Решение № 1288 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2012 г.

Решение № 1288 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Пловдив против решение № 274 от 10.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1133 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. релевират се оплаквания за неговата недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, респективно - неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба - Йозо Петров Ружин, Гергана Кръстева Ружина, Петър Венциславов Ружин, Венцислав Георгиев Крумов и Тодор Георгиев Крумов оспорват основателността на касационната жалба. Молят оспореното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационното оспорване, поради неправилност на съдебното решение, но по други от посочените в касационната жалба съображения. Изтъква, че неправилно заповед № СД-166/11.12.1980 г. е възприета като допълнително отчуждаване на 97 кв. м. от същия имот, който извод е несъответен на съдържанието на т. 1 от заповедта, отнасяща се до имота № 71. Според прокурора са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за предмета на искането и са обсъдени доводите, свързани с него. Поради това, изводът на съда за нарушение на административнопроцедурните правила и специално чл. 35 от АПК, е неправилен. Изпълнено е задължението за събиране на относимите доказателства, обосноваващи фактите по преписката. Направеният извод за незаконосъобразност на акта е необоснован и в нарушение на закона. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалбата на Йозо Петров Ружин, Гергана Кръстева Ружина, Петър Венциславов Ружин, Венцислав Георгиев Крумов и Тодор Георгиев Крумов отказ, обективиран в писмо № изх. № 10П5091/14.03.2011 г. на кмета на Община Пловдив и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените вмотивната част на решението указания. Съдът е приел, че административният акт е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че първоначално, на 31.05.2010 г., че жалбоподателите подали искане за довършване на започналата процедура по отчуждаване на наследствен имот до пълния му размер от 500 кв. м. На подаденото искане от 31.05.2010 г. е било отговорено на 11.06.2010 г. - писмо на, в което се сочи, че искането е неоснователно, тъй като община Пловдив е отчуждила целия имот. На 17.06.2010 г. Петър Ружин. еднолично е подал заявление, в което е посочил, че не е удовлетворен от писмо изх. № 10П5091/11.06.2010 г., както и че иска същото да бъде подписано от лица, посочени в заявлението. Оспореното по делото писмо изх. № 10П5091/14.03.2011 г. на Кмета на Община Пловдив е отговор именно на подаденото на 17.06.2010 г. от Петър Ружин заявление/, като отново е посочено, че искането е неоснователно, тъй като община Пловдив е отчуждила целия имот. Съгласно определение № 15022/17.11.2011 г. по адм. дело № 13773/2011 г. на ВАС предмет на процесното оспорване е именно така посоченият изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 10П5091/14.03.2011 г. на кмета на община Пловдив по делото е било установено, че със Заповед № СД-137/30.Х. 1980 г., т. 1 е отчужден имот пл. № 71, кв. 164 по плана на Южна индустриална зона, находящ се на ул. "Тухларска" за строителство на жилищен комплекс "Въча-юг", собственост на жалбоподателите. Със Заповед № СД-166/11.ХII. 1980 г. за имот пл. № 71, кв. 164, находящ се на ул. "Тухларска" се отчуждават допълнително 97 кв. м. като стойността на тази част от имота вместо 2 340 да се счита 2 922 лева, предвид което кметът на община Пловдив е счел искането на неоснователно, като е приел целият имот за отчужден. С оглед тези факти Административен съд Пловдив е приел, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, не е изяснил обстоятелството дали тези 97 кв. м., посочени като допълнително оценявани във втората заповед, са част от 390 кв. м. отчуждени по първата или са евентуално други 97 кв. м. от общата площ на имота. Според съда органът е трябвало да се проследи отчуждителните преписки за строителството на жилищен комплекс "Въча-юг" за изясняването статута на спорните 110 кв. м., както и градоустройствените закони, действали към момента на отчуждаването и дали е бил възможен остатък с такава площ за конкретния имот, който да не е бил отчужден. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактите, които са релевантни за спорното материално правоотношение, свързано с претенцията на гражданите за довършване на започнала процедура по отчуждаване на недвижим имот в гр. Пловдив, вярно посочени в мотивите на оспореното решение, действително е следвало да се установят в хода на административното производство. правилен е изводът на съда, че същите не са били установени от административния орган в рамките на започнато административно производство. Съдът обаче, сезиран с допустима жалба срещу административен акт, съдържащ отказ да се довърши, респ. да се извърши отчуждаване на недвижим имот, във връзка със служебното начало, следва да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Когато се мотивирал единствено с нарушение на административнопроизводствените правила, без да обсъди и другите, посочени в нормата на чл. 146 от АПК основания за отмяна на административния акт, съдът е нарушил съдопроизводствените правила. Освен това нарушението на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на акта, само когато е съществено. Съдът дължи обсъждане на въпроса дали нарушението в конкретния случай на процесуалните норми е именно такова. Служебното начало задължава съда да събере всички относими за спора доказателства, било като укаже на страните за кои факти и обстоятелства те не сочат доказателства, било като сам извърши събиране на доказателства чрез доказателствени средства, за които АПК допуска това - като напр. назначаване на техническа експертиза за установяване на посочените в мотивите факти и обстоятелства. Единствено установяването им пред административния съд в хода на съдебното производство може да даде основание на съда да заключи дали оспореният административен акт е незаконосъобразен, освен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон, в случай, че актът е действителен. Като не е извършил това, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, достигнал е до необосновани изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Липсата на установеност на релевантните факти и обстоятелства за конкретното материално правоотношение, които не могат да се установяват в касационното производство, представлява пречка касационният съд да реши спора по същество. Налице е необходимост от установяване на нови факти от значение за правния спор, поради което на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, след отмяна на решението, делото следва да се върне на административния съд с указания за събиране на доказателства, относим към правния спор. Водим от изложеното, Върховният административен съд