Решение № 7112 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2016 г.

Решение № 7112 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., гражданин на Ирак, против Решение с № 5892/15.09.2016 г. по административно дело № 1569/2016 г., по описа на Административен съд С.- град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, а направените от съда правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, които били приложени по преписката. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалбата. Твърди, че съдът е игнорирал бежанската история на А.. Жалбоподателят твърди, че обстановката в Ирак се характеризира с убийства, взривове, което било видно и от ежедневните предавания по телевизията. От 2003 г. нямало сигурност в Ирак. Твърди, че седем години не е общувал с близките си, които живеят в Н. Б.. От съда се иска решението да бъде отменено. Ответната по касационната жалба страна твърди, че същата е неоснователна. Липсвали новонастъпили обстоятелства свързани с положението на чужденеца в страната му на произход, с оглед водените две предходни производства със същото правно основание. Твърди се, че търсещият закрила има възможност да пребивава в райони в държавата си на произход, в които е относително спокойно и няма конкретна заплаха за живота и здравето му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на депозираната срещу първоинстанционното решение жалба. С Решение № 5892/15.09.2016 г. по административно дело № 1569 по описа на АССГ за 2016 г. е отхвърлена жалбата на А. Д. А. срещу Решение № 9027/26.11.2015 г. на Зам. председателя на Държавната агенция за бежанци. С последното на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в описаната в закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Приел е за установено, че молбата на лицето е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, тъй като преди това са водени две производства със същия предмет. След подробен анализ на представените писмени доказателства и изнесените от молителя твърдения, съдът е приел, че не са налице фактически основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че липсват нови обстоятелства, които да обуславят различно тълкуване на бежанската история на лицето и съответно да могат да послужат като основание за уважаване на третата му по ред молба. Съдът е приел, че не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1 от същия закон. Липсват данни лицето да е било принудено да напусне Ирак поради обстоятелството, че там е било изложено на реална опасност и тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция или такива спрямо личността му, изтезания или нечовешко унизително отношение или наказание. Решението е правилно. При произнасянето си първоинстанционния съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства, като ги е ценил поотделно и в тяхната съвкупност. Безспорно е установено, че А. Д. А. пребивава в Р България от 2010 г. и причина за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд акт е трета по ред молба за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Безспорно е, че в конкретния случай не са налице конкретни данни и доказателства, от които да се направи извод за наличието у чужденеца на основателен страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение свързано с обстановката в държавата му на произход. Формулираните в тази насока изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Обоснован е изводът за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни, че лицето е напуснало Ирак поради това, че е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция или другите материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е използвал предоставената му официална информация за обстановката в държавата на произход на А., според която не е налице повишена опасност в сравнение с периодите в които същият е подавал първоначалните две молби за предоставяне на статут на територията на Р България. От представената и пред настоящия състав справка, актуална към 12.05.2017 г., е видно, че в държавата Ирак съществуват области, които са под контрола на правителствените сили и в тях има установени закони и порядки, които в разумна степен гарантират живота и здравето на гражданите. Има изградени и действащи държавни органи, както и структури, чиято дейност е насочена към защита на правата, здравето и живота на гражданите. Доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, до съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и до преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,