Решение № 9458 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2014 г.

Решение № 9458 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Торай - Тодор Буров" - Тодор Петков Буров, от с. Бял извор, област Кърджали против решение № 117/21.12.2013 г. по адм. дело № 109/2013 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора за обявяване нищожност на разпореждане № 71/25.02.2013 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, оставен е без разглеждане иска му по чл. 203 и сл. АПК и е прекратено производството по делото в тази му част като са присъдени и дължимите деловодни разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Национален осигурителен институт - гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците - ръководител по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ - гр. Кърджали и Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея е неоснователна. При служебната проверка на оспорения съдебен акт, проведена при условията на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо в частта му, с която Административен съд - Кърджали е разгледал спора по същество досежно нищожността на разпореждане № 71/25.02.2013 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали. По делото е установено, че с оспореното разпореждане ЕТ "Торай - Тодор Буров" - Тодор Петков Буров, от с. Бял извор, област Кърджали, в качеството си на осигурител е бил задължен да внесе по сметка на ДОО сумата от 1040,35 лева - главница, представляваща неправомерно изплатена пенсия на лицето Хасан Кямил Османли (негов бивш работник) и сумата от 346,46 лева лихви, съгласно ревизионен акт за извършена частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване. С определение № 66/05.07.2013 г. по адм. дело № 88/2013 г. Административен съд - гр. Кърджали е оставил без разглеждане исковата молба на ЕТ "Торай - Тодор Буров" - Тодор Петков Буров, от с. Бял извор, област Кърджали срещу Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали и е прекратил производството по делото, като е изпратил административната преписка по оспорване на разпореждане № 71/25.02.2013 г., издадено от ръководител на контрола по разходите при ТП на НОИ - Кърджали по компетентност на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали за издаване акт по чл. 118 КСО. До образуването на настоящото съдебно производство няма данни горестоящият административен орган да се е произнесъл с надлежен акт. В тази насока са и твърденията на жалбоподателя, който в своята жалба до административния съд сочи, че след като директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали не се е произнесъл по преписката е налице мълчалив отказ или следва да се счита, че същата е оставена без разглеждане и поради това за него е възникнал правен интерес да защити правата си по съдебен ред, претендирайки нищожност на разпореждане № 71/25.02.2013 г., издадено от ръководител на контрола по разходите при ТП на НОИ - Кърджали. Атакуваното разпореждане е от категорията на лимитативно изброените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО и задължително подлежи на обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ съгласно чл. 117, ал. 3 КСО, а на съдебно обжалване подлежи решението на последния - чл. 118, ал. 1 КСО. Съгласно императивната разпоредба на чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Това мотивирано решение на горестоящия административен орган по социалното осигуряване, с което той може да отхвърли жалбата или да отмени обжалваното пред него разпореждане и да реши искането по същество, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред съответния административен съд, съгласно процесуалното правило на чл. 118, ал. 1 КСО. Правната фигура на мълчаливия отказ, въведена с чл. 58, ал. 1 АПК има за цел решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административния орган и при неговото бездействие. Мълчалив отказ може да има само при реализация на т. нар. оправомощаващи административноправни норми - когато административния акт се издава по молба на граждани или на организации на граждани и се отнася до непроизнасяне в срок на административния орган, компетентен да издаде акта. Мълчалив отказ е относим и приложим при непроизнасянето в срок на компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощие да издава първичен административен акт. Както общата административнопроцесуална уредба по действащия АПК, така и специалната - по КСО, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителна функция при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 117, ал. 3 КСО е ръководителят на ТП на НОИ. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото с посочената норма административно обжалване на разпореждането на ръководителя по "ПО", и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 КСО, защото според него предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Редът за това обжалване е регламентиран с правилата на чл. 117 и чл. 118 КСО, който е специален и дерогира общите правила на АПК. В случая Административен съд - гр. Кърджали не е съобразил тези правила и е приел да разгледа по същество една недопустима жалба, насочена срещу разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО на ръководител по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ - гр. Кърджали при непроизнасяне на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, което обуславя недопустимост на съдебното решение в тази му част. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение - виж Решение № 2692 от 15.03.2007 г. на ВАС по адм. дело № 11548/2006 г., Определение № 4477 от 15.04.2008 г. на ВАС по адм. д. № 305/2008 г., VI о. и др. Правилно административният съд е прекратил производството по иска по чл. 203 АПК, предявен от ЕТ "Торай - Тодор Буров" - Тодор Петков Буров, от с. Бял извор, област Кърджали срещу Националния осигурителен институт - гр. София при условията на чл. 207, ал. 1 АПК, а не както е посочено в мотивите на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 207, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение