Решение № 13057 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против част от решение 3331/08.04.2025 г., постановено по адм. д. 2451/2024 г. по описа на Административен съд- Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на приложимото право - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, с която са представени писмени доказателства. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна В. В. К. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от решение 3331/08.04.2025 г., постановено по адм. д. 2451/2024 г. по описа на АС-Пловдив е отменена част от Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-160-6500/16577#5/09.08.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която е извършено прихващане на сумата от 1970,85 лева от дължимите на земеделския стопанин плащания за Кампания 2019, въз основа на санкции, наложени по СПК за Кампания 2018. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но в частта, с която е отменено противоречи на материалния закон поради липса на представени доказателства за наложена санкция на В. К. в размер на 1970,85 лв. за кампания 2018 г. въпреки изрично дадените указания, че този факт е в тежест на доказване на административния орган. Останалата част от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на В. К. не е предмет на касационен контрол. Така постановеното съдебно решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора. От съдържанието на уведомителното писмо АС-Пловдив правилно е установил, че със сумата 1970,85 лв. е извършено прихващане на оторизираната сума по схема СЕПП (вместо оторизираната сума в размер 9238,54 лв. е изплатена сумата 7267,69 лв.) и тази сума е индивидуализирана като част от санкциите за бъдещ период, наложени по СПК за кампания 2018 г. С две определения (от закрито заседание на 15.11.2024 г. и от открито заседание на 11.12.2024 г.) решаващият съд е разпределил доказателствената тежест и дал указания на страните, че следва да ангажират доказателства за фактите, на които се позовават. Пред първата инстанция не са представени никакви доказателства, че за кампания 2018 г. на В. К. са наложени санкции за бъдещ период, респективно относно техния размер, поради което обосновано АС-Пловдив е приел, че не е доказано наличието на подлежащо на прихващане вземане на ДФЗ към земеделския производител. Този извод е формиран въз основа на събраните по делото доказателства, при което не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С касационната жалба е представено Уведомително писмо 02-160-6500/92.83 от 25.09.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 г. на земеделския производител В. К., за което се твърди, че установява наложените санкции за бъдещ период, с които е извършено прихващането с отменената част на оспореното пред АС-Пловдив уведомително писмо. Непълнотата на доказателства не е основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а в случая този писмен документ представлява доказателство за факт от значение за спора по същество, който попада в забраната по чл. 220 от АПК, а не установява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 219, ал. 2 от АПК. Непредставянето му пред първата инстанция не е в резултат от допуснато от съда процесуално нарушение, но за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че представеното с касационната жалба уведомително писмо е от 25.09.2024 г., а частично отмененото от АС-Пловдив е с дата 09.08.2024 г., поради което само на това основание не е възможно да се възприеме за доказана тезата на касационния жалбоподател, че определените с второто по време (25.09.2024 г.) писмо санкции са използвани за извършеното прихващане с първия по време (09.08.2024 г.) административен акт. Действително съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон не спира тяхното изпълнение. Но при липса на доказателства за издаден акт за налагане на санкции за бъдещ период преди извършеното с тях прихващане, то се явява без основание и правилно в тази част уведомителното писмо е отменено. Следователно дори и по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК не е възможно да се приеме за основателно поддържаното в касационната жалба становище, че при издаване на отмененото от АС-Пловдив уведомително писмо са налице фактически и правни основания за извършване на прихващане. Изводът на първата инстанция е съобразен с трайно установената съдебна практика относно хипотезите, при които е законосъобразно извършването на прихващане с наложената санкция за бъдещ период. По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователни са и доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт, който е съобразен с всички събрани по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция В. К. е направила разноски в размер на 350 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение