Решение № 7209 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. У., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 1587 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 11951 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин против Решение 18365 от 27.11.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт с доводи за постановяването му на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че по делото не са събрани всички относими доказателства за правилното решаване на спора. Иска отмяната на обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, [улица] не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните, прецени доказателствата по делото и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Административният съд е установил, от фактическа страна, че М. А. У. е подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. ОК-13-668/29.06.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център София, Овча Купел при ДАБ, рег. УП22217/29.06.2023 г. по описа на ДАБ (л. 38 от първоинстанционното дело). Във връзка с подадената молба е съставен Регистрационен лист, рег. УП 22217/29.06.2023 г., съгласно който първоинстанционният и касационен жалбоподател е роден на [дата]. в гр. Мараат Алноман, област Идлиб в Сирия, има етническа принадлежност [етническа принадлежност], притежава начално образование, работи като общ работник и е женен л. 20, пак там. На 18.07.2023 г. от ДАБ е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (л. 14, пак там), на основание чл. 58 ал. 10 ЗУБ, за предоставяне на писмено становище от Агенцията по молбата на жалбоподателя за международна закрила. В отговор (л. 13), с писмо, рег. М-17210 от 01.09.2023 г., компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че възразява на У. да бъде предоставена закрила в Република България, тъй като Агенцията разполага с информация (отразена в справка, рег. RB202001-001-03/T-6-4397/29.08.2023 г.), според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. На 18.07.2023 г. с У. е проведено интервю, за което е съставен протокол, рег. УП22217/18.07.2023 г. (л. 15-18 от първоинстанционното дело). На 27.11.2023 г. Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9, чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от с.з. издал оспореното пред първата инстанция Решение 18365 от 27.11.2023 г., с което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на сирийския гражданин. По делото пред първата инстанция е приобщена, като доказателство, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ Справка относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. ЦУ-1982/12.12.2023 г. по описа на ДАБ л. 56-59, пак там. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е разгледал по същество подадената от У. против Решение 18365/27.11.2023 г. на Председателя на ДАБ жалба. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма, съответства на материалния закон и при постановяването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Счел е, че решението на административния орган е издадено след задълбочен анализ на бежанската история на лицето. Мотивирал се е, че изложените от лицето причини за напускане на държавата му по произход не са материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочил е, че чуждият гражданин не е обект на преследване по причините, посочени в закона, като от бежанската му история не може да се формира извод, че спрямо него или неговото семейство са били налице актове на преследване от страна на официалните власти или други организации в Сирия, или че съществува реална опасност от бъдещо такова, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на преценката на административния орган да не се предоставя статут на бежанец на У.. На следващо място съдът е обсъдил основанията, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съобразил е дефиницията за тежки посегателства по чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, а така също практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуваното на буква в от посочената норма. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ и като се позовал на чл. 4, ал. 4 от с.з., е приел, че Председателят на ДАБ, в качеството му на компетентен орган, правилно е съобразил становището на ДАНС, изразено в писмо, рег. М-17210 от 01.09.2023 г. по описа на Агенцията (л. 13 от първоинстанционното дело), съгласно което търсещият закрила представлява заплаха за националната сигурност. Мотивиран така, е преценил за законосъобразна и преценката на административния орган за неоснователност на молбата на У. за предоставяне на хуманитарен статут. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта му, в която Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на У. против Решение 18365/27.11.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на сирийския гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В тази част обжалваното решение е постановено при допуснатo от съда същественo нарушениe на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост. Съдът не е съобразил, че оспореното решение на председателя на ДАБ е непълно, от него липсва страница 3, на която именно би следвало да са мотивите на административния орган, обосноваващи отказа на хуманитарен статут. Съдът се е произнесъл без да попълни делото с оспореното решение в неговата цялост без да изиска в цялост административната преписка, неупражнявайки по този начин принципа на служебното начало в административния процес, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК. В чл. 75, ал. 2 ЗУБ е визирано изискването, при произнасяне по молба за международна закрила, да бъдат преценявани всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността лицето да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително, дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, наред с всички останали данни, при тази преценка следва да бъде взето предвид писменото мотивирано становище на ДАНС. В случая е безспорно установено, че компетентната дирекция в ДАНС е уведомила ДАБ, че възразява на У. да бъде предоставена закрила в Република България, позовавайки се в свое писмо-отговор, рег. М-17210/01.09.2023 г., на информация, отразена в справка, рег. RB202001-001-03/T-6-4397/29.08.2023 г., според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. Установява се, че въпросната справка не е част от изпратената по делото административна преписка. Решаващият състав на Административния съд София-град не е изискал по делото за представянесправка, рег. RB202001-001-03/T-6-4397/29.08.2023 г. по описа на ДАНС, поради което, след като съдът не я е съобразил, е формирал необоснован извод относно обстоятелството е ли е или не сирийският гражданин заплаха за националната сигурност. След като липсват данни за причините, на база които е формиран извода на съда, че лицето попада в изключенията по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, е налице необоснованост на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, съответно невъзможност за преценка на правилното приложение на материалния закон. В случая посоченият документ е от съществено значение за изхода на делото и трябва да бъде приобщен и обсъден от съда. Основната цел на съдебното производство е установяването на обективната истина, поради което и по изложените по-горе съображения, решението на Административния съд София-град следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на У. против Решение 18365/27.11.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на сирийския гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото произнасяне, следва да се изискат допълнителни данни от трето неучастващо по делото лице ДАНС, а именно справка, рег. RB202001-001-03/T-6-4397/29.08.2023 г. по описа на Агенцията, съдържаща фактическата основа на извършената от службата за сигурност отрицателна оценка относно възможността за предоставяне на международна закрила на касационния жалбоподател. В останалата част, обжалваното решение е правилно. Административният съд е изследвал задълбочено обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от У. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с У. в хода на административното производство интервю (от л. 15 до л. 18 от първоинстанционното дело), чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически и религиозни организации и общности или във въоръжена групировка, не е имал проблеми с официалните власти в Сирия поради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия, не е задържан и не е осъждан. В това интервю кандидатът за международна закрила е заявил, че не е подал документи за лична карта в държавата си по произход, защото ще ме вземат в казармата (л. 16, пак там). Пояснява, че не е получавал призовка от официалните власти в Сирия за отбиване на редовна военна служба, но знае, че след като имам 18 г., подлежа на такава казарма (л. 17, пак там). Подчертава, че не иска да отива в казармата, защото ще бъде изпратен на фронта. Отказът за отбиване на военна служба в Сирия е разгледан в Решение на СЕС от 19 ноември 2020 г. по дело C-238/19 (EZ срещу Bundesrepublik Deutschland). Съдът приема, че в контекстта на обща гражданска война, характеризираща се с многократно и системно извършване на военни престъпления или престъпления срещу човечеството чрез използване на наборни военнослужещи, се предполага, че изпълнението на военната служба може да доведе до извършването на такива престъпления от конкретния субект. Ако в тази ситуация той отказва да изпълнява военна служба и именно поради това е преследван, може да е налице основание за закрила. Фактическата обстановка по дело C-238/19 на СЕС (сирийски гражданин, напуснал страната си през ноември 2014 г. и пристигнал в Германия на 5 септември 2015 г., където подал молба за убежище през януари 2016 г.; заявил, че е избягал от Сирия, за да не отбива военната си служба, поради опасение от участие в гражданската война; военната му служба е била отложена до февруари 2015 г., за да завърши университетското си образование) обаче се различава от фактическата обстановка по първоинстанционното дело, по което е постановен обжалвания в настоящото производство резултат. У. не твърди да е бил обект на наказателно преследване или да са му налагани наказания от авторитарния режим на лидерите на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС) и на Б. А. заради негов отказ да отбие военна служба в гражданския конфликт в Сирия. Напротив, изрично заявява в проведеното с него в административното производство интервю, че не е отбивал редовна военна служба и не е получавал призовка от официалните власти в Сирия за отбиване на такава. При тези данни, нежеланието на лицето да служи в казармата е обстоятелство, правноирелевантно за търсената закрила по чл. 8 ЗУБ. По изложените съображения и по мотивите на оспорения първоинстанционен съдебен акт, към които настоящият състав препраща с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта му, в която Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на М. У. против Решение 18365/27.11.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на сирийския гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец. Въпросът за разноските не се обсъжда, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия