Решение № 10403 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Ямбол, чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт А. Стоянова, против решение 71/14.04.2021 г. по адм. дело 68/2021 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба А. Атанасов, от гр. Елхово не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател - нарушение по чл. 172а АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 71/14.04.2021 г. по адм. дело 68/2021 г., Административен съд Ямбол е отменил решение 2153-28-19/09.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и разпореждане 281-03-178-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол. Присъдил е и разноски. Съдът е приел, че са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на въпроса от фактическа страна, което е довело до неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че лицето А. Атанасов е извършвал трудова дейност в периода от 02.07.2018 г. до 01.08.2018 г., позовавайки се на показанията на разпитаната като свидетел И. Митева. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление на 09.08.2018 г., А. Атанасов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО като е декларирал, че трудовото му правоотношение на длъжността метач с ЕТ И. 50 И. Митева И. Митева е прекратено. Изяснено е, че за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението, лицата назначени по трудови правоотношения във фирмата на И. Митева не са постъпвали на работа. С разпореждане 281-03-178-4/09.03.2020 г. на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, тъй като няма данни заявилото обезщетение лице да е извършвало трудова дейност. С решение 2153-28-19/09.02.2021 г. и разпореждане 281-03-178-5/16.12.2020 г. органите по социално осигуряване са разпоредили А. Атанасов да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за времето 02.08.2018 г. 21.01.2019 г. в размер на 3 488,94 лева главница и 651,32 лева дължима лихва. Съобразени са били издадените задължителни предписания ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Атанасов. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Само наличието на сключен трудов договор не е основание за възникване на осигурително правоотношение, което да породи правото на парично обезщетение. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за това досежно лицето сочат некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че са налице данни които водят до извод за неупражняване на трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за периода при осигурителя ЕТ И.-50-И. Митева. Съдът неправилно не е кредитирал писмените доказателства, а именно протоколи, издадени разпореждания и задължителни предписания и не е изложил мотиви относно правното им значение с оглед нереализирането на фактическия състав за възникване правото на на парично обезщетение за безработица. Не са обсъдени и неоспорените писмени доказателства официални документи по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, от които се установява неправомерната дейност на едноличния търговец, включително относно сключването на трудови договори с лица без същите да започват трудова дейност, за да могат да получат парично обезщетение за безработица. Не е взето и предвид, че при наличните доказателства относно служебно заличените данни по реда на чл.3 ал.13 на Наредба Н-18/2005 г. и влезлите в сила разпореждания, с които е отменено разпореждане от 14.08.2018 г. за отпускане на ПОБ и е било отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО за жалбоподателя е отпаднало основанието за получаването им и не се налице фактическите състави по чл.10 ал.1, §1 ал.1 т.3 ДР на КСО за процесния период. Решението на директора на ТП на НОИ Ямбол е издадено при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържа всички императивно заложени реквизити, поради това липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Изложеното дотук налага да се приеме, че в хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 АПК. При издаването на решението с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Постановеното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на А. Атанасов, от гр. Елхово против решението на директора на ТП на НОИ Ямбол следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на А. Атанасов следва да бъдат поставени заявените от директора на ТП на НОИ Ямбол разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които за двете инстанции Върховният административен съд на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК определя в размер на общо 200,00 лева, както и заплатената за касационната инстанция държавна такса от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,