Решение № 197 от 30.5.2023 г. на ВКС по н.д. № 20228002200952/2022 г.

Производството е по чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационна жалба от подс. Т. Ж. А. против решение № 658/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 2832/2021 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че извършеният във въззивното производство превод от български на арменски и обратно е бил недостатъчно разбираем за касатора, което е довело и до изразяване на съгласие за прекратяване на наказателното производство без в действителност Т. А. да разбира последиците от направеното от него изявление. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебно заседание подс. Т. А. поддържа жалбата си и настоява да бъде оправдан. Служебният му защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира атакуваното решение да бъде отменено като подсъдимият бъде оправдан на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Намира, че касаторът злоупотребява с процесуалните си права и акцентира върху обстоятелството, че същият живее в България повече от петнадесет години, поради което е невъзможно да не е научил български език. Пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Подс. А. Т. не участва лично в касационното производство и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Служебният му защитник пледира жалбата на подс. Т. А. да бъде уважена. Подс. Н. А. намира, че жалбата е основателна. Защитникът му се солидаризира с аргументите в касационната жалба и пледира за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 29. 09. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 5539/2007 год., Софийски районен съд е признал подсъдимите А. С. Т., Н. Ж. А. и Т. Ж. А. за невиновни в това на 10. 10. 2006 год. в /населено място/, /ул. №/, в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на неустановено техническо средство, а подс. Т. – и при условията на опасен рецидив, да са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 128, 60 лева, от владението на Х. П. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал както следва: Подс. Т. – по обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 18, ал. 1 от НК; Подсъдимите Н. А. и Т. А. – по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Присъдата е проверена по протест на прокурора и с решение 658/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 2832/2021 год. по описа на Софийски градски съд, е отменена в частта, касаеща подсъдимите Н. А. и Т. А., като наказателното производство срещу тях е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. В частта, отнасяща се до подс. А. Т., първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.