Решение № 79 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2012 г.

Решение № 79 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 116/26.01.2012 г., постановено по адм. д. № 884/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас. Директорът на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е прогласен за нищожен РА № 200900403/26.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, относно определено задължение на "Фермер 2003" ЕООД за данък върху добавената стойност по ГСД за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 923.49 лв. - главница и 325.94 лв. - лихва и в частта, в която е отменен същия РА относно определено задължение за данък по ЗКПО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 2 102.47 лв. - главница и 524.81 лв. - лихва, като е осъден да заплати 243.00 лв. разноски по делото. Твърди се, че решението в тези части е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се от съда да отмени решението в тези части и вместо него да постановени друго, с което да потвърди РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. "Фермер 2003" ЕООД, ЕИК 119616562, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. Индустриална зона, бул. "Банско шосе", база Кронос, чрез адв. Христо Милчев, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени РА и в тази част. Претендират се направените съдебни разноски. Всеки касатор оспорва жалбата на другата страна, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас е неоснователна по следните съображения: С решението, в обжалваната от данъчния орган част, първоинстанционният съд е прогласил нищожността РА относно определено на "Фермер 2003" ЕООД задължение за данък върху добавената стойност по ГСД за периода 01-01.2006 - 31.12.2006, т. в размер на 923.49 лв. - главница и 325.94 лв. лихва и е отменил същия акт относно определено задължение за данък по ЗКПО за периода 01.01.2007 - 31.12.2007, т. в размер на 2 202.47 лв. - главница и 524.81 лв. - лихва. За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на извършената корекция по ДДС, са налице два предходни стабилни административни акта, поради което РА в частта по годишната справка-декларация за цялата 2006 г., е нищожен. По определеното задължение за данък по ЗКПО за 2007 г. е прието, че в тази си част РА е незаконосъобразен, тъй като необосновано данъчният орган е приел, че са налице предпоставки за облагане по аналогия. Безспорно е установено, че за периода 01.01.2006 г. 31.12.2006 г. са налице два влезли в сила данъчни актове - АПВ и РА. Тези актове се ползват със стабилитет, поради което всеки последващ данъчен акт за същия период, съобразно установената съдебна практика, е нищожен. С изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г. - в сила от 19.12.2007 г.), въпросът за стабилитета на АПВ е регламентиран по различен начин, като изрично е разписано, че независимо от извършването на прихващане или възстановяване, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако АПВ е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Следователно за изменение на определените данъчни задължения е следвало да бъде приложен предвидения в чл. 133-134 ДОПК ред, а не чрез възлагане на ревизия по общия ред, Това съществено процесуално нарушение води до издаване на акта от некомпетентен орган, което води до неговата нищожност. В съответствие с данните по делото е и направения от съда извод, че не е налице укрит от дружеството доход, тъй като получения от Атанас Батков заем е заприходен по кредитната сметка на дружеството и надлежно осчетоводен. В съответствие с тези данни правилно е приетото от съда, че изводите на органите по приходите за установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, са необосновани. Предвид това обстоятелство, както и че не са установени разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки, не е следвало да се променя финансовия резултат на дружеството за 2007 г. и да се начислява допълнителен данък по ЗКПО. По изложените съображения решението в тези обжалвани части е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба на "Фермер 2003" ЕООД също е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА относно начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС за данъчен период. м. юли 2008 г. в общ размер на 21 650.50 лв. и за данъчен период м. август 2008 г. в общ размер на 6 198.30 лв. по декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) с предмет доставка на слънчоглед, рапица и кориандър, оформени с 8 бр. фактури, издадени от "Фермер 2003" ЕООД на търговско дружество "GLOB-BUL SRL" - Италия, регистрирано и представлявано от български граждани, съдът е приел, че изводите на ревизиращият екип за липса на извършен превоз на фактурираните 67 800 кг. слънчоглед, 67 200 кг. рапица и 40 630 кг. кориандър за процесните два данъчни периода, а оттам и на реални доставки са законосъобразни и правилни. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав, намира, че обжалваното решение в тази част е постановено в съответствие с материалния закон. По същество страните спорят осъществени ли са от дружеството ВОД по издадените от него общо 8 бр. фактури на "GLOB-BUL SRL" - Италия, през м. м. юли и август 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС тези доставки се облагат с нулева ставка, като по силата на ал. 2 на същия чл. документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 ППЗДДС и са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая приходният орган е приел, че процесните ВОД не са осъществени, поради липсата на доказателства от втората група - за транспортирането на стоката от територията на РБългария до територията на трета държава членка. Документите, които следва да се представят за изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а"- "в" ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта, а именно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице. В случая ревизираното дружество е твърдяло, че транспорта е за сметка на купувача и за установяване прадаването на стоките по процесните доставки и транспортирането им е представило стокови разписки и международни товарителници CMR. Тези доказателства са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и с определение от 02.02.2011 г. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на автентичността на 8 бр. международни товарителници (приложени от л. 483 до л. 490 вкл. по делото) по отношение авторството на подписите, положени от изпращача, превозвача и получателя, а по отношение автентичността на 8 бр. стокови разписки (приложени от л. 491 до 498 вкл. по делото) по отношение авторството на подписите на лицата посочени в тези стокови разписки, като приел описаната в тях стока. Процесуалният представител на "Фермер 2003" ЕООД е заявил в заседанието, че ще се ползва от оспорените документи и съдът му е указал, че доказателствената тежест относно оспорената автентичност на изброените документи е на дружеството. До приключване на съдебното дирене са проведени още две заседания, но жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно автентичността на подписите. По делото не са представени никакви други съпътстващи доказателства, свързани с начина на съхранение, товарене, разтоварване на стоката, пътни листове и т. н., от които да може да се направи извод за предаване на стоките по процесните фактури и транспортирането им до друга държава членка. От представения отговор на отправеното искане от българската данъчна администрация до италианската данъчна администрация за обмен на информация - формуляр "SCAS 2004" на основание чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г. (л. 420-423 от делото) е установено, че стоките по процесните ВОД не са доставени до територията на Италия. В отговора е посочено, че стоките са доставени в Гърция, в склад пренает от "GLOB-BUL SRL" - Италия, като превозите от България до Гърция били извършени с камион рег. № РВ 4337 ВК и с ремарке рег. № РВ 1041 ЕН, собственост на "Демо ЯВ" ЕООД. Собственик на капитала на това дружество е Добрин Добрев, който е и основен акционер - 90% от капитала на дружеството получател по ВОД. При извършената насрещна проверка в хода на ревизията Добрин Добрев не е представил доказателства за налични собствени МПС, наети шофьори и лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари, а доказателства за наем на транспортни средства за срок от две години. При извършена насрещна проверка по време на ревизията на посочените от него за фактически извършители на превоза лица - Георги Керемидчийски, Димитър Стойков и Илиян Андонов, първият и третият са отрекли да са издавали международни товарителници и да са извършвали превоза, а третият не е открит на посочения адрес. С оглед на изложеното настоящият състав напълно споделя изводите на съда за недоказани по реда на чл. 45 ППЗДДС осъществени ВОД по процесните 8 бр. фактури. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на дружеството не следва да се присъждат направените разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение,