Решение № 8094 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Медицински университет София, чрез юрк. Р. Алексиев, срещу решение 6767 от 14.11.2022 г., постановено по адм. д. 11950/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е уважен искът на Я. Шопов за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.11.2013 г. до 09.06.2017 г., настъпили от обявеното за нищожно Решение по т. 27 от Протокол 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на Медицински университет София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, в оспорваната част, като постановено при нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За неправилна счита, извършената от съда преценка, че са налице всички изискуеми предпоставки за основателността на иска в сочената част. Моли за отмяната на съдебното решение, в оспорваната част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена тази искова претенция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Д. Шопов, конституиран на мястото на Я. Шопов, починал на 11.11.2022 г. като единствен наследник, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Манева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 от АПК. С решение 3559 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. 4125/2015 г. АССГ е отхвърлил предявените от Шопов против Медицински университет София обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер общо на 60 379,38 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода 26.11.2013 г. 09.06.2017 г., причинени му от обявено за нищожно Решение по т. 27, Протокол 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ София, с което е отхвърлено предложението на Факултетния съвет на Медицинския факултет за одобряване избора на доц. Я. Шопов за заемане на академична длъжност доцент по Медицинска физика в Катедра по Медицинска физика и биофизика и е прекратена процедурата. Решението на АССГ е отменено с решение 14877 от 02.12.2020 г., постановено по адм. д. 14326/2019 г. по описа на Върховния административен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.11.2013 г. до 09.06.2017 г. в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на АССГ. Първоинстанционният съд е разгледал повторно предявения от Шопов иск срещу Медицински университет - София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. /след допуснато изменение на иска/, произтекли от обявено за нищожно Решение по т. 27, Протокол 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ София, изразяващи се в срив на здравословното състояние, хипертонични кризи, депресия, чувство на преградена възможност за пълноценна професионална реализация, обида и разочарование. В изпълнение на дадените с решението на ВАС указания, по искане на ищеца АССГ е допуснал свидетелски показания по повод настъпилите неимуществени вреди. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично иска на Я. Шопов против Медицински университет София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил Медицински университет София да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните последици и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендирания размер като неоснователен. Присъдил е и сторените от страните разноски съобразно уважената част на иска. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на така установеното от правна страна, административният съд е приел, че искът за присъждане на неимуществени вреди е основателен, но не до пълния му претендиран размер. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на Медицински университет София за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на обявено за нищожно решение, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 4 000 лв. Решението, в оспорваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Медицински университет София. Безспорно е установено наличието на всички предпоставки за частична основателност на исковата претенция на Я. Шопов. Правилно е преценено наличието на всички предпоставки за ангажиране на обективната отговорност за вреди на държавния орган. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на АССГ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Относно определеният по справедливост от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се приеме за безспорно, че от всеки незаконосъобразен или нищожен административен акт за адресатът му физическо лице могат да се породят негативни емоционални изживявания. Дали и в каква степен същите следва да бъда овъзмездени е въпрос на преценка по справедливост от съда, въз основа на представените пред него доказателства и при съвкупната им преценка с останалите обстоятелства по делото. В настоящия случай, е безспорно доказано, че са причинени неимуществени вреди вследствие на нищожния акт, представляващи негативни преживявания у ищеца, изразяващи се във влошаване на служебния му и личен живот, ескалирало състояние със симптоми от невротичния регистър, промяна в емоционалния баланс, нарушени социални регулации, склонност към изолация, депресия. Настоящият състав намира, че правилно е приложен от съда критерият по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства наличието и степента на претърпените емоционални болки и страдания, тяхната продължителност, обществено-икономическите условия, създадената до момента съдебна практика, но също така и обществените представи за справедливост. В случая, определеното от съда обезщетение е съобразено, както с продължителния период на понасяне на негативните емоции, така и с техния характер и интензитет, поради което присъденият размер от 4 000 лв. не е прекомерен. Поради тези съображения решението, в обжалваната част, като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 200 лв. като съдебни разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,