Решение № 14765 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2019 г.

Решение № 14765 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Бургас, против решение № 55 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 2991 по описа за 2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена писмена покана с изх. № 29-05-1299 от 21.12.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Изложените доводи са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК: неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО и чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД МД 2015 г. (отм.);. Ответникът ЕТ "Амбулатория – Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Б. Ботьова", гр. Бургас, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд при извършената служебна проверка намери касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е писмена покана с изх. № 29-05-1299 от 21.12.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас на основание чл. 76а от ЗЗО, с която ЕТ "Амбулатория – Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Б. Ботьова"– изпълнител по договор с НЗОК № 020669 от 10.02.2015 г. и допълнително споразумение от 9.05.2016 г., е задължен да възстанови сума в размер на 469. 31 лв., представляваща превишение на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 - за първото тримесечие на 2016 г. За да отмени оспорения акт, Административен съд – Бургас е приел, че задължението на изпълнителя на медицинска помощ за възстановяване на средствата, които са изплатени в превишение на определената стойност на МДД, следва да бъде направено на база годишен размер на предоставените средства. Съдът се е позовал на чл. 1, ал. 2, редове 1.1.3. 2 и 1.1.3. 4 от ЗБНЗОК за 2016 г., съгласно които определените по тях средства за здравноосигурителни плащания са за цялата година. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилата за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за 2016 г., приети с решение № РД-НС-04-27 от 11.04.2016 г. на НС на НЗОК, която предвижда, че неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от изпълнителя на медицинска помощ от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото и следващи тримесечия с изключение на тези, неусвоени през четвърто тримесечие. С алинея 2 изрично е предвидено, че възможността по ал. 1 не лишава изпълнителя от правото да ползва допустимото по чл. 8, ал. 3 10 % надвишение за текущото тримесечие. След като е допусната нормативна възможност неусвоените брой СМД и стойност МДД за първо, второ и трето тримесечие да се прехвърлят във всяко следващо тримесечие, то би следвало в рамките на останалите тримесечия от текущата финансова година те да могат да компенсират и преразхода, допуснат през предходни тримесечия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното в настоящето касационно производство решение е постановено, след като с решение № 13023 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 8870/2017 г. Върховният административен съд е отменил първото постановено по спора решение № 970 от 1.06.2017 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 91/2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са указания за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, на която да бъде поставена задача да установи има ли икономии през следващите тримесечия на 2016 г., с които да се направи компенсация на превишението от първо тримесечие. На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното касационно решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд е изпълнил точно дадените му указания за попълване на делото с доказателства, които да осигурят правилното прилагане на закона. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза превишението на стойността на МДД за първото тримесечие на 2016 г. в размер от 469, 31 лв. е било компенсирано през следващите две тримесечия, през които са останали неусвоени стойности за МДД. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО и чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД МД 2015 г. (отм.);. Изводът на първоинстанционния съд за непричинена щета на НЗОК поради липса на преразход на бюджетни средства в рамките на календарната година е обвързан с приложимите за 2016 година материалноправни разпоредби и е съобразен с цитираната съдебна практика. Съгласно чл. 3, алинея 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 година (отм.); , условията и редът за прилагане на ал. 1 се регламентират с акт на Надзорния съвет на НЗОК. Приетите по законова делегация Правила за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности - 2016 година, които са в сила 1.04.2016 г, предвиждат, че неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от ИМП от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото и следващи тримесечия с изключение на тези, неусвоени през четвърто тримесечие (чл. 15, ал. 1). Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания, а тримесечните параметри (брой на СМД и стойност на МДД) се вместват в годишната рамка. Съгласно възприетото тълкуване нормативната възможност за преразпределение в рамките на текущата финансова година на възложените за съответното тримесечие брой СМД и стойност МДД се отнася не само до неусвоените, но и до надвишените брой/стойности за СМД и МДД за съответното тримесечие. Допустима е компенсация на преразхода от предходни тримесечия с икономиите, реализирани през следващите тримесечия. В разглеждания случай е установено, че ИМП е допуснал превишение на стойността на МДД за първото тримесечие на 2016 г., но през следващите тримесечия го е компенсирал изцяло с неусвоени възложени му стойности за МДД. Като е приел, че не е налице основанието по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за възстановяване на получени без правно основание суми и е отменил оспорения акт, Административен съд – Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 700. 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,