Решение № 6569 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 25784 от 03.12.2024 г. на Административен съд София - град по адм. дело 12279/2023 г.

С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-36-1298 от 05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.001-0002-C01-U-05 от 21.08.2018 г. с изпълнител Конкредо ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 21, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП); на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП и на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. б и б. а , по т. 14 и по т. 15, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.)(в редакцията й от ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като за повечето от твърдяните за осъществени от Общината нарушения, не са изложени мотиви от УО, което препятства съдебната проверка.

Сочи, че УО е изложил достатъчно подробни мотиви, които съответстват на цялата фактическа обстановка и счита, че неправилно съдът е приел, че съдържанието на акта за определяне на финансова корекция е идентично с това на сигнала за нередност, като според касатора фактът, че е възприел констатациите в акта за нередност, не води автоматично до извод, че не е изложил собствени мотиви.

Счита, че неправилно е прието от съда, че не става ясно каква проверка на изложеното в сигнала е извършена от административния орган, като твърди, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на бенефициера, тъй като е разгледал възражението на последния по всяка една точка.

По отношение на първото нарушение, счита че неправилно съдът е приел, че правната квалификация е неотносима и не би могло да се приеме, че предметът на обществената поръчка съставлява услуга, стойността на която следва да бъде включена в прогнозната стойност на строителните работи.

Аргументирайки изводите си с практика на Върховния административен съд по сходни казуси, счита, че посочването на пределни стойности на отделните дейности, включени в предмета на поръчката ограничава конкуренцията като нарушава равнопоставеността на стопанските обекти, които биха желали да се включат и може да създаде необосновано предимство или необосновано да ограничи участието им в обществената поръчка.

В допълнение счита, че определянето на такива пределни стойности не се налага и с оглед конкретния предмет, който се отнася до проектирането, авторския надзор и строителството на обектите, който не разкрива специфики нито по отношение на стойността, сложността, нито по отношение на количеството или обема, които да обосновават посочването на отделни стойности за различните дейности, включени в предмета.

Въз основа на изложеното касаторът счита, че противно на изводите на съда, първото нарушение изпълнява предпоставките на нередност, поради наличието на финансов ефект, тъй като разубеждава желаещите икономически оператори да участват, поради ограничителния си характер.

По отношение на второто, констатирано в акта нарушение, изразяващо се в незаконосъобразна методика , отново твърди, че неправилно съдът е приел, че не са изложени собствени мотиви от УО, доколкото такива в насока, че възложителят е утвърдил правила за оценка на офертите, които противоречат с други части на документацията на поръчката и по-специално с Техническата спецификация, са налице.

Обосновава изводи, че структурираната по този начин методика, не предоставя яснота на участниците, за начина, по който техните оферти ще бъдат оценявани, тъй като от една страна е налице смесване между минималните изисквания към съдържанието на техническото предложение и критериите за подбор, а от друга се установява противоречие и припокриване между критериите за възлагане минималните изисквания и надграждащите елементи.

Твърди, че начинът на оценяване не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на процесната обществена поръчка, като методиката не дава възможност и да бъдат сравнявани и оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки един показател, което според касатора несъмнено има разколебаващо влияние върху заинтересованите икономически оператори и съответно ограничава конкуренцията.

По отношение на третото, посочено в акта нарушение, УО сочи, че изводите на съда, че в административния акт на стр. 124 е посочено, т. 2 нарушенията произтичат от бездействието на бенефициента Незаконосъобразно възлагане на обществена поръчка, тоест твърди се бездействие, а едновременно с това е изписано действие, което не кореспондира с правната квалификация на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП , от формална страна са правилни, но е очевидно, че объркването е в следствие на допусната техническа грешка, като УО е имал предвид действие на икономически оператор чрез незаконосъобразно възлагане на обществената поръчка .

Сочи, че избраният за изпълнител участник Конкредо ЕООД, от една страна не е посочил конкретен механизъм за вътрешен мониторинг, а е предложил единствено да подпомогне екипа ЗИП за въвеждане на система за мониторинг, с което не е изпълнил поставеното от възложителя изискване - участникът да е предложил методи за контрол на изпълнението по отношение на качеството на услугата и срока за нейното изпълнение , а от друга страна не е посочил как ще контролира изпълнението на възложените му дейности и срокове за това, с което не е изпълнил изискването: представените методи за контрол на изпълнението трябва да са съобразени с предмета и обхвата на поръчката и да водят до повишаване на качеството на услугата , което обаче е аргумент за отстраняване на участниците Плеядес България ООД, ДЗЗД Сердика и ДЗЗД Градско развитие от участие в процедурата за избор на изпълнител по процесната обществена поръчка.

Предвид изложеното УО счита, че помощният орган на възложителя е следвало да установи, че офертата на дружеството Конкредо ЕООД не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, поради което последният е следвало да бъде отстранен от участие, поради съществено нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП.

Не на последно място във връзка с посоченото в акта последно четвъртото нарушение, административният орган обосновава изводи, че за всеки от участниците в процедурата от страна на оценителната комисия се прилагат различни подходи при преценката на наличието или липсата на дадено минимално обстоятелства по методиката за оценка, което е и основание за отстраняване на петима от участниците, предвид което счита, че ако при оценката на офертите комисията не е използвала различни или допълнителни критерии за възлагане от тези, посочени в документацията на поръчката, то нямаше да се запази настоящият резултат от класирането, респективно възлагането нямаше да е незаконосъобразно.

Твърди, че при оценка на офертите, комисията е извършила промяна в методиката, в частност в минималните изисквания по подпоказател Минимално изискуемо съдържание , което е довело до отстраняване на 5 от 6 от участниците в процедурата, като за отстранените е останало неясно защо техническото им предложение не се допуска до оценка и поради какви пропуски същото не съответства на изискванията на възложителя, в сравнение с техническото предложение на избрания за изпълнител участник.

Сочи, че противно на изводите на първоинстанционния съд, административният акт е подробно мотивиран, при спазване на фактическите и правни основания за издаването му, като финансовата корекция е правилно определена.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското/юрисконсултско възнаграждение, в случай, че същото е над установените минимални размери.

Ответникът по касационната жалба Столична община, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък.

Представлява се от адв. С. Йовчева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 16.02.2018 г. между УО на ОПРР и Столична Община е сключен Административен договор РД-02-37-20 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 41 220 994, 00 лв. по процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 , за изпълнение на проектно предложение BG16 RFOP001-1.001-0002 Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София .

На 14.03.2018 г., с Решение СОА18-РД-43-38, кметът на Столична община е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на екип за управление и изпълнение на проект Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в гр. София .

В Раздел I Пълно описание на обекта на обществената поръчка , т. 3 Прогнозна стойност от документацията на процесната обществена поръчка, възложителят е посочил, че общата прогнозна стойност на поръчката е до 493 200, 00 лева за целия срок на договора. Посочено е, че възнагражденията на членовете на екипа (брутни суми) съгласно бюджета на проекта, за целия срок на договора, са:

• Ръководител на проекта до 106 800, 00 лв.;

• Координатор на проекта до 76 800, 00 лв.;

• Ключов експерт Правен до 69 600, 00 лв.;

• Ключов експерт Финанси до 69 600, 00 лв.;

• Ключов експерт Строителство до 69 600, 00 лв.;

• Ключов експерт Мониторинг до 69 600, 00 лв.;

• Специалист Контрол и съхранение на документацията до 31 200, 00 лв.

В Забележка е уточнено, че посочените стойности са максимално допустими съгласно бюджета на проекта и включват всички разходи, включително осигурителни вноски (за работник и работодател), данъци и др.

Участниците, които са предложили стойности, които надвишават максималната прогнозна стойност (включително посочената стойност за всеки експерт) ще бъдат отстранени от процедурата.

В методиката за определяне комплексната оценка на подадените оферти по процедурата, възложителят е предвидил, че класирането на допуснатите до участие оферти ще се извършва на база на получената за всяка оферта Комплексна оценка , като сума от оценките по следните показатели: Предлагана цена (К1) с максимален брой точки 100 и относителна тежест 30 % и Начин на изпълнение на поръчката (К2) с максимален брой точки 100 и относителна тежест 70 %. Посочено е, че оценката по показателя К2 се формира като сбор от оценката за минимално съдържание 25 т. (подробно описано в документацията на процесната обществена поръчка) и присъдените оценки за надграждащите елементи (общо за трите надграждащи елемента 75 т./ или по 25 т. за всеки елемент): Ресурсна обезпеченост за изпълнение на дейностите, организация, професионална компетентност на персонала, гарантиращи повишаване на качеството на изпълнението 25 т.; Контрол в процеса на изпълнение на поръчката, гарантиращи повишаване на качеството на изпълнението 25 т. и Контрол на критичните фактори за качествено изпълнение на поръчката, гарантиращ повишаване на качеството на изпълнение 25 т. (и по отношение на надграждащите елементи, възложителят е посочил подробно какво следва да включват предложенията на участниците в тази част).

На 21.08.2018 г. Столична Община е сключила със Конкредо ЕООД Договор ССА18-ДГ55-487/ BG16RFOP001-0002-C01-U-05 за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Избор на екип за управление и изпълнение на проект Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в гр. София , на стойност 406 890, 00 лева без ДДС, съответно 488 268, 00 лева с ДДС.

На 09.11.2023 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. е уведомил Столична община за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 23.11.2023 г. Столична община е представила възражение.

На 05.12.2023 г., с Решение РД-02-36-1298, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл.изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. ЗУСЕФСУ), ръководителят на УО на ОПРР е определил на Столична община финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.001-0002-C01-U-05 от 21.08.2018 г. с изпълнител Конкредо ЕООД, за следните четири нарушения:

1. (т. 1 от акта) незаконосъобразен критерии за подбор - нарушение на чл. 21, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2, квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

1. (т. 2 от акта) незаконосъобразна методика за оценка - нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б , квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

1. (т. 3 от акта) незаконосъобразно избран изпълнител нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

1. (т. 4 от акта) неправилно прилагане на предварително обявената методика за оценка на офертите нарушение на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 15, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, от формална страна в предвидената от закона форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Първоинстанционният съд е обосновал подробни изводи и е приел, че в издаденото решение за определяне на финансова корекция на Столична община от страна на административния орган, не са изложени собствени мотиви и фактически установявания, доколкото е налице дословно цитиране на констатациите на АДФИ, които са послужили за започване на административното производство по администриране на нередности, но същите не могат да бъдат единственото установяване на факти.

Съдът е счел, че на практика административното производство е сведено до наличие на сигнал, последвало възражение и издаване на административен акт, без ръководителят на УО на ОПРР да извърши собствен преглед и анализ на документацията на процесната обществена поръчка и да изведе собствени фактически и правни изводи в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен.

Също така съдът е приел административният акт и за издаден в нарушение на материалния закон.

По отношение на първото нарушение, излагайки подробно фактите по делото, съдът е приел, че неправилно УО е застъпил тезата, че в конкретния случай от страна на Общината е извършено нарушение на чл. 21, ал. 7 ЗОП, тъй като предвид предмета на процесната обществена поръчка, същият е свързан с осигуряване на екип за управление и изпълнение на проекта, с което се гарантира своевременно и качествено изпълнение на дейностите по проекта и отчитането му, като основната функция на този екип е да подпомага възложителя при осъществяване на административно, техническо и финансово управление на проекта, съгласно приложимата нормативна уредба и одобрените правила и процедури на възложителя.

Приел е, че доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОП касае строителство, а предметът на процесната обществена поръчка е за избор на екип във връзка с предстоящо строителство, то същата се явява неприложима по отношение на фактическите установявания, предвид което е обосновал изводи, че не е налице нарушение на разпоредбите на ЗОП, нито незаконосъобразно поведение на бенефициера, доколкото последният е посочил разпределение по пера на прогнозната стойност на договора в изпълнение на задълженията си съгласно сключения с УО на ОПРР, АДБФП.

По отношение на второто констатирано в акта нарушение, изразяващо се в незаконосъобразна методика , съдът е изложил подробно фактите по делото и е обосновал изводи, че УО, не е посочил конкретно в какво се изразява соченото от него противоречие между минималните изисквания, кое минимално изискване на кое друго противоречи, къде има припокриване между надграждащите елементи и в какво се изразява смесването на минималните изисквания със съдържанието на Техническото предложение и критериите за подбор, като е приел, че липсата на конкретно изложени факти води до обективна невъзможност съда да осъществи съдебен контрол.

По отношение на третото нарушение, първоинстанционният съд е счел, че от една страна административният орган е направил изводи, че офертата на дружеството, избрано за изпълнител не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката и е следвало да бъде отстранен, поради съществено нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, а от друга на страница 124 от номерацията на оспореното решение е посочено - т. 2 - нарушенията произтичат от бездействието на Столична Община незаконосъобразно възлагане на обществена поръчка , тоест твърди се наличие на бездействие, а едновременно с това е изписано действие - незаконосъобразно възлагане на обществената поръчка , което не кореспондира с правната квалификация на нарушението по чл. 107, т. 2, б. а ЗОП.

Отделно от това съдът е направил изводи, че твърдяното по т. 3 от акта, нарушение, неправилно е квалифицирано от УО, като нередност по т. 14 от Наредбата.

Не на последно място, първоинстанционният съд е приел, че и по отношение на четвъртото нарушение на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, от констатациите на УО, не може да се установи еднозначно какво приема административният орган, дали, че е налице методика, която не отговаря на законовите изисквани, тъй като е формулирал нарушението като субективна методика или е налице методика, която отговаря на изискванията на закона, но е приложена неправилно от комисията при извършване на оценки на офертите и класиране на участниците, като наред с това са изложени и доводи, че комисията е извършила промяна в методиката за оценка на офертите.

Съдът е счел, че посочените противоречия не могат да бъдат подведени еднозначно като нарушение на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП и в допълнение е посочил, че предвид противоречивите фактически констатации на административния орган и предвидените две хипотези в т. 15 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, не става ясно коя от двете е приел за осъществена издателят на акта.

Първоинстанционният съд е обосновал краен извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, тъй като макар и издаден от компетентен орган, в предвидената форма, в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Въз основа на горното съдът е отменил оспорения пред него административен акт.

Решението е правилно.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция.

По отношение на първото нарушение на чл. 21, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП:

Административният орган е приел, че определянето на отделни пределни стойности ограничава свободата на стопанските субекти как да формират ценовото си предложение, така че да е възможно най-конкурентно, но и да зачита спецификите на вътрешната организация и квалификация на екипа, който ще изпълнява поръчката. Приел е, че единственото разделение, което законът допуска в рамките на предмета на обществената поръчка и прогнозната стойност, е това на обособени позиции, като по аргумент на чл. 21, ал. 7 ЗОП прогнозната стойност на поръчката се определя в цялост или за отделната обособена позиция. Обосновал е извод, че посочването на пределни стойности на отделните дейности, включени в предмета на поръчката, ограничава конкуренцията, като нарушава равнопоставеността на стопанските субекти, които биха желали да се включат и може да създаде необосновано предимство или необосновано ограничи участието им в обществената поръчка.

Тези изводи са неправилни.

Както правилно приема първоинстанционният съд, а и видно от документацията на процесната обществена поръчка, в Раздел I Пълно описание на обекта на обществената поръчка , т. 2 Описание на обществената поръчка. Технически спецификации. от същата, предметът на процесната обществена поръчка е свързан с осигуряване на екип за управление и изпълнение на проекта (ЕУИП), с което се гарантира своевременното и качествено изпълнение на дейностите по проекта и отчитането му пред УО, съгласно изискванията на ОПРР. Посочено е също, че ЕУИП ще подпомага възложителя при осъществяване на административното, техническо и финансово управление на проекта, съгласно приложимата нормативна уредба и одобрените правила и процедури на възложителя, извършвайки основни дейности, като: подпомагане на възложителя в управлението на договорите за строителство, строителен надзор, доставки и други дейности, включително взаимодействие с изпълнителите и контрол върху плащанията, графиците, отчетната дейност и др.; участие в работни срещи; експертно и организирано съдействие по проекта в случай на възникнали спорове с останалите изпълнители на обществени поръчки; изготвяне на справки, технически доклади, междинни и окончателни доклади за изпълнение на проекта и др.; подпомагане на възложителя при проверка на исканията за плащане, съставени от изпълнителите по договори, също така подпомагане при осъществяване на текуща комуникация с УО на ОПРР, както и подпомагане при организиране и провеждане не технически, информационни и всякакъв друг вид мероприятия свързани с изпълнението на проекта; съдействие на възложителя за законосъобразно изпълнение на договора за БФП; идентифициране и докладване на констатирани нередности при изпълнението на проекта, както и за случаи, в които може да се предполага, че са налице нередности и повишаване на административния и експертния капацитет на възложителя.

Правилни са изводите на съда, че посочената от УО за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 7 ЗОП е неприложима в настоящият случай, тъй като както беше посочено, предметът на процесната обществена поръчка, не включва строителство, а е за избор на екип за управление и изпълнение на проекта, който ще подпомага възложителя при осъществяване на административното, техническо и финансово управление на проект Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София .

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б ППЗОП:

Видно от процесната методика за оценка, възложителят е приел възлагането на поръчката да се осъществява въз основа на следните показатели за оценка на офертите Предлагана цена (К1) с максимален брой точки 100 и Начин на изпълнение на поръчката (К2) с максимален брой точки 100. В методиката за показателя К2 са посочени минимални и надграждащи обстоятелства, за наличието на които на съответния участник, биха били присъдени съответно 25 т. за минималното съдържание и по 25 т. за всеки един от трите надграждащи елемента (общо за трите надграждащи елемента 75 т.). От изложените от административния орган изводи, не става ясно кой/и е/са спорния/те показател/и.

Преди всичко следва изрично да се посочи, че както правилно приема и първоинстанционният съд, проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени и подвежда към сочената правна норма. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към непосочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания.

Административният орган сочи нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б ППЗОП, без да конкретизира фактите по всяко от твърдените нарушения.

От описаните в процесния административен акт фактически основания не става ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в чл. 70, ал. 7 ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина за определяне на оценката по всеки показател. Няма пречка ръководителят на УО да счита за нарушени и трите, регламентирани в чл. 70, ал. 7 ЗОП хипотези, но от словесното описание на нарушението, не може да се изведе волята на органа за фактическите основания за всяко от нарушенията, тъй като не е подвел нито едно от описаните нарушения към конкретна хипотеза на чл. 70, ал. 7 ЗОП.

Налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Показателно в това отношение е и приетото от органа нарушение на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б ППЗОП, което по никакъв начин не е обосновано.

Правилно е посочено от съда, че липсата на конкретно изложени факти от административния орган води до обективна невъзможност съда да осъществи съдебен контрол, което прави правилни изводите му за незаконосъобразност на акта и в тази част.

По отношение на нарушението на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП:

Съгласно чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката.

Административният орган е приел, че офертата на избрания за изпълнител участник по процесната обществена поръчка, не отговаря на посочените от възложителя в документацията условия: участникът е предложил методи за контрол на изпълнението по отношение на качеството на услугата и срока за нейното изпълнение , като не е посочил конкретен механизъм за вътрешен мониторинг, а е предложил единствено да подпомогне екипа ЗИП за въвеждане на система за мониторинг, а не че самият той ще разработи и прилага такива, както и че на посоченото условие представените методи за контрол на изпълнението трябва да са съобразени с предмета и обхвата на поръчката и да водят до повишаване качеството на услугата , участникът Конкредо ЕООД не е посочил как ще контролира изпълнението на възложените му дейности и сроковете за тях.

Посоченото нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, административният орган е приел, че е осъществено чрез бездействие от страна на бенефициера Столична община и същото е квалифицирано като нередност по т. 14 от Наредбата.

Тези изводи са неправилни.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че твърдението на УО, че незаконосъобразното възлагане на процесната обществена поръчка от Общината е в следствие на бездействие, не кореспондира с правната квалификация на посоченото за осъществено нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, което касае действия на възложителя по отстраняване на участник, който представи оферта която не отговаря на условията за изпълнение на поръчката.

Предвид горното посоченото от административния орган, не може да бъде подведено под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в редакцията й от ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.), тъй като не изпълва предвидените в същата предпоставки.

С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта и в тази част.

По отношение на констатираното в акта нарушение на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП:

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ППЗОП предвижда, че комисията класира участниците по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия.

УО е изложил множество различни изводи, като от една страна е приел, че е налице субективна методика за оценка на офертите, както и че от страна на оценителната комисия е осъществен различен подход в преценката за наличие или липса на дадено минимално условие, като е счел, че ако при оценката на офертите комисията не е използвала различни и допълнителни критерии за възлагане от тези, посочени в документацията на поръчката, е то нямало е да се запази настоящият резултат от класирането, респективно възлагането нямаше да е законосъобразно. Административният орган е приел също и че при оценка на офертите, комисията е извършила промяна в методиката за оценка, в частта на минималните изисквания по подпоказател Минимално изискуемо съдържание , като при запознаване с протокола от работата на последната, участниците не са могли да придобият ясна представа защо техническото им предложение не се допуска до оценка и поради какви пропуски същото не съответства на изискваният на възложителя, в сравнение с техническото предложение на избрания за изпълнител участник, което несъмнено е довело до засягане на принципите на публичност и прозрачност при работата на комисията, както и на принципа за равнопоставеност на участниците.

Правилни са изводите на съда, че установеното противоречие в мотивите на органа, не могат еднозначно и автоматично да бъдат подведени под сочената за нарушена разпоредба на чл. 58, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, което прави акта незаконосъобразен и в тази част и прави безпредметно обсъждането дали същото е правилно квалифицирано като нередност по т. 15, б. а от Наредбата.

На следващо място правилно е прието от съда, че ръководителят на УО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е направил собствени фактически установявания, не е отговорил или обсъдил възраженията на възложителя и не е мотивирал акта си от фактическа страна.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на Столична община, направените пред касационната инстанция разноски. Същите са в размер на 11 438, 40 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доказани с представен Договор за правни услуги СОА23-ДГ55-876 от 29.12.2023 г., Фактура 294 от 17.02.2025 г. и платежно нареждане от 09.04.2025 г. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, доколкото дори не се твърди липса на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,