Решение № 8422 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2018 г.

Решение № 8422 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДАЯНА 2003" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Л. Д. В.", №..., подадена чрез пълномощник адв. Демерджиев срещу решение № 2117/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2054/2017 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ЗО-0203047 от 14.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - П.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че издаденият фискален бон е бил придружен със сметка № 655832, неразделна част от него, в която са посочени всички поръчани артикули. По този начин счита, че не е извършено нарушение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което и не са налице предпоставките за налагане на ПАМ, а издадената заповед следва да бъде отменена. Излага съображения, че стоките, които са предмет на продажба в търговския обект, стопанисван от касатора попадат в данъчна група Б, при което изискването на посочения като нарушен текст от Наредбата не се отнасят за тях. По съображения, подробно изложени в касационната жалба и приложени по делото писмени бележки, моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на АС - П. и да реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., в писмен отговор депозиран по делото чрез юрисконсулт В. Зафирова, оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционният съд е правилно постановено, при изяснена фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразностна всички основания по чл. 146 от АПК. В становище по съществото на делото излага подробни мотиви в подкрепа на заключението си. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е била заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ЗО-0203047 от 14.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП, с която на "Даяна 2003" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - ресторант "Даяна 3", находящ се в гр. П., ул. К. А.. Д.-К.", № 4, стопанисван от касатора и забрана за достъпа до него за срок от 3 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС . С обжалваното решение на Административния съд - П. е отхвърлил жалбата на "Даяна 2003 " ЕООД, срещу заповедта за налагане на ПАМ № ЗО-0203047 от 14.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - П. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на представената административна преписка, АС - П. е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите в посочения обект на 13.07.2017 г. за консумация от проверяващите инспектори по приходите на стойност 39,07 лева, заплатени в брой е издадена фискална касова бележка, която не съдържа задължително установен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Липсва посочване на количество и стойност по видове на закупените стоки или услуги. Посочил е, че е издадена и сметка от № 655832, в която се описват артикулите, но това не означава, че издаденият финансов бон съдържа нормативно определените реквизити. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. В конкретния случай не е налице отразяване на количеството и стойността по видове на закупените стоки. Липсата на някой от тях води до нарушение на установените от Наредбата правила относно отчитането на продажбите, по т. 7 от разпоредбата. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената при проверката, фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, относно липсата на мотиви в атакуванато съдебно решение. Решаващият състав на АС-П., е обсъдил основания спорен въпрос по делото - съдържанието на издадения касов бон за извършената покупка. Изложил е и мотиви защо не възприема за основателни твърденията на жалбоподателя за наличието на нарочно издадена сметка към касовия бон, която отразява всички артикули на изпълнената поръчка в проверявания търговски обект-ресторант "Даяна-3", стопанисван от касатора. Обсъждането на твърдението, че на задължителните изисквания относно съдържанието на фискалните бонове са подложени само тези, които отразяват покупки на стоки включени в данъчна група А. Посочената като нарушена норма на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-8/13.12.2006 г. не е относима само за стоките посочени в група Б. Разпоредбата на която се позовава касаторът, касае специални видове стоки, със специфичен характер, към които общите правила за отчитане чрез ФУ са неотносими. Позоваването на практиката на ВАС, за аналогични случаи направено в касационната жалба е некоректно, тъй като цитираните решения № 4445/10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 14566/2016 г. и решение № 2275/14.11.2016, постановено по адм. д. № 2103/2016 г. на АС-В., касаят не квалификацията на нарушението, а несъразмерното определяне на срока за който е наложена ПАМ. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. Административният орган правилно е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес, целите на ПАМ да се осъществи превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. Определеният срок е преценен с оглед тежестта на нарушението и максимално определения по закон 30 дневен срок, а в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността му е определена при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Административният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения тридневен срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,