Решение № 9767 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2018 г.
ВАСIII отделение25.06.2019 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 319/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9767 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Йорданов, лично и чрез адвокат Тамакярски, срещу Решение № 126 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 319/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по исковата молба на В. Йорданов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 28.07.2016 г. до 23.08.2016 г., в който е преведен за изтърпяване на наказание в Затвора София и му е проведено лечение в СБАЛЛС София, със сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от момента на установяването на заболяването до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Йорданов против ГД "ИН" иск като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние. Предявеният иск се основава на твърдяно влошаване на здравословното състояние на ищеца от установените по делото условия в Затвора София и неосъществяване на дължими се медицински грижи поради бездействие на служители на ответника. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява връзка между битовите условия и здравословното състояние на ищеца в исковия период. Неоснователно е и твърдяното от касационния жалбоподател, че от бездействията на служители на ответника не му е осигурено и адекватно лечение. След приемането му в Затвора София, при установено влошаване на здравословното му състояние е проведено лечение, което е дало краткотраен ефект. При установено влошаване на здравословното състояние е преведен в лечебно заведение, където е проведено успешно лечение, след което е изписан. Съгласно разпоредбата на чл. 128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. По делото не се установява неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност лечение, при което предявеният иск се явява неоснователен. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение