Решение № 5403 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2020 г.

Решение № 5403 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пловдив, чрез адв. М. срещу решение № 1536/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2250/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на заповед № 18-3791/14.05.2018 г. на началника на СГКК-Пловдив, със законните последици. Ответниците Д. С. М. и Ц. С. Г., чрез адв. Г., заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът кмет на Община Карлово, чрез адв. Ц., в писмена защита /молба/, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът "Д.-К." АД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от Д. С. М. и Ц. С. Г. заповед № 18-3791/14.05.2018 г. на началника на СГКК – Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на град Карлово, одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в заличаване на имоти с идентификатори 36498.504.2510 и 36498.504.38 и нанасяне на три нови имота в техните граници с идентификатори 36498.504.70, 36498.504.71 и 36498.504.72 и въвеждане на нови идентификатори на четирите сгради в заличения имот с идентификатор 36498.504.2510 – нови идентификатори 36498.504.70. 1, 36498.504.71. 1, 36498.504.70. 72. 1 и 36498.504.70. 72. 2, като всички сгради са вписани в КР като собственост на "Д.-К." АД, което дружество е вписано в КР като собственик и на имот с идентификатор 36498.504.72, а другите два имота са вписани в КР като собственост съответно на Община Карлово /идентификатор 36498.504.70 / и на С. П. К. / идентификатор 36498.504.71/. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му, но при нарушение на разписаната в ЗКИР процедура, и в несъответствие в изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице спор за собственост. След преценка на наличните по административната преписка и представените в съдебната инстанция документи във връзка със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е прието за безспорно установено, че оспорващите процесното изменение Д. С. М. и Ц. С. Г., като наследници на вписания в КР съсобственик на заличения имот с идентификатор 36498.504.2510 С. П. К. са възразили в хода на административното производство. Това възражение сочи на спор за собственост и като не е взето предвид от административният орган във връзка с изричната забрана за изменение на КК по чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР е допуснато съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на заповедта. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед, издадена по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е съобразена с въведената пред административния орган индиция за спор за собственост между засегнатите от изменението на КК и КР съсобственици на заличения имот с идентификатор 36498.504.2510. Видно от приложената извадка от КР този имот е записан като съсобствен между заявителя на изменението "Д.-К." АД и наследодателя на Д. С. М. и Ц. С. Г. /С. П. К. – 1500/10309 ид. ч./. Безспорно е установено в процеса, че този имот се заличава с нанасяне в неговите граници на три нови имота с идентификатори 36498.504.70, 36498.504.71 и 36498.504.72 и граници по действащия ПУП, като новонанесените имоти се вписват в КР като индивидуална собственост всеки от тях на "Д.-К." АД, С. П. К. и Община Карлово. Това обстоятелство, освен, че сочи на безспорна заинтересованост на оспорващите по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, съставлява "прекратяване на съсобствеността", което е недопустимо в производство по ЗКИР и е извън правомощията на началника на СГКК, тъй като КК има констативно, но не и конститутивно действие. В тази връзка незаконосъобразно са редуцирани и площите на заличените имоти, описани с точни параметри за всеки имот с нов идентификатор в заповедта, като площта на вписания в КР на Община Карлово имот с идентификатор 36498.504.38 е приобщена към нов имот с идентификатор 36498.504.70. 72, а част от собствените на "Д.-К." АД сгради с нови идентификатори попадат в имоти, вписани в КР на общината и наследодателя на оспорващите изменението Д. С. М. и Ц. С. Г. Изложеното потвърждава решаващият извод на съда за незаконосъобразност на отменената с решението заповед на началника на СГКК - Пловдив. При изричното възражение от наследниците на вписания в КР съсобственик на засегнатия от поисканото изменение имот, чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР, а то е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство. Безспорно е обстоятелството, че административният орган не е съобразил депозираното възражение от Д. С. М. и Ц. С. Г., което е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, , тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат въведените в процеса доводи за източниците на вещни права за страните, тъй като същите са ирелевантни в настоящето производство. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответниците Д. С. М. и Ц. С. Г. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 14.04.2021 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение