Решение № 5397 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2013 г.

Решение № 5397 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ви" ЕООД, гр. Бургас, срещу Решение № 1139 от 23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2722 от 2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 1100755/23.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-393 от 28.11.2011 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - Бургас, с който на дружеството, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 182 344.81 лв. и е доначислен ДДС в размер на 84 573.80 лв. ведно с определените лихви за забава общо в размер на 22 511.69 лв., и е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 496.59 лв. и лихва за забава в размер на 504.43 лв., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр чл. 10 и чл. 23 ЗКПО и за 2010 г. е определен дължим корпоративен данък в размер на 87521.38 лв. и лихва за забава в размер на 3 593.93 лв., на основание чл. 78 ЗКПО. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не почиват на писмените доказателства и изслушаната съдебно- техническа експертиза. Счита, че постановеното решение е в противоречие с Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В тези насоки излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ви" ЕООД срещу процесния РА, с който на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС на "Ви" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 182 344.81 лв. и е доначислен ДДС в размер на 84 573.80 лв. ведно с определените лихви за забава общо в размер на 22 511.69 лв., и е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 496.59 лв. и лихва за забава в размер на 504.43 лв., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр чл. 10 и чл. 23 ЗКПО и за 2010 г. е определен дължим корпоративен данък в размер на 83 181.08 лв. и лихва за забава в размер на 3 410.66 лв., на основание чл. 78 ЗКПО. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на предприетото оспорване в частта, с която с РА са определени задължения за ДДС и ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. До това заключение решаващият състав е достигнал, след като е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Въз основа тяхната съвкупна преценка съдът е приел, че не е установено реалното извършване на спорните доставки на стоки (строителни материали) и услуги (строително-ремонтни работи) от "Стил комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД. Посочил е, че в конкретния случай както доставчиците, така и жалбоподателят, не са представили доказателства за цялостното изпълнение на предмета на договорите - приемо-предавателни протоколи, информация за калкулиране на цената на услугата и нейните елементи - материали, труд и др., включени в количествено-стойностни сметки за всеки един от строителните обекти, завеждането на материалите в счетоводството на доставчика и влагането им в договорените работи, лицата, които са извършили услугите - имена, ЕГН, образователен ценз и т. н. По отношение на фактура № 46 от 30.04.2010 г., издадена от "Стил комерс 08" ЕООД с посочено основание "аванс по договор", съдът е счел, че правилно органите по приходите са приели, че няма извършено плащане, респективно няма данни да е извършена доставка на стоки или услуги по смисъла на ЗДДС. За законосъобразен е приет и РА досежно допълнително начисления ДДС в размер на 84 573.80 лв. за данъчния период м. 12.2010 г. - изискуем от ревизираното лице по извършена от него облагаема доставка по договор от 15.01.2007 г. за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване на "Къща със стаи за гости" в местността "Буджака" в землището на гр. Созопол, сключен между ЕТ "Соня Русева Илиева" - възложител, и "Ви" ЕООД - изпълнител. В този контекст и въз основа на горните констатации по приложението на ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 26, ал. 2 ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на "Ви" ЕООД за 2010 г. със сумата в общ размер на 518 028.99 лв., представляваща отчетените от дружеството разходи по издадените от "Стил комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД фактури за доставка на СМР и строителни материали, вследствие на което законосъобразно е определено допълнително задължение за корпоративен данък и лихви за забава. Все като законосъобразно е преценено извършеното увеличение на финансовия резултат за 2010 г. на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 244 585.77 лв. Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е частично неправилно като необосновано, поради следното: Съдът е приел, че липсват достатъчно доказателства за реалността на доставките, въпреки че видно от фактическите констатации в РА и изричните мотиви в Решението на Директор Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, данъчната администрация е приела за установено реалното осъществяване на облагаеми доставки на услуги от касатора на "Екос Инженеринг" ЕООД и ЕТ "Соня Русева Илиева". Тези факти се установяват и от множеството писмени доказателства, приети по делото като част от административната преписка, а именно: 1. Договор от 15.04.2010 г. за обект "Лаборатория за тестване на температурни сензори" в гр. Ботевград, по който възложител е касаторът - жалбоподател в първоинстанционното производство - "Ви" ЕООД, гр. Бургас, а изпълнител "Стил комерс 08" ЕООД, гр. Бургас; по договора е възложено изпълнение на СМР - труд; изпълнението на СМР е доказано с множество подробно индивидуализирани Актове Обр. 19, а срокът за изпълнение е една година; Договор за строителство от 01.09.2010 г.; 2. Договор за строителство от 01.09.2010 г. за изпълнение на СМР - само труд за обект "Фамилна ваканционна къща в поземлен имот № 0109, с. Писменово; Отчитането на изпълнението СМР съгласно договора е извършено отново с приложени по делото Актове Обр. 19, като срокът за изпълнение е една година, считано от датата на договора. Тези писмени доказателства са анализирани и от вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, които също дават категорично заключение, че в процеса на строителството изпълнените видове СМР са установени с Актове обр. 19, двустранно подписани, заверени копия от всеки един от които са приложени по делото. Нещо повече, в констативната част на експертното заключение е посочено, че при определяне обема и срока на изработване, вещите лица са обобщили количествата по видове СМР по част "Архитектурно-строителни работи", "ВиК", "Електро" и "Вентилация", всяка от които е изпълнена и отчетена с Акт Обр. 19. Съдът неправилно е приел, че спорните доставки не са извършени от подизпълнители. От последните са представени фактури, които са отразени в счетоводствата им, дневници за продажби и справки-декларации за съответните периоди, извлечения на хронологични регистри на сметки 703, 4531, 4532, и 501, договори и актове за установяване извършването и заплащането на видове СМР. Липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на двамата подизпълнители - предходни доставчици, не може да обоснове извод за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и ревизираното лице, когато са налице доказателства за реалността на преките доставки - фактури, договори между "Ви" ЕООД, от една страна, и "Стил комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД за извършване на СМР, двустранно подписани приемно-предавателен протокол и протокол обр. 19 за установяване завършеност и изплащане на натурални видове СМР. От приетите без възражения от страните заключения на назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че горепосочените обекти са изпълнени и същата не биха могла да бъдат завършени без описаните в процесните фактури СМР. За реалното извършване на посочените СМР свидетелстват и изготвените строителни книжа. Констатирано е съответствие между посочените отделни видове СМР и договореното. Процесните фактури са отразени като приход, ДДС е отразен като задължение към бюджета, отразени са плащания, които към датата на заключението са окончателно извършени. Настоящият състав на касационната инстанция намира за неправилен извода на първостепенния съд за недоказаност на кадровата обезпеченост на доставчиците. Това е така, тъй като още в хода на ревизионното производство е установено, че "Стил комерс 08" ЕООД е декларирало наети четири лица на длъжност общи работници от 26.02.2010 г., като същите са с регистрирани трудови договори от 27.02.2010 г. в дружеството. Според изводите на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза за данъчните периоди 06, 07, 10 и 11.2009 г., през които са издадени спорните фактури, съгласно "Справка за подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ" са подадени уведомления с дата на сключване 06.04.09 г. на 11 (а не на 4) лица, всички на длъжност "общ работник строителство на сгради". Въпреки че подаването на уведомление по посочения ред от работодателя не е предпоставка, относима към признаване правото на приспадане на данъчен кредит, горното съставлява още един аргумент за неоснователността на изводите на органите по приходите за липса на ресурсна обезпеченост на единия от подизпълнителите. Що се отнася до "Акман БГ" ЕООД, то при изследването на ресурсната обезпеченост на този доставчик както органите по приходите, така и административният съд необосновано са игнорирали факта, че за разлика от фактурираните доставки на услуги от "Стил комерс 08" ЕООД, доставките от "Акман БГ" ЕООД са на латекс, цимент, тухли керамични и др. строителни материали, като с оглед естеството на доставките ирелевантна се явява кадровата обезпеченост на доставчика. Отделно от това, неправилен е изводът за липса на реално възникнало данъчно събитие по всяка от фактурите, материализиращи доставката на строителни материали. За да достигне до него, съдът необосновано не е дал вяра на заключението на вещото лице, за което не са били налице основания. Преди всичко, установено е по несъмнен начин, че доставените строителни материали съответстват на основния предмет на дейност на касатора. Наред с това, за целите на експертизата, вещото лице е проследило движението на доставените стоки от доставчиците до касатора. Експертизата е дала заключението си въз основа на представените от ревизираното дружество и формално отразени в мотивите на обжалваното решение писмени доказателства, в това число: рамков договор от 1.06.10 г. с продавач "Стройконсулт инженеринг" ЕООД и купувач "Акман Бг" ЕООД за доставка на строителни материали, находящи се в склад на продавача в гр. Бургас, кв. "Долно езерово"; фактури и стокови разписки за доставка на строителни материали под опис от "Стройконсулт инженеринг" ЕООД на "Акман БГ" ЕООД, стокови разписки за отговорно пазене между същите страни; приемо-предавателни протоколи от 15.03.2010 г. за безвъзмездно отговорно пазене на стоки между "Акман БГ" ЕООД и "Прима кар 08" ЕООД; фактури и стокови разписки за доставка на строителни материали от "Прима кар 08" ЕООД на "Акман БГ" ЕООД. При това, органите по приходите не са оспорили обстоятелството, че документираните доставки на стоки са получени и вложени в последващи доставки. Както бе посочено, последващото влагане се установява конкретно и от представените по ревизионната преписка протоколи за предаване и приемане на извършената работа, включително и чрез извършените от касатора разплащания по сключените от него договори за изпълнение на СМР. В отделни мотиви следва да бъде посочено, че неправилно съдът е споделил изводите на органите по приходите за липса на предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 46 от 30.04.2010 г., издадена от "Стил Комерс 08" ЕООД, в чието основание е посочено "авансово плащане". Всъщност, аргумент за така предприетия отказ от страна на органите по приходите е фактът, че фактурата е издадена преди сумите по нея да са получени (тъй като няма спор, че по процесната фактура са извършени банкови преводи на дати, както следва: на 13.05.10 г. - 74 760 лв. и на 31.05.10 г. - 53 400 лв., а това е установено по несъмнен начин и от първоначалното заключение на ССчЕ, както и обстоятелството, че фактурата е осчетоводена по дебита на с/ка 402 010464/Доставчици по аванси - аналитична партида "Стил комерс 08" ЕООД). За да достигне до посочения по-горе извод, съдът неправилно е пренебрегнал както естеството на доставката - "авансово плащане", така и последващото извършване на договорените СМР. Съдът не е извършил обоснована преценка на относимия доказателствен материал, който би го довел до извода, че в разглеждания случай направеният авансов превод (макар и не на датата на издаване на фактурата) има действително характеристиките на авансово плащане. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112, е необходимо да е налице достатъчно определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. В конкретния случай това условие е налице, поради което и за касатора е възникнало право на приспадане на данъчен кредит и по тази спорна фактура. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая следва да намери приложение и задължителното тълкуване на разпоредби на Директива 2006/112, дадено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Наред с това, при преглед на фактите по главните производства по дела С-142/11 и С-324/11, се установява следното: по дело С-142/2011: извършените проверки на данъчната администрация не опровергават факта, че строителните работи действително са били извършени, и то от посочените в присъствените списъци работници, но не било възможно надлежно да се установи нито кое предприятие е извършило строителните работи, нито кое предприятие е наело въпросните работници. /т. 27/.; СЕС приема, че от акта за преюдициално запитване по С-142/2011 следва, че доставките на услуги впоследствие са използвани от жалбоподателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки /т. 43/; данъчно-задълженото лице е получило стоките и услугите /т. 45/; самият втори преюдициален въпрос по това дело /т. 33/ съдържа предпоставката, че данъчната администрация не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка.; по дело С-324/11: получателят по доставките е пропуснал да се осведоми в какво качество извършилите работата лица са работили на строежа /т. е. не е спорно, че работата е извършена /т. 17/; за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че не е установено извършването на работите от посочения във фактурите доставчик /т. 19/; цялостната преценка на всички обстоятелства по случая навежда запитващата юрисдикция на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни /не се спори извършването й изобщо /т. 21 - финал на четвърти въпрос/. Все за наличен реално предмет на доставките става дума и в главните производства по дела С-349/04 и С-440/04 Axel Kittel, Recolta Recycling SARL. В контекста на изложеното, настоящият състав счита, че Решенията на СЕС по посочените по-горе дела, дават основание да се приеме, че при доказана реалност на предмета на пряката доставка на получателя по фактурата се следва данъчен кредит, който не може да бъде отказан поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да контролира. Без съмнение, тези решения следва да бъдат прилагани като прецедент при доказан /или безспорен/ наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, като на ревизираното лице не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г.: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Както е посочено в т. 40 на мотивите на Решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, в случай като процесния, "... на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги". Такива мотиви в процесния РА липсват. Предвид това, решението на АС - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 182 344.81 лв. и са начислени съответните лихви по фактури, издадени от "Стил комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменен РА в тези негови части. При установената реалност на доставките от "Стил комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД, не е било налице основанието по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на "Ви" ЕООД за 2010 г. със сумата в общ размер на 518 028.99 лв. Административният съд неправилно е потвърдил като законосъобразен РА досежно непризнатите разходи по спорните фактури, респективно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите, които не са документално обосновани и е определил корпоративен данък за довнасяне за 2010 г. Решението е неправилно и в частта, с която е потвърден РА досежно извършеното от органите по приходите увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО за 2009 г. в размер на 104 160 лв., с които дружеството е намалило финансовия си резултат по фактури, издадени от "Стройинс инвест" ЕООД. Противно на приетото от съда, с което по същество са споделени изводите на органите по приходите, настоящият състав намира, че фактурите, издадени от горепосочения доставчик, отразяват вярно стопанска операция и разходите по тях са документално обосновани, поради което не са били налице основанията на закона с размера на отчетените по тях разходи да бъде увеличен ФР за 2009 г. Това е така, тъй като видно от всички представени доказателства, включително тези, събрани в хода на предходно ревизионно производство, надлежно приобщени към процесното, по несъмнен начин се установява реалното извършване на доставките от "Стройинс инвест" ЕООД. И това е така по аналогични съображения на тези, развити по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, което се предопределя от еднаквия характер на оспорените доставки на услуги (СМР), множеството писмени доказателства - договори и актове обр. 19 и др. От първоначалната техническа експертиза се установява, че през месеците 06, 07, 10 и 11.2009 г. в "Стройинс инвест" ЕООД съгласно "Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ" са подадени уведомления с дата на сключване 06.04.09 г. на 11 лица, всички на длъжност "общ работник строителство сгради", като тази неоспорена констатация опровергава изводите на органите по приходите за липса на ресурсна обезпеченост. Действителното извършване на договорените от "ВИ" ЕООД с "Логсървис ленд" ООД, Община Бургас и "Диагностично-консултативен център I" ЕООД строително-монтажни работи не се оспорва от органите по приходите, които оспорват извършването им от подизпълнителя "Стройинс инвест" ЕООД, при това с основния мотив за липса на контакт с дружеството-доставчик. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно принципа за документална обоснованост, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че първостепенния съд необосновано е приел, че разходите по издадените фактури не са документално обосновани, т. е. не следва да бъдет признати за данъчни цели по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Предвид изложеното, решението се явява неправилно в частите, с които е потвърден РА досежно извършеното от органите по приходите увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО за 2009 г. в размер на 104 160 лв. и са определени в резултат на това корпоративен данък в размер на 3 496.59 лв. и начислени лихви за забава в размер на 504.43 лв. Решението е правилно в частта, с която е потвърден РА досежно допълнително начисления ДДС в размер на 84 573.80 лв. за данъчния период 01.12.2010 г., както и в частта, с която с РА е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за 2010 г. на основание чл. 78 ЗКПО с положителната разлика между неотчетени приходи и разходи в размер на 244 585.77 лв., поради следното: Съдът законосъобразно е споделил изводите на органите по приходите, че данъкът е изискуем от ревизираното лице по извършена от него облагаема доставка по договор от 15.01.2007 г. за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване на "Къща със стаи за гости" в УПИ ХХ 8060, 8061, 8066 и 8162, находяща се в местността "Буджака", землището на гр. Созопол, сключен между ЕТ "Соня Русева Илиева", в качеството на възложител, и "Ви" ЕООД, в качеството на изпълнител, поради което е приел, че действително са налице основанията на закона - чл. 78 ЗКПО, да бъде увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г., със сумата от 244 585.77 лв. и да бъдат начислени съответните лихви върху тази сума. Правилно, въз основа на подробно обсъдените уговорки в горецитираното съглашение, както и при съобразяване с факта, че в чл. 4 от договора изпълнителят се е задължил да изработи, достави и монтира обзавеждането за обекта в срок до 30.12.2010 г., съдът е счел, че "Ви" ЕООД е извършил на ЕТ "Соня Русева Илиева" доставка на услуга, за която е следвало да начисли ДДС в размер на 124 793.80 лв. върху данъчна основа 623 969 лв. Констатирал е, че предвид начисления ДДС от "Ви" ЕООД правилно от органите по приходите е доначислен ДДС в размер на 84 573.80 лв. върху данъчна основа 422 869 лв. В обобщени мотиви следва да бъде посочено, че правилно съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства за това, че към 31.12.2010 г. "Ви" ЕООД е изпълнило и предало на ЕТ възложените му с договора от 15.01.2007 г. работи, тъй като изводите за възникване на основание за начисляване на ДДС за доставката на услуга и за признаване на приходите от извършените работи съответстват на извършена проверка и оглед на място на обекта от органи на приходната администрация, документирана с протокол от 11.10.2010 г., както и на получените отговори и събраните доказателства от насрещните проверки на посочените от ревизираното дружество доставчици на оборудване за обекта - "Кора дизайн" ООД, и "Лумитрон" ООД. Административният съд обосновано е изградил изводите си и на заключението на вещото лице, което е потвърдило законосъобразността на констатациите на органите по приходите. Подробно възпроизведените в мотивите на съдебното решение счетоводни операции, предприети от ревизираното дружество, сочат по несъмнен начин, че последното също е приело, че не се касае за натрупани разходи от незавършено строителство, салдото по които може да се пренася в бъдещи периоди до окончателното завършване на услугата. В тази връзка правилно като неоснователно е обсъдено и възражението на жалбоподателя, че срокът на изпълнение на договора следва да се счете удължен с анекс до 31.12.2011 г. С оглед на изложеното, решението в горепосочените му части следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази отмяната на РА в частта относно увеличението на финансовия резултат за 2010 г. със сумата в общ размер на 518 028,99 лева по фактурите, издадени от "Стил Комерс 08" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД съобразно мотивите по-горе, то следва да се извърши корекция в размера на увеличенията на ФР и в намаленията: - в намаленията се включват сумите, отразени в табл. на стр. 55 от РД, а именно: по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО сумата от 45316,13 лева; по чл. 34 от ЗКПО сумата от 2400,00 лева; по чл. 44, ал. 1 от ЗКПО сумата от 13979,58 лева и съответно, се включи приспадане на декларираната данъчна загуба за 2009 г. в размер на 69194,11 лева /с оглед отмяната на РА в частта на определения корпоративен данък за 2009 г. ведно с начислените лихви за забава/; - в увеличенията на ФР остават сумите: - по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО - 44425,31 лева; по чл. 34 от ЗКПО - 59991, 77 лева; по чл. 44, т. 2 от ЗКПО - 36060,04 лева; по чл. 78 от ЗКПО - 244 585, 77 лева /изключват се сумите в размер на 231738,40 лева и 286290,59 лева по фактурите, издадени от "Стил Комерс" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД/. При това положение, общият размер на увеличенията на ФР за 2010 г. е за сумата от 385 062,89 лева, а общият размер на намаленията на ФР за 2009 г. е за сумата от 130889,82 лева. Размерът на счетоводната печалба за 2010 г. е за сумата от 33 815,65 лева, което означава, че се формира данъчен финансов резултат /данъчна печалба/ за сумата от 287988,72 лева и дължим корпоративен данък за сумата от 28 798,87 лева. Следователно, РА се явява незаконосъобразен в частта на определения корпоративен данък за 2010 г. за разликата над 28 798,87 лева до сумата от 87 521,38 лева ведно с разликата в начислените лихви за просрочие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, на стр. 9 е допусната техническа грешка при посочване размера на дължимия корпоративен данък за 2010 г. и начислените лихви, а именно - посочена е сума в размер на 83 181,08 лева и лихви в размер на 3 410,66 лева. Видно от табл. на стр. 6 на процесния РА е посочен размер на корпоративния данък за 2010 г. за сумата от 87 521,38 лева и лихви за забава в размер на 3593,93 лева, като от ревизираното лице е декларирана сумата в размер на 4 340,30 лева, която не е внесена. По тези съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира касационната жалба на "Ви" ЕООД за частично основателна. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на разноските и се присъдят разноски на двете страни съразмерно съобразно отхвърлената и уважената част срещу процесния РА. Приходната администрация дължи на касатора разноски в размер на 2 986.11 лв., а последният дължи да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас сумата 959.63 лв. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение