Решение № 15169 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2014 г.

Решение № 15169 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Тодорка Николова Иванова, Лидия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев чрез техните пълномощници срещу решение № 872/17.02.2014 г. по адм. д. № 5662/2012 г. на Административен съд София-град. В касационните жалби са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата неправилност поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, кметът на район "Панчарево" към Столична община, Венета Василева Долапчиева и Лазар Василев Василев не вземат становище. Ответницата по касационната жалба Елена Димитрова Николова, чрез своя пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Ответниците по касационните жалби Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Трайчева Марковска чрез техния пълномощник считат касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Лидия Петрова Дачева поради просрочието й и за допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба на Лидия Петрова Дачева е процесуално недопустима като просрочена. Съобщението за изготвяне на решението е получено от същата на 26.02.2014 г., а жалбата е входирана на 18.03.2014 г., т.е. след изтичането на 14-дневния преклузивен срок. Само в рамките на този срок може да се извърши валидно процесуалното действие обжалване, а пропущането на срока погасява това право. По касационните жалби на Тодорка Николова Иванова и Димитър Иванов Чешмеджиев: Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-24/2.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и регистър на с. Панчарево в частта й относно границите на имот с идентификатор 55419.6702.79 и имоти с идентификатори 55419.6702.81, 55419.6702.379 и 55419.6702.433 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно и необосновано при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Елена Димитрова Николова лично и като наследница на Трайко Вангелов Марковски, Кръстана Трайкова Чочова и Мария Димитрова Янева с твърдения, че техният имот е 2 500 кв. м, а е редуциран до 500 кв. м, като някои от дяловете не съществуват и не са нанесени всички собственици. Съдът е приел, че жалбата е насочена срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистър на с. Панчарево в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 55419.6702.79, 55419.6702.81, 55419.6702.379 и 55419.6702.433. Впоследствие съдът е приел, че се претендира, че административният орган не е установил идентичност между имотите, отразени в представените документи за собственост за имоти с идентификатори 55419.6702.379 и 55419.6702.433. От представените скици от кадастралната карта е видно, че имот с идентификатор 55419.6702.79 е записан на наследници на Васил Лазаров Василев, чиито наследници пък са заинтересованите страни Венета Василева Долапчиева и Лазар Василев Василев. Отделно всички те, включително и жалбоподателката са наследници на Трайко Вангелов Марковски, Кръстана Трайкова Чочова. Имот с идентификатор 55419.6702.81 е записан на наследници на Трайчо Димитров Марковски, чиито наследници са заинтересованите страни Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Трайчева Марковска, всички те от своя страна също наследници на Трайко Вангелов Марковски, Кръстана Трайкова Чочова. Имот с идентификатор 55419.6702.379. е записан на Цонка Чешмеджиева с наследници заинтересованите страни Лидия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев. Имот с идентификатор 55419.6702.433 е без данни за собственик. Конституираната като заинтересована страна Тодорка Николова Иванова, пък е записана като собственик на имот с идентификатор 55419.6702.636, който не е конкретизиран като предмет на жалбата и не е обхванат от диспозитива на решението. От своя страна жалбоподателката пред първоинстанционния съд Елена Димитрова Николова се легитимира като собственик на имот пл. № 79 с площ от 500 кв. м по силата на съдебна спогодба от 1985 г. По силата на тази съдебна делба, приключила със спогодба, на Трайчо Димитров Марковски в дял пък е поставен имот пл. № 79а с площ също от 500 кв. м. От скица към делбения протокол, незаверена, може да се направи изводът, че имотът е разделен на пет дяла с номера 79, 79а, 79б, 79в и 79г без данни по делото за всички собственици. Съдът е приел, че границите на имота, собственост на жалбоподателката, не са нанесени в съответствие с материализираната на място ограда, без да уточнява кой всъщност е този имот и отразен ли е в кадастралната карта и с какъв идентификатор. Всъщност съдът е изследвал документи за собственост, извършени замени и съотношение на имот пл. № 79 и имот пл. № 379, както и как са нанасяни тези два имота по неодобрен кадастрален план и невлязъл в сила регулационен и кадастрален план от 2001 г., като е направил изводът, че част от имот пл. № 79 е включен в имот пл. № 379, за който е отреден УПИ VІІІ-3791 в кв. 10 по невлязлата в сила регулация от 2001 г. Крайният извод на съда е, че процесните имоти /без да се конкретизира кои/ имат материализирани на място огради, съществуващи и към настоящия момент. Поради това трябва да бъдат заснети по съществуващите на място материализирани огради, които се явяват първият приложим приоритет по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри. Според съда, заключението на вещото лице, че площта на процесния имот /като такъв е приет от съда имот с идентификатор 55419.6702.79/ и съществуващите на място граници не съответстват на документите за собственост, сочи на имуществен спор, който не е подсъден на административния съд и това не може да бъде преценявано в производството по обжалване на кадастралната карта и регистър. Въпреки това е отменил оспорената заповед с аргумента, че границите на имота на жалбоподателката /неуточнен/ е следвало да бъдат поставени в съответствие с материализираната на място ограда. Крайният извод на съда е незаконосъобразен и необоснован. Мотивите на съда не съдържат нито установяване, нито обсъждане на релевантните за спора факти. На първо място, първоинстанционната жалба е неконкретизирана по отношение на претенцията на жалбоподателката. Изобщо не е установено къде попада в одобрената кадастрална карта собственият на жалбоподателката имот с площ от 500 кв. м, за да може да се претендира оспорване на имотите, предмет на диспозитива на решението, тоест не е изяснен въпросът за правния интерес на жалбоподателката. Претенцията й се базира и включва и чужди собственически права /твърдения за имоти, собственост на нейни сънаследници/, които същата не може да претендира. По делото не е изяснено как е извършено заснемането на имотите с посочените в диспозитива на решението идентификатори, за да се приеме, че не е спазен визираният в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. приоритет. Необоснован е и изводът на първоинстанциония съд за приложимост на приоритета материализирани граници. От заключението на вещото лице се установява единствено, че жалбоподателката владее имот с площ от 1 000 кв. м в материализирани граници, за който обем няма доказани собственически права. Нейната претенция съобразно първоинстанционната жалба пък е за отреждане на нея и сънаследници на имот с площ от 2 500 кв. м. В мотивите на съда е взето отношение и по отношение на имот с идентификатор 636, без да е изяснено неговото отношение към приетия за процесен имот с идентификатор 55419.6702.79. Предвид изложеното, обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Приетите от съда фактически констатации пък не се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация за собствен на жалбоподателката имот от 1000 кв. м. Поради това решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва на първо място да изясни правния интерес на жалбоподателката с оглед нейните собственически права и отразяването им в кадастралната карта и въз основа на това да установи кои отразени в кадастралната карта имоти с кои идентификатори са евентуално засегнати. В този аспект съдът следва да установи дали жалбоподателката не претендира и чужди права. Изясняването има отношение и към кръга на заинтересованите страни, а именно касаторката Тодорка Николова, конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство. В мотивите на съда не се установява как и защо се засяга нейният имот от първоинстанционната жалба, нито този имот е обхванат от диспозитива на решението, но същата е конституирана като заинтересована страна. Съдът следва да установи и по какъв критерий е извършено заснемането на имотите, предмет на мотивите и диспозитива на решението и да прецени той ли е приложимият такъв. С оглед изтъкнатото, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение