Решение № 9692 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 387 от 25.05.2023 г., постановено по адм. дело 1194/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което по оспорване на М. П. Д., е отменено негово Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. 02-260-6500/8339 от 15.11.2022 г. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- М. П. Д., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-Хасково е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. 02-260-6500/8339 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие /ДФЗ/, с което на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с глава пета от същата наредба, по декларираните от М. П. Д. данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/260521/13843 е уведомена, че не е одобрена за участие по направление Контрол на почвената ерозия от мярка 10 Агроекология и климат, тъй като не отговаря на изискването на чл. 24, ал. 1 от горецитираната наредба. В таблица 1 е посочен Списък на неодобрените парцели, която таблица е неразделна част от административния акт и мотивите на органа заявеният парцел не отговаря на изискванията на чл. 26, т. 13 от Нредба 7/2015 г.. С решението, което се обжалва съдът от първата инстанция е отменил уведомителното писмо и е изпратил делото, като преписка, обратно на административния орган, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите, по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с посочени правни и фактически основания, с което е спазена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но при допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано. Посочените в адм. акт причини /мотиви/ за неодобрение са ясно и разбираемо изложени - изброените парцели за подпомагане не са одобрени за участие поради това, че за тях не е представена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване и това позволява на кандидата да упражни правото си на защита. В тази връзка обжалваното решение е и надлежно мотивирано. С оглед доказателствата по делото крайният извод на АС-Хасково, че в случая следва да намери приложение § 24 от Заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ДВ, бр.21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) се споделя от настоящата инстанция. При положение, че трайните насаждения са създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2014-2020 г., в рамките на изпълнението на одобрен проект по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанските предприятия и Д., като бенефициент има сключен административен договор с ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен бизнес план по проектно предложение, неразделна част от договора, оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения, описани в Таблица 1 са в период на плододаване не се изисква, съгласно цитирания по-горе § 24 от ЗР към Наредбата за ИД на Наредба 7/2015 г. Административният орган е приложил неправилно материалния закон и обосновано и правилно съдът е отменил издадения и оспорван понастоящем административен акт на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Обоснован е и извода на съда, че при така установените факти и обстоятелства е нарушена нормата на чл. 35 от АПК чрез изпращането на уведомително писмо за предоставяне на документи по мярка 10 Агроекология и климат до кандидатката, с което е изискана оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване е в нарушение на облекчената процедура, освобождаваща я от това задължение, тъй като насажденията са създадени по одобрен за финансиране проект по ПРСР и този факт е наличен в системата на касатора. От така изложеното следва, че оспореното уведомително писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е спазена процедурата по проверка на всички събрани документи и не е безспорно доказано наличието на посочената от административния орган материалноправна предпоставка описаните в Таблица 1 към писмото парцели да не бъдат одобрени за участие по мярката. При така направената правилна преценка АС Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК в размер на 800 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение