Решение № 9613 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 949/2011 г.

Решение № 9613 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 949/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фокс - В" ЕООД - гр. Силистра чрез адв. Мая Андреева срещу решение № 2472/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1290/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 190900417/30.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 60/26.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 95 806,71 лв. и лихва в размер на 61 398,45 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част оплакванията са свързани с несъгласие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Касаторът не споделя изводите на съда, че правната природа на компенсаторните инструменти е ирелевантна за спора, както и не споделя становището на приходните органи, че компенсаторните инструменти представляват ценни книги, нито законодателят изрично ги е определил като такива. Относно приложения от съда НСС-32 касаторът излага оплаквания, че никъде в съдебното решение не е посочено коя редакция на стандарта съдът е приложил. Твърди, че сделката с компенсаторни инструменти и плащането с тях са два различни начина на използването им, уредени в различни разпоредби на закона. Изложен е довод в касационната жалба, че заплащането на придобития от дружеството недвижим имот с компенсаторни инструменти не представлява продажба на компенсаторни инструменти и към момента на придобиването на имота не се реализира доход от продажба на компенсаторни инструменти. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като наистина е налице реализирана положителна разлика между цената на придобиване на компенсаторните инструменти и номиналната им стойност, която е следвало на основание НСС-32 (отм.) да бъде осчетоводена като финансов приход за 2004 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Фокс - В" ЕООД - гр. Силистра срещу РА 190900417/30.12.2009 г. за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 95 806,71 лв. и лихва в размер на 61 398,45 лв., вследствие увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), Варненският административен съд е приел, че е налице положителна разлика между номиналната стойност на компенсаторните инструменти, с които дружеството е закупило недвижим имот от Областна администрация - гр. Силистра и придобивната им стойност. Неправилно според съда дружеството е отчело разликата като дарение, тъй като то противоречи на разпоредбите на НСС-20. Разликата между признатата за платена сума и отчетната стойност съдът е счел, че е следвало да бъде отразена като текущ финансов приход съобразно т. 11.5, б. "г" от НСС-32, тъй като е налице положителна разлика между отписаната като разход отчетна стойност и стойността на погасеното задължение, което е равно на номинала на използваните компенсаторни записи. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) предвижда, че се увеличава финансовия резултат с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Няма спор между страните по делото, че ревизираният субект "Фокс - В" ЕООД е закупил от Областна администрация недвижим имот, като заплащането му е осъществено с компенсаторни записи. Последните са с цена на придобиване през 2004 г. в размер на182 874,55 лв., а ги е използвало като платежно средство по номинала им в размер на 663 691 лв. Разликата между двете стойности ревизиращите органи са приели, че е текущ приход в размер на 495 856,09 лв. Тази сума с решението на решаващия орган по повод административното обжалване на ревизионния акт е редуцирана на 480 816,45 лв. и е изменен акт, като е определен корпоративен данък в посочения по-горе размер. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че положителната разлика между двете стойности - придобивна цена на компенсаторните записи и номиналната им стойност представлява текущ приход съгласно НСС-32 "Финансови инструменти", а не финансиране (дарение) по НСС-20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ", по повод на което данъчно задълженото лице е разсрочило положителната разлика за 20 години. Няма спор, че компенсаторните записи представляват платежно средство. Акцентуването на въпроса дали те са ценни книги или не, правилно решаващият съдебен състав е приел, че е ирелевантен за спора. В този смисъл правилно решаващият съдебен състав се е позовал и е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която изрично е приела, че отразяването на разликата като финансиране (дарение) и разсрочването на тази разлика за 20 години напред, не отразява вярно резултата от стопанската операция. И вещото лице и съдът са посочили за приложим стандарт - НСС-32 "Финансови инструменти" - т. 11.5, б. "г", каквито представляват и компенсаторните записи като платежно средство. Според този стандарт при отписването на финансов инструмент поради прехвърляне, резултатът се отразява като текущ финансов приход или разход от сделка с финансови инструменти. В процесния случай се касае за текущ финансов приход, предвид получената положителната разлика между придобивната цена на компенсаторните записи и номиналната им стойност по повод на стопанската операция. Оплакването на касатора, че съдът не е уточнил кой стандарт е приложил (в коя редакция) е неоснователно. Цитирането от съда на т. 11.5, б. "г" сочи, че е използван НСС-32, отменен в сила от 1.10.2005 г., а като се има предвид че ревизирания период е 2004 г., то именно този е приложимият стандарт. Затова като е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на дружеството от ревизиращите органи на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), съдът правилно е приложил материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка по делото са направени и правните изводи, поради което решението е и обосновано. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,