи, подписани от тях, за да заявят техни ли са подписите под тези документи. Поради необосноваността на изводите на съда по този спорен въпрос настоящата съдебна инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в тази част от спора. Тъй като за изясняване на фактическата обстановка по спора е необходимо събирането на доказателства, които не са са писмени документи, след отмяна на решението в тази част, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се измени решението на административния съд и в частта, относно присъдените на ответника разноски. Изчислено пропорционално на отхвърлената част от жалбата, по отношение на която делото приключва с влязло в сила решение, дължимото юрисконсултско възнаграждения за ответника е 101 лева. В този смисъл решението на административния съд в частта относно присъдените разноски следва да се отмени за разликата над тази сума. "Булелектрикс" ООД не е направило искане за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция, но е налице искане за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. В касационната инстанция дружеството е направило разноски за д. т. и адвокатска защита общо в размер на 5408,14 лв. На дружеството се дължат разноски пропорционално на уважената част от жалбата, в която спорът приключва с влязло в сила решение. Изчислени по този начин, на дружеството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 496 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд