Решение № 5967 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2015 г.

Решение № 5967 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Екзотик 2000" ЕООД, гр. Стара Загора против Решение № 2461/17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1189/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 16251300301/29.11.2013 г., потвърден с Решение № 161/17.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материални закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложено е най-общо твърдение, че проверяваните сделки на "Екзотик 2000" ЕООД и двамата му доставчици "Темизел" ЕООД - Плевен и "Амфора Кар 61" ЕООД - Хасково са реални, а изводите на съда - неправилни. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурор на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема Касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 16251300301/29.11.2013 г., потвърден с Решение № 161/17.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 17 660, 10 лева и начислени прилежащи лихви. С обжалваното решение, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Екзотик 2000" ЕООД срещу обжалвания РА и осъдил "Екзотик 2000" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски в размер на 1 059,80 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Пловдив е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства и при липса на други доказателства, обосновал извод за материална законосъобразност на издадения РА. Съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Темизел" ЕООД и "Амфора Кар 61" ЕООД с предмет - пшеница, доколкото не се установява реалност на доставките. По отношение на фактурите, издадени от "Темизел" ЕООД, съдът е приел, че не са представени доказателства за прехвърляне на собствеността върху пшеницата и не било доказано доставчикът да е разполагал със земя и хора, които да я обработват, или да е закупил пшеницата от производител или друг търговец, за да я достави. По отношение на фактурите, издадени от "Амфора - Кар 61" ЕООД, съдът е приел, че представените в хода на ревизията приемо - предавателни протоколи не установяват предаването на стоките, доколкото документирали предаване на пшеница съгласно кантарни бележки, а такива бележки не били представени. Приел е, че нито прекия доставчик, нито посоченият от него земеделски производител са разполагали с необходимите за производството и съхранението на пшеницата възможности, поради което правилно бил отказан данъчен кредит. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - Пловдив за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Правилно е разрешен основния спорен по делото въпрос - налице ли е реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно осъществен ли е състава на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени от двамата доставчици "Темизел" ЕООД и "Амфора Кар 61" ЕООД. По отношение на доставките по два броя фактури, издадени от "Темизел" ЕООД, правилна е констатацията на съда, че освен с процесните фактури не са представени други доказателства за реалност на доставките Правилна е преценката на съда, че наличието на издадена фактури при получателя не доказва, че доставките на стоки са били извършени. По отношение на доставките по три броя фактури, издадени от "Амфора Кар 61" ЕООД, правилна е констатацията на съда, че освен с процесните фактури са представени и три броя приемо-предавателни протоколи, които обаче с оглед съдържанието им не доказват реално предаване на тонове пшеница. След като в приемо-предавателните протоколи е посочено, че стоките се предават съгласно кантарни бележки, а такива кантарни бележки не са представени в хода на ревизионното и съдебното производство и при липса на други доказателства за предаване и транспортиране на стоката, правилна е преценката на съда, че реалността на доставките не е доказана. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. След като получателя по доставките не е доказал по убедителен начин реалността на доставката, правилни са правните изводи на АС - Пловдив за законосъобразност на издадения ревизионен акт, с който му е отказано право на данъчен кредит и са начислени лихви за забава. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. Неоснователна е претенцията на ответника по касационната жалба, направена с отговора за присъждане на разноски за двете инстанции, тъй като от една страна разноски за първата инстанция са присъдени с решението на АС - Пловдив, а от друга страна претенцията за разноски за касационната инстанция не е конкретизирана по размер. По изложените съображения, допълнителни разноски на ответника не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение