Решение № 15880 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2009 г.

Решение № 15880 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Продиджи" ЕООД, гр. София, срещу решение № 21/23.02.2009 г. по адм. дело № 3264/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "ж" състав, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 438/07.09.2004 г., издаден от данъчен орган в ДП "Искър", ТДД - София, в частта, потвърдена с решение № 1906/20.09.2005 г. на директора на РДД - София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на ДРА, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че за данъчните периоди м. 07.1999 г. - м. 02.2004 г. с потвърдената от директора на РДД част от ДРА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките на доставчиците, изброени в ДРА, тъй като липсват кумулативно необходими предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) - а именно липса на начисляване на данъка от страна на всички преки доставчици с изключение на ЕТ "Берг" по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и липса на реална доставка за ЕТ "Берг" и "Регина 2001" ЕООД. Фактурите на ЕТ "Берг" за м. 12.1999 г. и на "Регина 2001" ЕООД за 2002 година не съдържат съществени реквизити, свързани с възможността за индивидуализиране на доставката. В частта по ЗКПО (отм.) СГС е приел, че финансовият резултат за 1999 г. и за 2002 г. правилно е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с разходите по фактури на ЕТ "Берг" за 1999 г. и "Регина 2001" ЕООД, тъй като фактурите са издадени за неосъществени стопански операции, поради което се явяват издадени в нарушение на ЗСч. Твърдените от касатора процесуални нарушения при извършване на ревизията са обсъдени от първоинстанционния съд. Повторени в касационната жалба същите не представляват касационни основания по отношение на обжалваното решение, тъй като единствено допуснатите от съда съществени съдопроизводствени нарушения са касационно основание по чл. 209 от АПК. Не представляват касационни основания и твърденията за допуснати материалноправни нарушения в ДРА, още повече че съдебното решение е постановено при прилагане на други, различни от цитираните от касатора правни норми. Съгласно чл. 208 АПК на касационна проверка подлежи първоинстанционното решение, а не ДРА. В касационната жалба не се съдържа нито едно твърдение за порок на съдебното решение извън бланкетното оплакване за съществени нарушения на процесуалните правилна и противоречие с материалния закон. На основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав е длъжен предвид наличието на бланкетно оплакване за нарушение на материалния закон да провери служебно съответствието на решението с материалния закон. Цитираните от съда норми на чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) са приложени съобразно тяхното съдържание в приложимите към спорните данъчни периоди редакции. Откритото производство по несъстоятелност на дружеството през 2009 година е без значение при преценка законосъобразността на решението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на 800 (осемстотин) лева, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение