Решение № 3967 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2009 г.

Решение № 3967 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Денчо Цонев Цонев против решение № 889 от 27.05.2009 г. на Административен съд Варна, Второ отделение, двадесет и втори състав по адм. дело № 2361/2008 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 101 взето с протокол от 30.04.2008 г. - 22.05.2008 г. на комисия, назначена със заповед № 4056 от 27.11.2007 г. на Кмета на Община Варна с която не е уважено искането му за вписване в регистъра на имотите на ПИ 602, нов 571.144. Поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано с искане за отмяна по съображения, че фактът, че имотът попада в свлачище не е основание да бъде отказано вписването му и този имот след като се е водил на наследодателите му не следва да се води сега на неидентифициран собственик, а да се впише неговото име. В тази насока е и заключението на съдебно техническата експертиза и съдът е следвало да даде преимущество на правото, не на процедурата по която могат да се отстранят непълноти и грешки. Ответната страна Комисия по възражения по ПКП на КК Чайка не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата поради отсъствие на касационни основания. Съдът е установил от заключение на съдебно техническа експертиза, че имотът попада в свлачищна зона и няма материализирани граници на място, поради което е отразен като имот с неидентифициран собственик. По делото не се съдържат данни които да опровергават изводите в съдебното решение и констатациите на вещото лице. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ с което в т. 101 е разгледано негово възражение и отказано вписване в регистъра на имотите за ПИ 602, нов ПИ571.144 тъй като в разписния лист към КП 1987 г. няма вписан собственик и по действащ КП посочения имот попада в свлачище и няма отразени граници на имота. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяна и постановяване на друго, с което бъде вписан за собственик на имота. Съдът от данните по делото е установил, че с нотариален акт № 21 от 1991 г. на жалбоподателя е дарен недвижим имот - овощна градина с площ 1000 кв. м, находящ се в местността "Обруклука" /Кабакум/ в землището на гр. Варна и този имот не е бил отчуждаван и не е бил предмет на земеделска реституция. Анализирана е нормативната уредба в чл. 11 - 13а от ППЗСПЗЗ и е прието от съда, че изготвянето на помощен план от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е част от производството по земеделска реституция на имотите по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а в случая процесния имот не попада в такава хипотеза поради което за него са приложими процедури по други административни производства за попълване на кадастралния план. При тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е реституционно като в него Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. В това производство се определя застроена площ която не се възстановява на бившите собственици и свободна площ от бившите имоти която подлежи на възстановяване с цитираното решение на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като за целта техническата служба на общината издава решение което се одобрява със заповед на кмета на общината която заповед може да бъде обжалвана по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Идентифицирането на бившия имот по действащия план е нужно за да бъде нанесен с граници в които да се определи застрояването му с издаване на удостоверение което да служи пред ОСЗ. Когато в одобрената кадастрална карта няма данни за границите на имотите, правото на собственост на които се възстановява по чл. 11, за установяването им се изработва помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ със съдържането по т. 1 и 2, ал. 2 - 4. Плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината в определен състав, каквато е комисията, чието решение се обжалва в настоящето производство. При процедирането на комисията заинтересованите лица могат да правят възражения по които комисията по чл. 13а, ал. 5 се произнася. Според чл. 13а, ал. 11 от ППЗСПЗЗ след влизане на решението по чл. 11, ал. 1 в сила имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта. Така цитирана уредбата сочи на производство от технически характер като решението на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ служи единствено за идентифициране на бившите имоти с действащия план само за нуждите на реституционното производство, както се посочи, за определяне местоположение и застрояване, за да може Общинската служба по земеделие да се произнесе по възстановяването на собствеността. По отношение на имоти за които реституционното производство е неприложимо, както се установява по отношение на процесния имот, решението на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ няма действие, тъй като е част от междинни производства в реституционното производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за които предстои възстановяване правото на собственост. Ето защо не могат да бъдат уважени претенциите на касатора да бъде вписан за собственик на имот в регистъра към помощен план изготвен от комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ или да бъде нанесен имотът му по действащия план, което е административно производство по друг ред и пред друг орган, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение