Решение № 129 от 9.1.2025 г. на ВКС по дело № 20248002200793/2024 г.

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /наименувано жалба/, депозирано от осъдения А. С. С., за възобновяване на наказателното производство по чнд №129/2024 г. по описа на Окръжен съд- Търговище, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането се твърди, че решението по посоченото по- горе наказателно дело е постановено от незаконен състав, тъй като е разгледано еднолично- от един съдия, вместо от състав с трима съдебни заседатели, че неправилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на „строг“, при положение, че в Кралство Нидерландия режимът е бил заменен от „строг“ на „общ“; както и, че съдът незаконосъобразно е отказал да приспадне от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени от осъдения на територията на издаващата държава. Моли се да бъде възобновено наказателното производство по посоченото по-горе частно наказателно дело. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебно назначеният защитник на осъдения- адв.Г. моли да бъде уважено искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане, поради липса на допуснати от ОС-Търговище процесуални нарушения, липса на незаконен състав и липса на противоречие на постановеното решение с ТР №3/2013 г. на ОСНК. Счита, че съдът е изпълнил коректно дадените от ВКС указания по н.д. №1176/2013 г., като е изследвал обстоятелствата дали следва да бъдат зачетени отработените дни от осъдения в Нидерландия и е взел правилно решение, съобразно отговора, получен от нидерландските власти. Първоначалният режим на изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода е определен в съгласие със закона. Предлага искането за възобновяване на наказателното дело да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият А. С. моли делото да бъде възобновено само в частта относно определения режим и работните дни. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С решение №122 от 15.06.2023 г., постановено по чнд №170/2023 г., ОС- Търговище е признал и приел за изпълнение решение №02-810573-17 от 15.11.2018 г. от съд Зееланд-Вест-Брабант, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 11.03.2021 г., с което на А. С. С. за престъпление по чл.288 и чл.287 от НК на Кралство Нидерландия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6205 дни /седемнадесет години/. Престъплението е квалифицирано по чл.199 ал.2 т.2 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК на Р.България. На основание чл.13 ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е определен същия размер на наказанието лишаване от свобода – 17 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК и чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачетено изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и временното задържане на А. С. в размер на 2035 дни, както следва: от 03.08.2017 г. до 05.08.2017 г., за който период е бил задържан в /държава/ с цел предаване на Кралство Нидерландия; времето от 15.08.2017 г. до 28.02.2023 г., от когато лицето е в затвор в Нидерландия и времето от 28.02.2023 г. до фактическото му предаване на българските власти. Решението не е било атакувано пред Варненски апелативен съд. По искане за възобновяване на чнд №170/2023 г. на ОС-Търговище на основание чл.422 ал.1 т.5, депозирано от осъдения А. С., е било образувано н.д. №1176/2023 г. по описа на второ н.о. на ВКС, който с решение №159 от 11.03.2024 г. е възобновил наказателното производство по посоченото по-горе дело, отменил е решение №122 от 15.06.2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. След връщане на делото за ново разглеждане, в ОС-Търговище е било образувано чнд №129/2024 г., приключило с решение №70 от 13.05.2024 г., с което е било признато и прието за изпълнение решение №02-810573-17 от 15.11.2018 г. от съд Зееланд-Вест-Брабант, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 11.03.2021 г., с което на А. С. С. за престъпление по чл.288 и чл.287 от НК на Кралство Нидерландия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6205 дни /седемнадесет години/. С решението престъплението, извършено от А. С. е квалифицирано по чл.199 ал.2 т.2 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК на Р.България. На основание чл.13 ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е определен същия размер на наказанието „лишаване от свобода в размер на седемнадесет години“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК и чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачетено изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и временното задържане на А. С. в размер на 2035 дни, както следва: от 03.08.2017 г. до 05.08.2017 г., за който период е бил задържан в /държава/ с цел предаване на Кралство Нидерландия; времето от 15.08.2017 г. до 28.02.2023 г., от когато лицето е в затвор в Нидерландия. Приспадната е и изтърпяната част от наказанието след трансфера на А. С. в Р.България от 22.08.2023 г. до 22.03.2024 г., както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.03.2024 г. По постъпило предложение от Окръжна прокуратура- Търговище, на основание чл.414 ал.1 т.1 от НПК, с определение от 05.07.2024 г. е било допуснато тълкуване на решение №70 от 13.05.2024 г., постановено по чнд №129/2024 г. на ОС-Търговище, като е прието диспозитива му в частта относно приспадането да се чете: На основание чл.59 ал.1 от НК и чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита: времето на изтърпяната част от наказанието и временно задържане на осъдения А. С. от определеното наказание лишаване от свобода в размер на 2035 дни, както следва: от 03.08.2017 г.до 15.08.2017 г., за който период е бил задържан в Италия с цел предаване на Нидерландия, както и времето от 15.08.2017 г. до 28.02.2023 г., през което време лицето е изтърпявало наказанието в затвор в Нидерландия; изтърпяната част от наказанието в Нидерландия от 28.02.2023 г. до фактическото му предаване в Р.България на 22.08.2023 г.; периода на изтърпяното наказание след трансфера му в Р.България от 22.08.2023 г. до 22.03.2024 г.; времето, през което спрямо С. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.03.2024 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са налице основания за възобновяване на делото. Съдебният акт, чието възобновяване се иска, не е постановен от незаконен състав. В настоящият случай се възразява срещу състава на съда, като се твърди, че той е бил незаконосъобразно определен на едноличен. Това оплакване не може да бъде възприето, тъй като съгласно чл.12 ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор и при призоваване на осъденото лице. С оглед посочения законов регламент не се констатира съдебната инстанция да е допуснала съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, свързана с разглеждане на производството от незаконен състав. На следващо място, още с решението на ВКС по н.д. №1176/2023 г. по описа на второ н.о., с което производството по чнд №170/2023 г. на ОС- Търговище е било възобновено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане, въпросът с вида на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от 17 години е бил окончателно решен. На стр.3 от решението на ВКС е взето отношение за причината, поради която първоначалния режим на изпълнение на наказанието на осъдения не може да бъде по-лек от строг. В допълнение единствено е необходимо да се посочи, че за изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава- чл.17 т.1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г., чиито изисквания са били въведени ЗПИИСАННЛСМВЛС. Ето защо, дори в издаващата държава, в случая Кралство Нидерландия, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения да е бил променен в по- лек, то този факт е ирелевантен и не може да бъде отчитан при определянето му в изпълняващата държава. Неоснователно е и възражението за това, че в нарушение на закона ОС-Търговище не е приспаднал от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени от осъдения в издаващата държа. В тази насока, първостепенният съд стриктно е изпълнил указанията, дадени в постановено по реда на глава Тридесет и трета решение на ВКС, като е провел консултации и е получил от компетентния орган на Кралство Нидерландия съответната информация за броя на работните дни и положения труд от А. С. там, както и за това, че законодателството на издаващата държава не допуска при изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което осъденият е работил. В резултат на тази информация ОС- Търговище е направил законосъобразна преценка за невъзможност от приспадане на работните дни, положени на територията на издаващата държава от наказанието лишаване от свобода. В този смисъл нормата на чл.18 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е категорична, че такова приспадане е допустимо само, когато то е предвидено в законодателството на издаващата държава. Позоваването на осъдения на ТР № 3 от 12.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСНК, както и на разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК е неудачно, доколкото цитираното тълкувателно решение в т.3 /касаеща зачитане на положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава- членка на ЕС за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд/ е прието за изгубило сила с ТР № № 3 от 12.04.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСНК, а чл.2 ал.2 от НК е неприложим, понеже касае единствено пределите на действие по време на разписаните в Наказателния кодекс наказателно правни норми. Условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода, постановено в друга държава- членка, се урежда със специален закон, а именно ЗПИИСАННЛСМВЛС и той, както вече беше посочено, допуска приспадане на работните дни, положени на територията на издаващата държава при определени условия, които в случая не са налице. С оглед на изложеното не се констатират основания за възобновяване на наказателното дело, поради което ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение