Решение № 6797 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16231/2011 г.

Решение № 6797 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16231/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 448 от 26.09.2011 г. по адм. дело № 422/2011 г. на Административния съд Пазарджик. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи по същество на спора. Ответната страна - Вероника Чолакова не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Вероника Стоянова Чолакова, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/22439 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателката по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 2395.48 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; за представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. При проверката съдът е установил и несъответствие на акта с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Правилен и обоснован е извода на АС - Пазарджик за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Издаването на административен акт е осъществено в нарушение на предвидения ред и определения срок, съобразно разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация. Според чл. 30, ал. 4 от Регламента допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства и когато е необходимо, за тази цел се изискват и допълнителни доказателства, което в конкретния случай не е сторено. Това е изключително важно с оглед възможността задължението да не се възстановява от земеделския производител. Земеделския производител не е имал възможност да възрази и да представи своето становище. Затова първоинстанционният съд правилно се е позовал и на допуснати от административния орган нарушения на чл. 28, 28, 34, 35 и 36 от АПК, поради неуведомяване на ответника за започналото административно производство, като по този начин го е лишил от възможността да организира защитата си. По делото безспорно е установено, че земеделския производител е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителни документи, а от друга страна е нямал възможност по разумен път да открие грешките дали основание за издаване на АУПДВ, поради което е налице хипотезата на чл. 73 § 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК