Решение № 333 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2016 г.

Решение № 333 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ж. Я., надлежно упълномощен процесуален представител на "Т." ЕООД против решение № 532/14.03.2016 г. по адм. д. № 2912/2015 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Д. Ч., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за допустимост на решението, намира следното. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил жалбата на касатора "Т." ЕООД срещу заповед № РД-1176/13.08.2015 г., с която на основание чл. 225а вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Д. Ч. е наредил на дружеството да премахне за собствена сметка незаконен строеж "зала за игри", предназначен за забавление на деца с размери 20/10 м, застроена площ 200 кв. м., изпълнен от дървена конструкция с метална рамка -ферми, покрит с дървени плоскости и изолация, монтиран върху бетонова площадка с размери 20/10 м. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. По аргумент от чл. 159, т. 5 АПК съдът дължи произнасяне по подадено в законния срок оспорване. Като част от административната преписка по делото са приложени писмо изх. № 3700-480-/5/ от 13.08.2015 г. и известие за доставяне, видно от които заповедта е връчена на адресата "Т." ЕООД на посочения по преписката адрес на 25.08.2015 г. по реда на чл. 61, ал. 2, предл. 2 АПК чрез упълномощено лице с посочване номер на пълномощно. Изчислен от таза дата, 14-дневният срок по 215, ал. 1 ЗУТ за обжалване изтича на 9.09.2015 г., присъствен ден. При тези данни жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното произдводство, подадена чрез административния орган с вх. № 3700-703/11.09.2015 г., е извън законния срок, независимо, че подателят й я е извел с изх. № 479/8.09.2015 г. В хода на делото съдът е пропуснал да констатира изложените по-горе данни, поради което преценката му, че жалбата е подадена в преклузивния законен срок е необоснована, в противоречие с данните по преписката, а изводът относно допустимостта й е възприел при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение касационната инстанция следи служебно. Предвид това проверяваното в настоящето касационно производство решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който предвид факта, че известието за доставяне не е получено от представляващият дружеството, а от пълномощник, следва да даде възможност на страните да вземат отношение по срочността на жалбата и ангажират евентуални доказателства. Воден от изложеното, на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение