Решение № 5672 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2016 г.

Решение № 5672 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. от гр. С., против Решение № 76/8.06.2016 г. по адм. дело № 9/2016 г. на Административен съд С.. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено без съдът да се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя относно нарушенията на материалноправните норми, допуснати при издаването на оспорената заповед. Сочи, че не са обсъдени доводите му относно противоречията в показанията на свидетелите по делото, поради което и не може да се установи по безспорен начин извършването на нарушението. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - директорът на ОД на МВР - С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според него, от анализа на доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че на 31.07.2015 г., към 11.16 ч. в гр. С., С. В. е управлявал МПС "Ф. С." с рег. № СН 2797 ВВ и е причинил ПТП с друго МПС, напуснал мястото на ПТП, без да сигнализира за инцидента, като към 12,15 ч. се е върнал на мястото на ПТП, където имало граждани и служители от сектор "Пътна полиция", а в 12.50 ч. в ЦНСМ - С. в присъствието и на медицинско лице е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Установено е, че свидетелите по делото са разбрали, че Вълков е полицай и са изразили възмущението си от поведението му. С действията си Вълков е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 и т. 4 от ЗМВР - неизпълнение на т. 5 от МЗ № 8121з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 9, 15, 19, 20 и 28, буква "в", поради което според прокурора, правилно дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал постъпката му като несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичния кодекс. Върховният административен съд в този състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед рег. № 343з-1680/22.12.2015 г. на директора на ОДМВР С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето и т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция", РУ - С. при ОДМВР - С., считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че на 31.07.2015 г., в 11.16 ч. в гр. С., управлявайки "Ф. С." с рег. № СН 2797 ВВ е участвал като водач в ПТП с друго МПС, напуснал мястото на ПТП, без да сигнализира за инцидента, а впоследствие се е върнал, като в 12,15 ч. в присъствието на свидетели - граждани и служители от сектор "Пътна полиция" отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Д. А. 7510, а в 12.50 ч. в ЦНСМ - С. в присъствието на служители на ОДМВР С. и на дежурно медицинско лице е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Установено е, че свидетелите са разбрали, че В. е полицай, както и че са изразили възмущението си от действията му. Описаното поведение на служителя е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. трето и т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно е установено, че извършеното от В. е в противоречие с разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето и т. 4 от ЗМВР, която задължава държавните служители от МВР да не извършват деяния, с които се нарушават заповедите и разпорежданията на МВР, в частност т. 5 от МЗ № 8121з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, които са несъвместими с етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата, както и правилата на т. 9, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. От доказателствата по преписката е видно, че с действията си С. В. е допуснал тежки нарушения на служебната дисциплина, като е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, с което уронил престижа на службата. Същият след управление на МПС и причинено пътно-транспортно произшествие е напуснал местопроизшествието и предприел действия по заблуждаване на контролните органи относно факта, че е водач на участвалото в ПТП моторно превозно средство. Впоследствие не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал изследване с техническо средство за употреба на алкохол, включително е отказал и даването на кръвна проба за извършване на химически анализ, които факти са установени от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че при постановяване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган сам е определил кое поведение да подведе под отговорност и че отказът на жалбоподателя за даването на кръвна проба за извършване на химически анализ не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 от ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Д. вестник", като държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят С. Д. В. следва да заплати на ОД на МВР - С. сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение