Решение № 2727 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2010 г.

Решение № 2727 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "София Хотел Балкан" АД, гр. София против решение № 6/26.02.2010 г. по адм. дело № 39/2007 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, Николай Димитров Цветанов, Стефка Трифонова Хинева, Лиляна Димитрова Цолова - Бусева, Татяна Канева Велкова, Маргарита Цветанова Данова, Мария Цветанова Кетибова, Ивана Петрова Ценова, Йорданка Петрова Ценова, Христо Генадиев Григоров, Мартин Минков Влайков, ЕС на ул. "Съборна" № 14, "Линкс пропъртис" ООД и "Дема Торн" ЕООД, чрез повереника си - адвокат Илиев изразяват становище за неоснователност на същата. Останалите конституирани ответници в касационното производство не е изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт не е съобщен на страните по предвидения начин, обусловило допустимостта на съдебното производство и е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 6/26.02.2010 г. по адм. дело № 39/2007 г. Административен съд София - град е отменил заповед № РД-50-14/20.05.2005 г. на кмета на район "Средец" - Столична община. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че одобреното с оспорения административен акт попълване и поправка на кадастралната основа на УПИ I (М-во на електрификацията и представителен хотел) от кв. 396, на местност "Центъра" по плана на гр. София, с нови имоти с пл. № 3 и № 4 и съществуващите сгради в тях по приложената скица е станало при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е установено, че административното производство за поправка на одобрен кадастрален план (заповед № 1688/19.03.1953 г.) и попълване на имоти е започнало по инициатива на касатора, във връзка с което е съставен акт № 2/16.05.2005 г. за непълноти и грешки. Същият сочи, че непълнотата се отнася до неотразяването в кадастъра на изградената в имоти № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 от кв. 396, м. "Центъра", сграда на "София хотел Балкан" АД, а грешката - в неправилно отразената сграда на ЕС "Съборна" № 14. В скицата-проект към акта за непълноти и грешки е посочено, че границите на нови ПИ № 3 и № 4 на място са материализирани по очертанията на съществуващите сгради и че не са съществували по време на изработване на кадастралния план. В акта за непълноти и грешки се съдържа подпис на заявителя, съставилото го длъжностно лице, а в графа заинтересувани лица липсват подписи. Правилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗКИР - кметът на район "Средец" - Столична община, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Приетите по делото съдебно-технически експертизи установяват, че под цялата жилищна сграда са били предвидени сутерен (мазета) и магазини на партерния етаж, които били изградени. С процесното изменение на кадастъра части от мазетата и магазините попадали в ПИ № 3. Вещите лица са категорични, че нанасянето на имоти № 3 и № 4 засягат площта на имот ЕС "Съборна" № 14. Процедурата по изменение на кадастралния план е уредена съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и чл. 56 и следващите от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тя изисква да бъде съставен акт, целта на който е да се установят на място границите на имота и обстоятелството, че по отношение на статута му не е налице спор за материално право с други лица. Задължително условие за изменение на кадастралния план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти и грешки, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че неподписването на акта поради неявяване или поради отказ, от който и да е от заинтересованите собственици, обуславя отказ за уважаване на искането за изменение на кадастралния план. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. След като в случая не е подписан акт по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от заинтересованите лица, законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че е налице спор за материално право, чието наличие е пречка за издаване на заповед за отстраняване на непълнотите или грешките в кадастъра. По процесуалната допустимост на предприетото оспорване Върховният административен съд се е произнесъл с определение № 13312/09.11.2009 г. по адм. дело № 12710/2009 г., с което е отменил прекратително определение № 22/23.06.2009 г. по адм. дело № 39/2007 г. на Административен съд София - град. Първоинстанционният съд законосъобразно е ценил дадените му указания. Развитите в атакуваното съдебно решение съображения за ненадлежно уведомяване на заинтересованите лица се споделят от настоящата инстанция. Оспорването не е просрочено и не са налични процесуални пречки за разглеждане на делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,