Решение № 6672 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 843/2024 г.

Производството е по ред на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. София, срещу решение 7342 от 27.11.2023 г. постановено по адм.д.6257 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното решение е отменен акт за прихващане и възстановяване/АПВ/ П-22220223018927-004-001/07.02.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, с който е отказано прихващане/възстановяване на претендираната от Ди Гипс България ООД сума в размер на 120 200 лв. Според касаторът са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение. Възразява се срещу крайният извод направен от съда, че АПВ е издаден в нарушение на материалния закон. Спорът между страните е бил дали сумата, платена на 22.12.2022 г. е недължимо платена доколкото с нея са погасени чужди публични задължения. В конкретния случай не е направено недължимо плащане, тъй като сумата от 120 200 лв. не е отразена по сметка на дружеството. По делото липсва удостоверение по чл.87, ал.2 ДОПК. В платежния документ са налице идентификации на двете задължени лица тази на платеца и тези на С. 73 ООД. Неправилно съдът се е позовал на показанията на свидетеля разпитан по делото, според който платежният документ е имал за цел да погаси задължението на Ди Гипс България ООД. Освен това според съда след като не са погасени и задълженията на С. 73 ООД, то НАП дължи връщане на платената сума на вносителя доколкото последният е направил искане в този смисъл. С експертиза по делото е установено, че сумата е платена два пъти. След като със сумата не е погасено съществуващо задължение на платеца, то се явява недължимо платено. По горните съображения се иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и държавна такса за касационната инстанция. Ответникът Ди Гипс България ООД, в писмен отговор намира подадената касационна жалба за неоснователна. Плащането е било извършено с цел да се погаси публичното задължение на наредителя, което е възникнало на основание чл.131 ЗДДС. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Органите по приходите неправилно са отказали прихващане на процесната сума. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил акт за прихващане и възстановяване /АПВ/П-22220223018927-004-001/07.02.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София потвърден изцяло с решение 542/28.04.2023 г. издадено от директора на дирекция ОДОП гр. София. Производството пред административния орган е образувано по повод постъпило искане за прихващане или възстановяване по реда на чл.129 ДОПК, с вх.70-00-32/11.01.2023 г. на ДДС за данъчен период 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер на 120 200 лв. След извършване на проверка и анализ на данните и документите събрани в нея е установено, че между Ди Гипс България ООД и С. 73 ООД е сключен договор за особен залог върху движими вещи 655-Б/15.08.2018 г. Като обезпечение С. 73 ООД е предоставил имущество - подробно описани машини. През 2020 г. е започнало изпълнение насочено срещу цялото заложено имущество описано в договора за особен залог. Вещите заложени в полза на Ди Гипс България ООД са продадени на Бомини ЕООД и е съставен протокол за проведена продажба по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/ от 14.12.2022 г. Купувачът на заложените движими вещи Бомини ЕООД превежда сумата от 721 200 лв. по сметка на депозитаря адв. Н. Д. Ц.. Подадено е уведомление вх.22000224981978 от 22.12.2022 г. до ТД на НАП гр. София. На 22.12.2022 г. дружеството е направило превод по сметка на ТД на НАП сумата от 120 200 лв., като в платежното нареждане е вписано основание ДДС по протокол 01/21.12.2022 г. по чл.83 ППЗДДС. Наредител в това платежно нареждане е Ди Гипс България ООД, а като задължено лице е посочен собственикът на машините С. 73 ООД . При тези данни плащането е отразено по данъчно осигурителната сметка на С. 73 ООД и не е отнесено за погасяване на задължение на Ди Гипс България ООД. Задължението на проверяваното лице е погасено с последващо плащане от 22.02.2023 г. Съдът е приел, че оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Спазена е предвидената в закона писмена форма, като са налични фактическите и правни основания за издаването му. При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна. Спорът между страните е дали сумата платена на 22.12.2022 г. е недължимо платена доколкото с нея са погасени чужди публични задължения. Обстоятелството, че по сметка на дружеството не са постъпвали суми е установено само от длъжностното лице издало АПВ. По делото липсва издадено удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК. В издаденото платежно нареждане от 22.12.2022 г. са налице идентификации за две задължени лица. Описано е основанието за плащане следователно в платежния документ са вписани данни, с които може да се идентифицира жалбоподателят. От разпита на свидетеля се установява, че плащането е имало за цел да погаси задължението на Ди Гипс България ООД, възникнало по повод съставен протокол за проведена продан на заложени вещи по ЗОЗ във връзка с чл.131 ЗДДС. При условие, че с това плащане не са погасени задължения на жалбоподателя, то същото се явява недължимо и подлежи на възстановяване. Данъчния закон сочи в чл.180 ДОПК в кои хипотези плащането на чуждо задължение може да бъде извършено. Ако не се установи някоя от тези хипотези следва да се приложи общия законов ред при заплащане на чуждо задължение. Съгласно чл.56 ЗЗД, който по погрешка е погасил чуждо задължение може да иска възстановяването му. Документите за плащане съществуват, а и няма данни да са погасени задължения на С. 73 ООД. От доказателствата по делото се установява, че е налице двукратно плащане на сумата от 120 200 лв. Данните в данъчно осигурителната сметка на Ди Гипс България ООД не е отразено плащане, но отразяването се извършва от длъжностни лица на НАП и не може да се вменява във вина на дружеството. Плащането не е отразено и следователно няма как да има остатък в данъчно осигурителната сметка. Безспорно е, че от дружеството е направено плащане към НАП с правно основание ДДС по протокол 1/21.12.2022 г. по чл.83 ППЗДДС, както и че подадено приложение 20 към ППЗДДС. След като с предвидената сума не е погасено задължението на дружеството, то сумата подлежи на връщане. По тези съображения е прието, че АПВ е незаконосъобразен и подадената срещу него жалба е основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция, при извършената проверка на съдебния акт не установи наличие на допуснати нарушения по чл.209, т.3 АПК при постановяването му, които да бъдат основание за отмяна. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от същия член. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В конкретния случай АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура, в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК. , след извършена проверка, въз основа на подадено от лицето искане. Въпреки извършената проверка и констатираното наличие на разминаване в вписаните данни в платежното нареждане издадено от "Ди Гипс България" ООД е отказано възстановяване на платените суми. Актът е мотивиран с това, че по сметката на заявителят не е отразено плащане и не е налице сума, която да подлежи на възстановяване, като недължимо платена. Допълнителни мотиви в този смисъл са изложени и в потвърждаващо АПВ решение на директора на дирекция "ОДОП" гр. София. Споделят се изводите на съда, че органите по приходите неправилно са приложили материалния закон. Допуснатата грешка при изготвяне на платежното нареждане и заплащане на данъка е довела до внасяне в държавния бюджет на суми по осигурителна сметка на С. 73 ООД. Това дружество обаче не е данъчно задължено за плащането на ДДС за извършената продажба по ЗОЗ. От съдържанието на платежното нареждане е видно, че се осъществява плащане във връзка с извършената продажба, посочени са достатъчно индивидуализиращи белези, които подкрепят твърдението на Ди Гипс България ООД, че намерението му е било да погаси възникналото задължение във връзка с тази продажба. Не е налице основание плащането да се отнесе по данъчно осигурителната сметка на С. 73 ООД, следователно е извършено без основание. Поради тази причина внесеният данък е недължимо платен и на основание чл. 128 от ДОПК следва да бъде възстановен. Поради това правилно съдът е приел, че АПВ следва да бъде отменен. Неоснователно касаторът се позовава на решение постановено по адм.д.3747/2017 г. на ВАС. От мотивите на съдебния акт е видно, че спорът е бил относно неспазване на реда на привилегиите при погасяване на задълженията. Освен това изрично е прието, че при извършените плащания не е налице грешка относно субекта на изпълнението, нито относно размерът на преведената сума. В настоящото производство е констатирано, още в хода на извършената от органите по приходите проверка, че в платежното нареждане са вписани данни както за задълженото лице, така и на "С. 73" ООД, т.е. касае наличие на идентификатори за две лица, както правилно е посочил решаващият състав на административния съд. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на Ди Гипс България ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7 000, така както са поискани съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. По делото са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение е договорено в претендирания размер и е заплатено. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение