Решение № 2208 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2016 г.

Решение № 2208 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2197 от 1.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12605/2015 г. на Административен съд - С. град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 22002215003488-091-001/8.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1864/9.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че независимо, че предходният стабилен РА е за същия данъчен период, за който е и процесният, то не е налице основание за прилагане на особения ред по чл. 133 и сл. ДОПК, тъй като с ангажирането на отговорността на получателя по чл. 177 ЗДДС не се установяват негови собствени данъчни задължения. В подкрепа на тезата си излага подобни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Е." ООД, гр. С., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 22002215003488-091-001/8.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1864/9.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на "Е." ООД, гр. С. за внасяне на задължения за данък върху добавената стойност на трето лице - "А. г. 2003" ООД за д. период м. 12.2011 г. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията, приключила с оспорения РА, е повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК и е възложена в изпълнение на Решение № 611/27.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която е отменен РА № 2222151400278-091-001/16.02.2015 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Предходно ревизионно производство спрямо същото ревизирано дружество е образувано със ЗВР № 1207565/12.10.2012 г., с предметен обхват - определяне на задължения по ЗДДС за период, включващ и м. 12.2011 г. След отмяна на издадения в това ревизионно производство РА, повторната ревизия е приключила с РА № Р-2215-1308677-091-01/17.11.2014 г., с който за данъчен период м. 12.2011 г. не са установени задължения. В тази му част РА не е обжалван и е влязъл в сила. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че след като е налице влязъл в сила РА за д. период м. 12.2011 г., то ревизията за ангажиране на отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за същия данъчен период е следвало да бъде възложена от териториалния директор. Този свой извод той е аргументирал с нормата на чл. 134, ал. 1 ДОПК и след като е съобразил, че в случая ЗВР е издадена от началник - сектор, решаващият състав е приел, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 ДОПК оспореният РА е издаден от некомпетентни органи. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че не е налице идентитет между обхватите на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и на последващата ревизия за ангажиране на солидарната му отговорността по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията за ДДС на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същевременно, разпоредбата на 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на Г. петнадесета ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарната отговорност на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т. е установява се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. Това следва и от обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажирането на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС, а единствено са преценявани условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател. /така и Решение № 11462/28.10.2016 г. по адм. дело № 7125/2016 г., ВАС, Осмо отделение/. Отделно от горното следва да се посочи, че към момента на образуване на ревизионното производство за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС, ревизионният акт, издаден в първоначално образуваното производство, не е влязъл в сила. Този РА е издаден на 17.11.2014 г. и с него не са установени задължения по ЗДДС за д. период м. 12.2011 г., а ЗВР за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС е издадена на 22.08.2014 г. Към тази дата стабилитетът на визирания РА от 17.11.2014 г. не е настъпил, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че приложим е специалният ред по чл. 133 и 134 ДОПК за изменение на задълженията за данъци, определено с влязъл в сила РА, обуславящ издаването на ЗВР от териториалния директор. Като е достигнал до този извод и е счел, че основание чл. 134, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК РА е нищожен като издаден при липса на компетентност на един от издателите му, в качеството му на началник - сектор - възложител на ревизията, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на формирани от първоинстанционния съд фактически констатации по релевантни за спора факти и обстоятелства и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, които да се произнесе по съществото на спора. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение