Решение № 4073 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2019 г.

Решение № 4073 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Десислава Стоева Производството е образувано по молба на С. Йорданов, М. Йорданов, П. Йорданов, К. Петрова, Х. Галилеев, Б. Адамова, М. Пеев и П. Тодоров, всички чрез адв. С. Виткова, за отмяна на влязло в сила Решение № 8295/22.12.2016 г. по адм. д. № 4158/2014 г. по описа на Административен съд София- град, второ отделение, В молбата се твърди, че са налице основанията за отмяна на посоченото решение, потвърдено с Решение № 8019/14.06.2018 г. по адм. д. № 7549/2017 г. на ВАС, ІІ отделение, визирани в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, с което решение е отхвърлена жалба срещу Заповед №ДК-10-ЮЗР-48/07.04.2014 г. на началник РДНСК Югозападен район, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 410/23.07.2002 г., издадено от главния архитект на Столична община за строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ ІV-448, кв. 126 по плана на гр. София, с административен адрес: [населено място], [адрес], ведно с одобрения на 22.07.2002 г. инвестиционен проект. Развиват се съображения по допустимостта и основателността на молбата. Приложени са, като доказателства за наличие на основание за отмяната на решението, Определение № 86 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 3522/2018 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, както и Решение № 2672 от 26.04.2018 г. по гр. д. № 15500/2017 г. на Софийски градски съд, видно от които е влязло в сила решение на СРС, с което е отхвърлен ревандикационния иск на Й. Големинов против С. Йорданов, М. Йорданов, П. Йорданов, О. Петрова, О. Георгиева, М. Георгиев, К. Петрова, С. Славчев, Ц. Славчева, ЕТ "А. - А. Христова" и "Плам 92- Ковачев" ЕООД, по отношение на недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в [населено място], [адрес]. Молителите посочват, че, станалото им известно на 09.04.2019 г. ново писмено доказателство, а именно решението на Софийски градски съд, е влязло в сила на посочената дата, им дава право да искат отмяна на Решение № 8295 от 22.12.2016 г. по адм. д. № 4158/2014 г. на Административен съд София- град, второ отделение. Това е така, защото актът на административният съд е неблагоприятен за тях- с него се отменя разрешението за строеж, въз основа на което е изградена жилищна сграда, в която молителите притежават собственост. Заповедта, с която е отменено като незаконосъобразно разрешението за строеж, е постановена във връзка с жалба на Й. Чудомиров Големинов, която началникът на РДНСК Югозападен район е разгледал, приемайки, че същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, легитимиращо се като собственик на правото на строеж за апартамент № 1, находящ се на първи етаж от четириетажна жилищна сграда в УПИ ІV-448, кв. 126 по плана на [населено място], [адрес]. С молбата за отмяна на решението се претендират и разноски. Ответникът- началникът на РДНСК-Югозападен район, представляван от юрисконсулт Аврамов, оспорва изцяло искането за отмяна. Ответникът- главен архитект на Столична община, представляван от юрисконсулт Иванова, поддържа искането за отмяна, намирайки го за допустимо и основателно. Ответникът Й. Големинов се явява лично и оспорва молбата за отмяна на решението, като счита, че тя е и недопустима, и неоснователна. Ответницата О. Петрова, чрез адв. Виткова, поддържа искането за отмяна. Ответникът- "Плам-92-Ковачев" ЕООД, чрез ликвидатора Л. Александров, не се представлява в съдебно заседание, но с писмена молба от 18.11.2019 г. ликвидаторът моли съда да уважи молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ответниците С. Йорданов, М. Георгиев, О. Георгиева и В. Георгиева, при редовно призоваване, не се явяват и не излъчват представител. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в молбата, намира, че искането за отмяна на влезли в сила решения е подадено от надлежни страни в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, допусната от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, изброени по-горе, не съдържат информация, която да има съществено значение за правния спор поради следното: Заповед № ДК-10-ЮЗР-48/07.04.2014 г. на началник РДНСК-Югозападен район, предмет на разглеждане по адм. д. № 4158 по описа за 2014 г. на АССГ, е издадена след връщане преписката на органа с влязло в законна сила Решение № 7211/21.11.2013 г. на АССГ по адм. д. № 224/2011 г. по описа на съда. Същественото в случая е, че в мотивите на заповедта недвусмислено е отбелязано, че възражението на Й. Големинов, че Разрешение за строеж № 410/23.07.2002 г. е издадено без неговото съгласие, е неоснователно. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 43/26.04.2002 г./, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на документ за собственост. При установяване на правото да се строи в имота, административният орган е бил обвързан от удостовереното в представените нотариални актове право на собственост и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, разрешението за строеж е издадено на възложителите- собствениците на имота. А това са К. Йорданов, С. Йорданов, Н. Йорданова, Й. Йорданов и К. Петрова. Разрешението за строеж № 410/23.07.2002 г. е отменено като незаконосъобразно не поради конкуренция на документи за собственост и качеството на "заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ" на Й. Големинов, а поради липсата на всички необходими документи по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж, а именно: одобрен инвестиционен проект по всички части, необходимите разрешения от съответните служби за ползване на вода за питейни нужди, за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни връзки; не е представен одобрен инвестиционен проект по част "Строителни конструкции" към датата на издаване на РС №"410/23.07.2002 г. Предвид изложеното, не е налице нито една от посочените хипотези на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Сочените от молителите обстоятелства за отмяната не водят до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение по адм. д. № 4158/2014 г. на Административен съд София- град. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на молителите, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора молителите следва да заплатят на ответника сторените от него разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 100 лева, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Въпреки отправеното искане от ответника Й. Големинов за присъждане на разноски, съдът счита, че такива не му се дължат, тъй като представеното от него писмено възражение е депозирано в лично качество и няма данни да е изготвено от посочения пълномощник адв. Х. Михайлов, като същевременно, въпреки вписаното в пълномощните, не е осъществено и процесуално представителство по делото от адвоката. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,