Решение № 4238 от 4.5.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение04.05.2022 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 335 от 02.11.2021 г., постановено по адм.д.71/2021 г. по описа на Административен съд Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна Прокуратура Смолян срещу разрешение за строеж 9 от 09.03.2009 г., издадено от Главния архитект на община Чепеларе на обект МВЕЦ Забърдо, р.Забърдска, заповед 6 от 15.07.2010 г. и заповед 13 от 09.11.2016 г. на Главния архитект на община Чепеларе, с които се допълва разрешение за строеж 9 от 09.03.2009 г.
ОСЪЖДА Окръжна Прокуратура Смолян да заплати на ЕТ К. Стефанова" сумата от 10 070,00 /десет хиляди и седемдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ К. Стефанова от гр.Стара Загора, срещу решение 335 от 02.11.2021 г., постановено по адм.д.71/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е обявена нищожността на разрешение за строеж 9 от 09.03.2009 г., издадено от Главния архитект на община Чепеларе на обект МВЕЦ Забърдо, р.Забърдска, заповед 6 от 15.07.2010 г. и заповед 13 от 09.11.2016 г. на Главния архитект на община Чепеларе, с които се допълва разрешение за строеж 9 от 09.03.2009 г. . Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от протестиране на актовете при наличие на влязло в сила строително разрешение. Твърди се неправилност, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поради множеството грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, неправилно съдът е приел, че два от имотите са публична държавна собственост, независимо от представените доказателства, че реката до 12.10.2021 г. не е нанесена в КККР. Позовава се на чл.182, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.64 и §26 от ПЗР на ЗЕ. Поддържа, че ЕТ К. Стефанова притежава пълния обем от правото на собственост и на ограничени вещни права за всеки един от тези подобекти, което прави разрешението за строеж законосъобразно издадено. В имотите е възникнал законов сервитут на основание чл.64 от ЗЕ и §26 от ПЗР на ЗЕ и тези съоръжения принадлежат на лицата, осъществяващи дейности в областта на енергетиката. Неправилно съдът е приел, че независимо от това, че двете заповеди и разрешението за строеж са били издадени в предписаната от закона форма, то те са лишени от всякакво правно основание и поради това са нищожни, тъй като тази категория имоти не подлежат на разпоредителни сделки и не могат да бъдат придобивани със заповед на областния управител. Представя доказателства за вещни права на заинтересованата страна, както и становище с допълнителни доводи относно правния спор и съдебната практика. В съдебно заседание се представлява от адв.Марков и поддържа жалбата. Отбелязва, че едноличният търговец притежава всички вещни права към момента, в който е издадено строителното разрешение и двете заповеди за допълването му. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответниците главен архитект на община Чепеларе и прокурор при Окръжна прокуратура Смолян не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението, като постановено във валидно образувано, допустимо съдебно производство и съобразено с фактическата обстановка по делото. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е изводът на съда за нищожност на оспорения пред него административен акт разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. издадено от главния архитект на община Чепеларе на обект МВЕЦ Забърдо, р.Забърдска и заповед 6/15.07.2010 г. и заповед 13/09.11.2016 г. на главния архитект на община Чепеларе, с които се допълва разрешението за строеж. Основателно съдът е приел, че тези актовете са издадени в предписаната от закона форма, при липса на основание предвид забраната на чл.7, ал.1 от ЗДС и без да са налице предпоставките на чл.182, ал.2 от ЗУТ, т.е. при допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствия с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е прав, че нарушението на материалноправния закон води до нищожност на административния акт в случая, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение в производство по чл.215, ал.3 от ЗУТ, образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Смолян, е обявено за нищожно разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. издадено от главния архитект на община Чепеларе, за обект МВЕЦ Забърдо, р.Забърдска, с подобекти: Водохващане, Напорен тръбопровод, Технически сгради и ТП 20/0,4 кV, 1250 кVА, Корекционна стена и плочест водосток, Пътна връзка към площадката на МВЕЦ, и Присъединяване към ел.разпределителната мрежа с кабел 20 кV, находяща се в [населено място] и [населено място],община Чепеларе, УПИ-І-МВЕЦ, УПИ ІІ-МВЕЦ, УПИ ІІІ-МВЕЦ, УПИ ІV-МВЕЦ, м.Козарнина, р.Забърдска, както и заповед 6 от 15.07.2010 г. и заповед 13 от 09.11.2016 г. на главния архитект на община Чепеларе, с които се допълва разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че съоръженията водохващане, корекционна стена и плочест водосток засягат според КККР, поземлени имоти с идентификатори 46286.307.173 и 46286.224.35, р.Забърдска, с вид на собственост Държавна публична. Приел е за спорно това, че след като имотите са отразени грешно в КВС /картата на възстановената собственост/, което е пренесено последствие и в КККР, а именно: речното легло не е отразено в съществуващите горски карти и там то е представено като ревир /ограничена горска площ от трайни естествени граници/, следва ли да се приеме, че при издаване на протестираното разрешение за изграждане на МВЕЦ от заинтересованата страна, е допуснато съществено процесуално нарушение с неучредяване на ограничени вещни права върху имоти с идентификатори 46286.307.173 и 46286.224.35, засягащи речното корито на р.Забърдска, с вид собственост Държавна публична, както и противоречи ли издаденото разрешение на забраната по чл.7 от ЗДС, за разпореждане с публична държавна собственост, след като са били допуснати съществени грешки в нанасянето на имотите в КККР. Съдът е приел, че след като имотите с идентификатор 46286.307.173 и 46286.224.35 са държавна публична собственост, разрешение за строеж 9 за изграждане на МЕЦ Забърдо, е издадено и без съгласие на собственика на земята, съгласно разпоредбата на чл.182 от ЗУТ , според която в ал.1 Строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята.. Съгласно чл.182, ал.2 от ЗУТ, Строеж в чужд поземлен имот и строеж под повърхността на земята в чужд поземлен имот, имат право да извършват и лицата, в полза на които е издадена заповед по чл.193, ал.3 и 4 или е учреден сервитут по чл.64 и §26 от ПЗР на Закона за енергетиката. На същите се издава разрешение за строеж по чл.148. Правото на строеж на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.182, ал.2 от ЗУТ се учредява с писмен договор на собствениците, а когато не е постигнато съгласие или друго техническо решение е явно неизгодно икономически със заповед на областния управител или кмета на общината, като в случая не се твърди, точно върху тези имоти да има издадена заповед или учредено сервитутно право. Съдът е приел, че с издаването на процесното разрешение за строеж, независимо по какви съображения е направено или при какви грешки на кадастралните единици е допуснато, със същото и със заповедите за неговото изменение се заобикаля закона, който не допуска извършването на строежи в речни участъци публична собственост на държавата. Независимо дали речното корито е било отразено в КККР, дори това да е като мярка за смекчаване въздействията на околната среда. Нормата на чл.182, ал.2 от ЗУТ, както и чл.7, ал.1 от ЗДС засягат общонационални интереси /чл.1 и 2 от Закона за водите /ЗВ// и прилагането им не може да бъде изключено по волята на страните, нито е допустимо отклонение от нея. Според съда в съдебната практика и теория се приема, че нарушението на материалноправния закон води до нищожност на административния акт, в случая, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая липсва каквато и да е възможност и правно основание за извършване на строеж в имоти публична държавна собственост, в редакцията към 09.03.2009 г. доколкото по силата на специалния Закон за държавната собственост тази категория имоти не подлежат на разпоредителни сделки, вкл. не може да бъдат придобивани със заповед на областния управител. Така постановеното решение е неправилно. Неоснователни се явяват касационните възражения за липса на правен интерес от протестиране на процесното разрешение за строеж, тъй като за разлика от гражданите и организациите, за които допустимостта на обжалване на административния акт, е обусловена от наличието на личен, пряк и непосредствен интерес, за прокуратураIта не е необходимо доказването на такъв интерес. Правото на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл.16, ал.1, т.1 и т.3 от АПК, във връзка с чл.127, т.5 от Конституцията на Република България и е обвързано с правомощието прокурорът да следи за спазване на законността. Т.е. нормативно е определено, че прокурорът осъществява своята дейност в защита на обществения интерес и не е необходимо доказване на непосредствен правен интерес за подаване на протест. В тази връзка е и т.1 от Тълкувателно решение 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк.д.2/2009 г. В протеста се съдържат доводи за накърнен обществен интерес, поради засягане на имоти, публична държавна собственост, изменение на речното корито и пр. Подаденият протест е неоснователен. В рамките на правомощията и материалноправната компетентност на главния архитект на община Чепеларе е да издаде процесното разрешение за строеж и последвалите го заповеди за допълването му за изграждане на обекта МВЕЦ върху части от имоти публична държавна собственост. В този смисъл оспорените в настоящото производство актове са от компетентен да ги издаде административен орган, като не се установява да е нарушен основния законов принцип залегнал в чл.182 от ЗУТ, респективно чл.7 от ЗДС. Не е налице основание за обявяването им за нищожни, както неправилно е постановил Административен съд Смолян. Действително, имотите публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот, съгласно изричната забрана на чл.7, ал.1 от ЗДС. Чл.7, ал.5 от ЗДС допуска изключение от тази забрана, но само в случаите и при условията, определени в закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности. Нормата на ал.5 от чл.7 е нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г., като не й е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона ( чл.14, ал.1 от ЗНА ). Поради това тя не се прилага за заварените правоотношения, които са възникнали от настъпили преди влизането й в сила на 08.11.2010 г. юридически факти, каквито са създадени с процесното разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. на главния архитект на община Чепеларе. С нормата на чл.62, ал.1 - 3 от Закона за енергетиката, в относимата й редакция, преди изменението й с ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г., е предвидено учредяване право на строеж, но само върху имоти частна държавна или общинска собственост. Според регламента на чл.67, ал.2 от ЗЕ, в редакцията, обн. в ДВ, бр. 41/2009 г., енергийните предприятия имат право да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. На касатора са били издадени разрешителни за ползване на повърхностен воден обект с 32170351/19.08.2011 г. и 32170351/16.02.2012 г. от МОСВ, Басейнова дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район. В случая, към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж и към настоящия момент, касаторът разполага с разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което, съгласно Закона за водите, дава право на титуляра му за изграждане на нови съоръжения за водовземане на повърхностни води. От друга страна, съгласно чл.46а, ал.1 от Закона за водите, условие за одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ за МВЕЦ, за водни обекти публична държавна собственост, е представянето от страна възложителя, на разрешително за ползване на воден обект по чл.44 и чл.46 от ЗВ. Следователно, ЕТ е придобило качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1, предл. трето ЗУТ, като в производството по издаване на разрешението за строеж представя всички необходими документи съобразно изискванията на ЗУТ, ЗВ и ЗООС. .Съгласно разпоредбата на чл.46а, ал.1 от ЗВ, , представянето на разрешително по чл.44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. В чл.44, ал.2 от ЗВ е предвидено, че водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗВ,
Разрешително за ползване на воден обект се издава за: 1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за: а) регулиране на оттока; б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи; в) хидрогеоложки проучвания във връзка с дейностите по буква "з"; г) защита от вредното въздействие на водите; д) хидротехнически пристанищни съоръжения; е) плаващи съоръжения в язовири; ж) водовземане от повърхностни или от подземни води; з) реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води - в случаите по чл.118а, ал.2; 2. аквакултури и свързаните с тях дейности; 3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води за: а) проектиране на обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания; б) експлоатация на съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания; 4. изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти; 5. реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти; 6. изкуствено подхранване на подземни води; 7. отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл. 118а, ал. 2; 8. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;9. 10. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5. От ангажираните по делото доказателства се установява, че оспореното разрешение за строеж респективно заповедите за допълването му, са издадени в съответствие относимите законови изисквания по ЗУТ, ЗВ и ЗЕ, действащи към датата на издаването им и след представяне на всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури. За да бъде нищожен, административния акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая данни за такива съществени пороци не се установяват. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона, оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, съобразно чл.148, ал.2 от ЗУТ, а именно главният архитект на общината. Административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обосноваващи неговата нищожност. Твърденията, че в нарушение на чл.7, ал.5, т.3 от ЗДС не е налице решение на Министерския съвет на РБ, поради което дружеството няма качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, са неоснователни. Основният спорен въпрос по делото е дали следва да има учредено по надлежния ред право на строеж в руслото на реката. Съгласно чл.7, ал.5, т. 3 от Закона за държавната собственост, в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т.1 и 2 - когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Въпросната част от основните подобекти на строежа МВЕЦ Забърдо на река Забърдска, - Водохващане, Напорен водопровод, Корекционна стена и Плочест водосток, чието строителство е разрешено с разрешение за строеж 9/09.03.2009 г., попадащи в коритото на река Забърдска и представляващи имот публична държавна собственост по чл.11, ал.2, т.1 от ЗВ, не са линейни обекти на техническата инфраструктура по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър във връзка с чл.64 ЗУТ, поради което и цитираната норма на чл.7, ал.5, т.3 от Закона за държавната собственост е неприложима. В определението дадено от §1а от ДР на ЗКИР, се посочва, че: 1а. "линеен обект на техническата инфраструктура" са подземни и/или надземни преносни (довеждащи и отвеждащи) проводи (мрежи) и други елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 от Закона за устройство на територията, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗУТ,
Елементи на техническата инфраструктура са: 1. транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); 2. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; 3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; 4. разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване; 5. хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите; 6. приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи; 7. брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи; 8. съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. По делото не се спори, че касаторът притежава разрешително 0328/04.06.2001 г. издадено от Министерство на околната среда и водите, последно продължено с решение РР-3265/26.02.2018 г. за водовземане от повърхностен воден обект. Процесното разрешение за строеж е издадено по заявление вх.70-00-31/10.02.2009 г. от ЕТ К. Стефанова до главния архитект на община Чепеларе, придружено с документи за собственост Договор от 22.04.2002 г. за продажба на недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост /отдели 222, 265, 624, 226; заповед РД-46-1786/10.12.2001 г. на министъра на земеделието и горите за изключване на земи от държавен горски фонд; Договор 175/09.09.2003 г. за учредяване право на ползване сервитут за прокарване и преминаване върху земя от ДГФ, вписан в Агенция по вписванията Чепеларе на 12.09.2003 г. /ЕКАТТЕ 46286, 000245, 000179, 0004, 000177, 000176, 000175; Договор от 28.05.2007 г. за продажба на недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост 306036, 307008, 307009, 306037; Заповед РД 49-4/09.01.2007 г. на министъра на земеделието и горите за изключване на земи от държавен горски фонд; Заповед 334/04.08.2008 г. на кмета на община Чепеларе за учредяване право на прокарване на напорен тръбопровод през общински имоти; общ.път ІV-86062; Договор от 21.08.2008 г. за учредяване право на прокарване на хидротехническо съоръжение през общински път; Скица/виза за проектиране от 28.08.2008 г.; Разрешително за ползване 0328/04.06.2001 г. с изменения от 14.06.2001 г., 25.10.2007 г., 27.05.2008 г., 25.07.2008 г. от Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с Център Пловдив; Предварителен договор 1028/20.01.2009 г. с ЕВН България Електроразпределение АД, КЕЦ Чепеларе за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа; Становище ПТ-14-264/23.12.2008 г. на В и К ЕООД Смолян; Писмо КПД-10-1414/12.12.2008 г. от РИОСВ-Смолян; Становище РЯ-ПБ-283/03.02.2009 г. на ОД на МВР ПБС Смолян за противопожарна осигуреност на строежа; Три копия от инвестиционен проект; Комплексен доклад 2/09.02.2009 г. за Оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, изготвена от ЕМ ЕН Консулт ООД, гр.Смолян по чл.142, ал.6 от ЗУТ. В разрешителното за водоползване и измененията му е описана схемата и техническите характеристики на обекта, както следва: 1.Водохващане на р.Забърдска с Qзастр.= 0,8 куб.м./сек; което се състои от: - Масивен яз с височина 2.0 м; Подвижен яз с промивен отвор; Водовземна част с утайник; Отвор за пропускане на екологични води с рибен проход; 2. Деривационен канал с обща дължина 2 200 м; Qзастр = 0,8 куб.м./сек; 3. Водна камера с обем 150,0 куб.м. (с преливник и бързоток с дължина 150,0 м); 4. Напорен тръбопровод Ф 630, дължина 250 м; 5. Машинна зала с две турбини; 6. Изтичало на ВЕЦ-а. С последващо изменение 0328/25.10.2007 г. на разрешителното е променена характеристиката на Напорен тръбопровод изпълнен от стъклопластови тръби Ф800 мм, дължина 3000 м, положен по десен бряг под пътя за [населено място]; а с решение 319/27.05.2008 г. по т.2 от Схема с технически параметри - се изменя Напорен тръбопровод с Ф800 мм на Ф800/1020 мм и в т.3 от Машинна зала с две турбини в Машинна зала с една турбина. В обяснителната записка към инвестиционния проект е описан строежът, както следва: Теренът с площ 1081, 0 кв.м. се намира по течението на р.Забърдска. Комплексът от сгради на МВЕЦ е ситуиран в югоизточната част на урегулирания поземлен имот. Трите самостоятелни сгради са с различни функции. Главната сграда е машинната зала с централата, със застроена площ 109,74 кв.м., едноетажна, с височина 6,50 м. Конструкцията е масивна стоманобетонна. Покривът е също стоманобетонен. Втората сграда е КРУ и трафопост, едноетажна, със застроена площ 34,65 кв.м., височина 4,0 м., стоманобетонни конструкции. Третата сграда е двуетажна, с височина 5 м и застроена площ 46,24 кв.м. На първото ниво е проектирана операторна зала с площ 24,64 кв.м. и стълбище 13,38 кв.м. На второто ниво е предвидено помещение за персонала с площ 21,72 кв.м. и санитарен възел с преддверие. Технико-икономическите показатели са обща площ на терена 1081,0 к.м.; застроена площ 190,63 кв.м.; разгъната застроена площ 240,43 кв.м.; плътност на застрояване 17,35%; КИНТ - 0,22; озеленена площ 40.00%. В комплексния доклад проектът е описан и оценен по подобекти като съответстващ на техническите изисквания. По подаденото заявление на основание чл.148, ал.2, ал.4, ал.8 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ е издадено разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. , с което е разрешено на възложителя ЕТ К. Стефанова да извърши строеж: МВЕЦ-Забърдо на река Забърдска, с подобекти: Техническа сграда на МВЕЦ Забърдо в УПИ 306036, землище на [населено място], община Чепеларе и Пътна връзка към площадката на МВЕЦ съгласно съгласуваните и одобрени проекти на 23.02.2009 г. на основание чл.145, ал.1 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ. Със същото разрешение главният архитект е допуснал и вписване допълнително към проекта на части: Конструкции и статистически изчисления, Хидротехническа, Геодезия Парцеларен и Трасировъчен план и Обикновено водохващане на река Забърдска и разрешил на възложителя ЕТ К. Стефанова гр.Стара Загора да извърши строежа на подобекти: Водохващане и Напорен тръбопровод на МВЕЦ Забърдо на река Забърдска, находящи се по поречието на река Забърдска, землище на [населено място] и [населено място], община Чепеларе. В хода на изграждането на подобектите, със заявление вх.70-00-237/12.07.2010 г. на община Чепеларе, възложителят ЕТ К. Стефанова поискал да бъдат допуснати и вписани на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ, промени в първоначалните проекти промяна по време на строителството, за подобект Техническа сграда на МВЕЦ УПИ 306036, землище на [населено място] и да бъде вписано допълнение към разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. Възоснова на това, главният архитект на община Чепеларе е издал процесната заповед 6/15.07.2010 г., представляваща неразделна част от разрешение за строеж 9/09.03.2009 г., с която на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ е допуснал вписване като забележка към разрешителното за строеж и като изменение по време на строителството, на допълнителни нови проекти по части Архитектура, Конструкции сградоцентрала блок Б, Конструкции машинна зала, Статистически изчисления, Електрическа, Автоматика и Геодезия, одобрени и съгласувани на 15.07.2010 г. , попадащи в обхвата на съществените изменения по чл.154, ал.2 от ЗУТ. По заявление вх.709-00-104/21.10.2016 г. и вх.70-00-104/1/ от 21.10.2016 г., е издадена заповед 13/09.11.2016 г. на главния архитект на община Чепеларе, неразделна част от разрешение за строеж 9/09.03.2009 г., с която на основание чл.142, ал.6, т.2 , чл.145, ал.1 и чл.154, ал.2 и ал.5 от ЗУТ е допуснато вписване в разрешителното за строеж на допълнително нови проекти по части: Конструкция Напорен тръбопровод, Корекционна стена и плочест водосток, подобект Напорен водопровод, подобект Пътна връзка към площадката и за строеж МВЕЦ Забърдо на река Забърдска и допълнително вписване на проекти за подобекти 5 Присъединяване към ел.разпределителната мрежа по одобрено трасе в землището на [населено място], община Чепеларе и 6 Корекционна стена и плочест водосток в ПИ 306036, землище на [населено място], община Чепеларе. Строежът на МВЕЦ Забърдо и река Забърдска е завършен и въведен в експлоатация през 2018 г. с разрешение за ползване СТ-05-394/30.03.2018 г. издадено от началника на ДНСК. Съгласно т.1 от констативно-съобразителната част на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, обектът МВЕЦ Забърдо, собственост на касатора, обхваща няколко подобекта, сред които процесните водохващане, корекционна стена и плочест водосток. Проектът за изграждане започва през 2001 г. с издаване от МОСВ на разрешително за водоползване 0328/04.06.2001 г.и продължава през 2002 г. със заповед 158/20.06.2002 г. на кмета на община Чепеларе за одобрение на ПУП план за застрояване. През 2005 г. със заповед /номерът е погрешно посочен отново като 158/20.06.2002 г./ е одобрен ПУП-план за регулация и застрояване за разширение на съществуващата площадка на МВЕЦ Забърдо. През 2021 г. със заповед 212/01.06.2012 г. и през 2016 г. със заповед 170/22.04.2016 г. са одобрени ПУП-план за регулация и застрояване за разширение на съществуваща площадка на МВЕЦ Забърдо и корекция на реката, в които са указани местоположението и размера на новото речно легло. Площадката на МВЕЦ Забърдо е разположена върху крайречната тераса на р.Забърдска в участък на хоризонтална крива, в която речното течение променя рязко посоката си от север-североизток на запад, или с повече от 110-120 градуса. Обикновено такива крайречни тераси се състоят от алувиални отложения и са подложени на постоянни динамични промени вследствие въздействието на речното течение, което е особено забележимо след преминаване на високи вълни, които са със сравнително малка вероятност за повторение. Тези промени се изразяват в изравяне (ерозия) на вдлъбнатия бряг и отлагане на наноси по изпъкналия бряг. За конкретните условия това са съответно десния и левия бряг на р.Забърдска. Съгласно §1, /т.81/ от допълнителните разпоредби на Закона за водите, "речно легло" е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици; Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗВ, "крайбрежни заливаеми ивици на реките" са земите, които се заливат: а) в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите - при наличие на диги; б) при протичане на средномногогодишните максимални водни количества с обезпеченост 5 на сто или повторяемост веднъж на 20 години - за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения. Съгласно СТЕ констативно-съобразителна част, старото речно корито в кривата е било достигнало до трасето на пътя и е съществувала реална опасност от неговото подкопаване заедно с изтичалото на съществуващия водосток под пътя. По тази причина в периода преди реализация на строителството, проектите търпят промени, които предвиждат промяна на първоначалното легло на реката и позволяват достъп до сградата на МВЕЦ директно от пътя /Приложение 1 и Приложение 2 от СТЕ/. Най-съществената част от тези промени са: отпадането на първоначално предвиденото мостово съоръжение и вместо него изграждане на корекционна подпорна стена и коригиране на речното корито, което в зоната на площадката на МВЕЦ се премества в югозападна посока, където вероятно се е намирало преди много години. При тези проектни мероприятия се предвижда изравняване на старото речно корито, което налага удължаване на трасето на водното течение на съществуващия плочест водосток чрез изграждане на покрит участък и неговото заустване в западния край на новия коригиран участък от речното корито. Това се налага с цел предотвратяване заливане на сградата на МВЕЦ от високи води, постъпващи по дерето и предпазване на общинския път от подкопаване. Също според СТЕ: Преди започване на строежа, ЕТ К. Стефанова урежда правото на собственост като закупува имотите обект на ПУП, върху които се предвижда изграждане на обекта и подобектите, а върху други, през които преминава тръбопровода учредява сервитут видно от приложени договори за покупко-продажба и учредяване на сервитут към делото. За съоръжението водохващане специално е предвиден и очертан, отделен имот в землището на [населено място] с номер 224014 по КВС /Приложение 3/, който е закупен от ЕТ К. Стефанова с договор 68/22.04.2002 г. Строежът на обекта, включително на подобектите е реализиран след издаване на разрешение за строеж 9/09.03.2009 г. и съответно заповеди за допълване 6/15.07.2010 г. и 13/09.11.2016 г. на главния архитект на община Чепеларе. Вследствие на изграденото съоръжение корекционна стена речното легло на река Забърдска е коригирано в района на сградата на МВЕЦ (Приложения 1 и 2). С цел отразяване на местоположението на общинския път и новото речно легло в КВС, през 2011 г. е изработено геодезическо заснемане (Приложение 4 и 5) със съответната скица-проект (Приложение 6). При заснемането е установено съществено разминаване на сградите и съоръженията от проектното им положение, най-голямо при подобект водохващане, достигащо 15 м. Същото се дължи на използваната КВС за основата на ПУП и проектирането на съоръженията, в която грешно са отразени основни топографски и ситуационни елементи общински асфалтов път и речно легло на р.Забърдска, което е видно от (Приложение 7) и (Приложение 8). Съгласно т.2 от констативно-съобразителната част на СТЕ Установяване на местоположението на процесните съоръжения оглед на място и контролно измерване : На 09. - 10.07.2021 г. експертите са извършили оглед на място и контролни геодезически и хидротехнически измервания в района на МВЕЦ Забърдо и подобект водохващане. Резултатите съвпадат, в рамките на допустимата точност, с цитираните по-горе измервания от 2011 г. и са представени в Приложение 9 и Приложение 10. Налице е подобно разминаване на сградите и съоръженията от проектното им положение, както установеното от заснемането през 2011 г. Установените грешки в КВС не са отстранени след заснемането през 2011 г. и са пренесени впоследствие в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/. Към момента на изготвяне на СТЕ има издадена, но не влязла в сила заповед на началника на СГКК гр.Смолян за изменение на КККР, вследствие на явна фактическа грешка. Заповедта касае границите на река Забърдска в района на МВЕЦ Забърдо и подобект водохващане. В констативно-съобразителната част вещите лица експерти отбелязват, че заключенията в СТЕ се основават на законовата и фактическа обстановка към момента на изготвяне на СТЕ. Всяка промяна в нея би довела до друга обосновка и съответно други заключения. /Забележка Към постановяване на настоящото съдебно решение с влязла в сила заповед на началника на СГКК Смолян грешките в КККР са отстранени/. Съгласно заключението на СТЕ по задача 1, местоположението на съоръженията водохващане, корекционна стена и плочест водосток е установено от направеното от вещите лица геодезическо заснемане и е представено в Приложение 9 и Приложение 10. Според КККР имотите, в които попадат са с идентификатори 46286.307.180, 46286.307.48, 46286.307.51, 46286.307.9, 46286.307.173, 46286.307.36, 46286.307.85, 46286.307.86, 46286.307.14, 46286.307.35 и 30034.225.331. Това е показано в Приложение 11 и Приложение 12. Съоръженията засягат поземлени имоти (ПИ) собственост на ЕТ К. Стефанова и други с държавна (46286.307.173 и 46286.224.35 р.Забърдска) и смесена собственост (30034.225.331 горска територия), върху които няма учреден сервитут на заинтересованата страна. Съгласно заключението на СТЕ по т.2, съоръженията водохващане, корекционна стена и плочест водосток засягат според КККР, поземлени имоти с идентификатори 46286.307.173 и 46286.224.35 р.Забърдска с вид собственост публична държавна. Чрез съоръжението корекционна стена е извършена корекция на речното легло на р.Забърдска, одобрена от Басейнова дирекция, която се състои в изместване на леглото на реката, така както е показано на Приложение 1 и Приложение 2. При строежа на съоръжението водохващане са извършени строителни дейности в речното легло, които се състоят в изграждане на масивен яз за подприщване на водното ниво и енергогасител след него, включително таблени саваци по левия бряг за пропускане на наносите. Речното легло в зоната на яза и енергоносителя е стабилизирано (коригирано) двустранно чрез стоманобетонови стени, които са задължителна част от този тип съоръжения и са предназначени за предотвратяване на местната ерозия. При строежа на съоръжението плочест водосток речното корито не е коригирано. По задача 3 СТЕ е отговорила, че речното легло не е отразено в съществуващите горски карти. Там то е представено като ревир (ограничена горска площ от трайни естествени граници). Речното легло, както и други топографски елементи са отразени грешно в КВС, което е пренесено впоследствие в КККР. Според поясненията на вещото лице, през 2011 г. при направено геодезическо заснемане са установени грешки в КВС по-големи от нормативно допустимите, които са пренесени в КККР. Със заповед на началника на кадастъра с 18-10611 от 27.09.2021 г. на началника на СГКК Смолян /л.1983 по адм.д.71/2021 г./, влязла в сила на 12.10.2021 г. са одобрени корекции в КККР, които биха довели до изменение изводите на вещото лице относно границите на имот река, който имот засяга съоръженията в района на сградата на МВЕЦ, специално Водосток и Корекционна стена. С така извършените промени в КККР ще се променят и изводите на СТЕ относно засягането на имотите публична държавна собственост от процесните обекти, за които са издадени разрешението за строеж и заповедите на главния архитект на община Чепеларе. Следователно, не са подкрепени от събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ, нито от анализа на материалноправните разпоредби, цитирани по-горе, изводите за нищожност на процесното разрешение за строеж поради неправомерно засягане на имоти публична държавна собственост. Пред касационната инстанция, ЕТ К. Стефанова отново е представила документите, с които е придобила право на собственост или сервитутни права върху имотите засегнати от строежа МВЕЦ Забърдо, както следва: Договор за продажба на недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост от 22.07.2002 г. за терен частна държавна собственост изключен от държавен горски фонд със заповед РД-46-1786/10.12.2001 г., с обща площ 1 250 кв.м. попадащ в отдели 222-К, 265-Б, 624-ГП-Е, и 226-Ц-2 по лесоустройствения план на Държавно лесничейство Хвойна, землище [населено място], община Чепеларе, област Смолян (Акт за държавна собственост 13655/28.08.2001 г.).; Договор за продажба на недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост от 28.05.2007 г. за терени в землището на [населено място], община Чепеларе с 306036 1118 кв.м., 307008 2513 кв.м., 307009 2114 кв.м., 306037 3427 кв.м.; Договор от 21.08.2008 г. за учредяване на право на прокарване на надземно и подземно /ново/хидротехническо съоръжение за производство на електрическа електроенергия от енергийно предприятие като елемент на техническата инфраструктура напорен тръбопровод сервитут върху общински път ІV-86062 път [населено място] с обща дължина на сервитутната ивица 2566 л.м. от които 486 л.м.в землището на [населено място] и 2080 л.м. в землището на [населено място]; заповед 334/04.08.2008 г. за учредяване на право на прокарване на ново хидротехническо съоръжение за производство на електрическа енергия от енергийното предприятие като елемент на техническата инфраструктура прокарване на напорен тръбопровод, което ще се реализира по проектирано трасе, преминаващо през общински път ІV-86062, [населено място], частта от общинския път, преминаваща през землище на [населено място] 486 м и частта от общинския път преминаваща през [населено място] 2080 м; Договор за учредяване на сервитути в горски територии от 12.06.2015 г. от Изпълнителна агенция по горите в полза на ЕТ К. Стефанова в поземлени имоти горска територия частна държавна собственост в землището на [населено място] ПИ 000034, 000036, 000037, 000038, 000041, 000042, 000043, 000044, 000045, 000184, 000186, 306084, 307010, 307011, 307012, 307013, 307014, 307016, 000185, 307015, 307017, 307018, 307019, 307020; Заповед РД-49-422/02.11.2016 г. на министъра на земеделието и храните за продажба на поземлени имоти частна държавна собственост в землището на [населено място] ЕКАТТЕ 46286, ПИ 000046, 000047, 000048, 000051; Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2016 г. за имоти 000046, 000047, 000048, 000051 в землище [населено място]. Представено е писмо изх.0309-15097/27.09.2018 г. от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което се съгласува положително представения от ЕТ К. Стефанова работен проект за реконструкция на рибен проход на МВЕЦ Забърдо по чл.30, ал.1, т.4 от Закона за рибарството и аквакултурите, внесен с писмо вх.ПУ-02-133/27.08.2018 г.. В разрешителното за водоползване и ползване на воден обект са описани точните параметри и координати за извършване на строителството, от което притежателят му не може да се отклонява, а органът разрешаващ строителството е длъжен да се съобрази с него. При тези данни е приложима нормата на чл.46а, ал.1 от Закона за водите, съгласно която представянето на разрешително по чл.44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. От което следва, че касаторът притежава качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1, предложение трето ЗУТ, а именно лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното разрешение за строеж са допуснати нарушения на материалния закон, обосноваващи неговата нищожност, е незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби към фактите и обстоятелствата по случая. Налице са сочените отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли протеста срещу разрешението за строеж и заповедите за допълването му. На касационния жалбоподател следа да се заплатят разноските по делото: за първоинстанционното производство 4000 лв. депозит за СТЕ /съгласно изявление на касатора в с.з. от 18.10.2021 г. по адм.д.71/2021 г./ и за касационното производство 6070 лв. /70 лв. държавна такса и 6000 лв. за адвокатско възнаграждение/, обща сума 10 070 лв..