Решение № 836 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2018 г.

Решение № 836 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В., действащ, като ЕТ " КЕМИ В.- Г. В." срещу Решение № 7870 от 19.12.2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221316005138-091-001 от 20.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен. Представена е писмена молба по делото от 23.10.2.0018 г. Изложени са съображения, че в следствие на решение на директора на дирекция ОДОП"-С." № 1039 от 30.06.2017 г., с което е отменен РА № Р- Р-22221316005138-091-001 от 20.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта на определените задължения по ЗДДС, както и задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2010 г, 2011 г., 2012 г. 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и преписката е върната за нова ревизия е издаден РА № Р-22221316005138-091-001 от 20.04.2017 г. на ТД на НАП-С.. Твърди се, че с новия РА данъчните задължения на лицето, в частта на определената печалба на ЕТ за процесните години са редуцирани, както и че определения данък по чл. 17 от ЗДДФЛ от 2011 г. до 2014 г. не трябва да бъде установен по чл. 122 от ДОПК. Според касатора, това е така, т. к. данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се определя от печалбата, която е намалена за периода 2011 г. -2014 г. с новия РА. Твърди се, че данъкът върху годишна данъчна основа в размер на 7 756 лв. и лихва в размер на 2 450, 27 лв. следва да се коригира, съобразно счетоводните констатации в новия РА, за което се изискват специални знания. Представен е и РА № Р-22002217004676-091-001 от 25.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С.. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. чрез проц. представител моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ" КЕМИ В.-Г. В.", в частта, в която РА № Р-22221316005138-091-001 от 20.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С. е бил потвърден. РА е потвърден, в частта на установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, в резултат на определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице след проведената по особения ред ревизия. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е посочил, че от 01.01.2007 г., облагането на доходите на физическите лица е регламентирано със ЗДДФЛ. При наличие на доходи едновременно от няколко източника, данъчната основа за общия годишен доход е сборът на данъчните основи определени поотделно за всеки източник на доход. Правилно в хода на ревизията в разходната част са включени суми предоставени на ЕТ, а в приходната част възстановените средства от ЕТ. Съдът е посочил и че съгласно ССч. Е, за процесния период е налице превишение на разходите над получените доходи. Обосновано съдът е приел, че формираната счетоводна печалба в конкретния случай не следва да намери отражение, като източник на доход, т. к. печалбата не представлява реален паричен доход, т. к. не са представени документи за получени такива средства. Видно от констатациите в РД не се оспорва, че лицето е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която са декларирани доходи от стопанска дейност, като ЕТ и Приложение 4 "Доходи от наем" или друго възмездно предоставяне на за ползване на права или имущество. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказано получаване на парични средства-печалба от дейност като ЕТ и тези средства не са включени в изготвяне на паричния поток и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. По чл. 17 от ЗДДФЛ за доходите от дейността на физическите лица се образува сборна данъчна основа за всички източници на доходи, като няма законно основание да се приеме, че чл. 17 от ЗДДФЛ не е приложима, в случаите, когото физическото лице има доходи, определени по размер по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и доходи от дейност като едноличен търговец. Независимо от това следва да се има предвид, че от гледна точка на субекта на облагане регистрирането на предприятие на ЕТ представлява още една възможност за физическото лице да формира доходи, като данъчното облагане с преки данъци се регламентира с два материални данъчни закона - Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Именно поради факта, че физическото лице придобива качеството на търговец, то и съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ това изисква и означава делата му да се водят по търговски начин. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСч (отм.); , ЕТ представлява предприятие и като такова за него са относими и приложими разпоредбите на закона и изискванията на счетоводните стандарти, в това число и относно отразяване на паричните средства и печалбата от дейността. Следва в тази връзка да се посочи, че ЗДДФЛ именно поради това е предвидил различен начин на формиране на облагаемия доход за доходи от стопанска дейност като ЕТ (разпоредбата на чл. 26 от закона) и за доходи от нетърговска дейност на физическите лица (чл. 29, 31, ЗЗ от закона). В тази връзка, за да се приеме че физическото лице като "собственик" на предприятието е получило парични средства от него, следва да са оформени по надлежен ред съответните счетоводни книжа - в случая РКО, доказващи фактическо получаване на сума, която не е част от предприятието, а част от дохода на собственика му. Печалбата на едно предприятие не може директно да се включи в приходната част на паричния поток на физическото лице и не означава, че срещу нея има налични парични средства в брой. Без счетоводни данни и документи за излизането на парични суми от ЕТ към собственика на предприятието, няма основание за включването им в паричния поток за физическото лице. Такива данни липсват и издадения РА предмет на обжалване пред АССГ. Представения РА № Р-22002217004676-091 от 25.04.2018 г. на органи по приходи изготвен в резултат на повторна ревизия във връзка с Решение № 1039 от 30.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-С., не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Видно от РД за процесните години, като приходи са включени пенсии, наем, възстановени средства, получено обезщетение от застрахователи, а в разходите издръжка за живот, разходи за кумунални услуги, платени МДТ, застрахователни полици и средства предоставени на ЕТ. В тази връзка необосновано е твърдението на касатора, че данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ следва де се определи, като се вземат предвид констатациите в РА издаден при повторната ревизия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ОСМО отделение,