Решение № 14333 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2013 г.

Решение № 14333 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Атлия" ООД със седалище гр. София, чрез пълномощника адв. Гергана Илиева, срещу решение № 509 от 06 март 2013 г., постановено по адм. д. № 1576/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-ЮИР-117/07 юни 2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от ЗУТ от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Атлия" ООД срещу заповед № ДК-02-ЮИР-117/07 юни 2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двуетажна сграда, ситуирана върху бетонова площадка, външни стълби и подпорни стени", находящ се в поземлен имот 51500.510.149, м. Акротирия, гр. Несебър. Съдът е приел, че описания в оспорената заповед строеж е извършен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж и без процедиран ПУП, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Поради това подадената от "Атлия" ООД жалба като неоснователна е била отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че собственик на процесния строеж е оспорващото дружество, както и това, че предвид състоянието на сградата е било наложително извършването на ремонтни работи. Във връзка с тези работи на 24 ноември 2010 г. са одобрени инвестиционни проекти, а на 13 май 2011 г. е издадено и разрешение за строеж за "Основен ремонт и реконструкция на двуетажна сграда в рамките на съществуващия обем". В одобрения инвестиционнен проект е предвидена и технологичната последователност за изпълнение на дейностите по строителството. Установено е също така, че строително-монтажните работи са извършени в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж, с изключение на това, че не е запазена частично каменната зидария на приземния етаж от юг и частично от изток и запад. За поземления имот, в който е извършеното строителството, няма одобрен подробен устройствен план. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон, е неправилен. Обосновано е прието, че извършеното от оспорващото дружество представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Необосновано е обаче заключението, че този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗУТ. Съгласно първата хипотеза строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. След като по делото е категорично установено, че такъв план за имота няма, то очевидно не е възможна посочената хипотеза за извършване на незаконно строителство. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. В случая административният орган при издаване на оспорената пред административния съд заповед се е позовал на отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ - които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план и нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита. В заповедта не са изложени никакви съображения, обосноваващи незаконност на извършваното строителство по смисъла на цитираната норма. Такива липсват и в оспорения пред тази инстанция съдебен акт. За да обоснове наличието на незаконен строеж при цитираната хипотеза началникът на РДНСК Югоизточен район е приел, че в случая не се извършва основен ремонт и реконструкция на съществуващата двуетажна сграда, а се изгражда нова такава. В този смисъл са и изводите на административния съд. Тези изводи са необосновани. Съдът не е взел предвид естеството на извършващото се строителство с оглед одобрените за него строителни книжа. С последните на практика е предвидено събарянето на почти цялата съществуваща страда, включително и пода на приземния етаж, като се запазва частично само съществуващата каменна зидария. Именно липсата на последната е довело до извода, че се извършва ново строителство. В тази връзка съдът не е обсъдил възраженията на оспорващия за самосрутването на каменната зидария и представените доказателства в подкрепа на това възражение. В заключението си и в устните обяснения, дадени от вещото лице в проведеното на 10 декември 2012 г. съдебно заседание, се сочи, че при извършването на строителството е спазена технологичната последователност, предвидена в одобрения инвестиционен проект, както и това, че по начина, по който е предвидено извършването на основния ремонт, не е възможно запазването на каменната зидария. Поради това не може да се приеме, че в случая се осъществява ново строителство само предвид обстоятелството, че технологично не е било възможно запазването на части от съществуващата сграда. Освен това извършването на ново строителство без одобрени за това строителни книжа квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, каквото основание в оспорената заповед не е посочено. С оглед горното решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Решението е и необосновано. Поради това ще следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на РДНСК Югоизточен район като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на касатора направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 5166.74 лева съобразно представените списъци. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,