Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2014 г.

Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи/ СДВР/ срещу решение № 8382 от 30.12.2013 г. по адм. д. № 9969/2013 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 105874/26.11.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Васил Тодоров Василев от гр. София е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление, на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за допуснато нарушение на чл. 315, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането, за срок до отпадане на основанието. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно е преценил законосъобразността на акта към момента на връчването му, а не към момента на издаването му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима- подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената принудителна административна мярка, съдът е направил изводи, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Посочил е, че. Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ, което се обективира чрез връчването на заповедта три години след извършване на нарушението противоречи на основни принципи на административния процес и води до обезсмисляне на мярката. Решението е неправилно. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на издаването му. От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е било налице основанието за налагане на същата. Василев е управлявал МПС, без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, което съгласно чл. 171, т. 1, б."е" от ЗДвП е основание за временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на основанието. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед принудителната административна мярка е наложена законосъобразно. След като издаденият административен акт е законосъобразен към момента на издаването му, подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Принудителната административна мярка в настоящия случай е наложена, за да бъде преустановено конкретното административно нарушение. Същата не е безсрочна и не може да се изпълнява без ограничение във времето, защото това би противоречало на целта на закона. Следователно тя се налага за определен срок, а именно до отпадане на основанието, което има значение за изпълнението на принудителната административна мярка, а не за нейната законосъобразност. От значение в случая е и обстоятелството, че ПАМ е следвало да се изпълни до сключване на договора за задължителна застраховка гражданска отговорност за 2010 г. или до изтичане на съответната година за която е констатирано, че липсва застраховката/2010 г./, поради което понастоящем/ към момента на връчване на заповедта - 20.09.2013 г./ е отпаднало основанието за налагането й и тя не подлежи на изпълнение. Т. е. изземването на СУМПС, след 2010 г. ще е действие на администрацията без основание. Това не означава, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка следва да се отмени като незаконосъобразна, доколкото същата е била съобразена с материалния закон към датата на издаването и. В същия смисъл е и решение № 7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният администратвен съд, седмо отделение