Решение № 7915 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 224/2012 г.

Решение № 7915 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 224/2012 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Петра Спасова Чиликова и Димитър Николов Чиликов, двамата от гр. Пловдив, чрез пълномощника им - адвокат Валентин Ройнов, против решение № 2019/25.11.2011 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, ХI състав, по адм. д. № 1287/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петра Спасова Чиликова и Димитър Николов Чиликов от гр. Пловдив, против мълчалив отказ на Кмета на община Асеновград по тяхно заявление вх. № 94-П-66/11.04.2011 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: Предявената за разглеждане жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, но разгледана по същество е неоснователна. В изпълнение на решение № 220/15.02.2011 г. на Пловдивския административен съд, комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е разгледала подадените предходни заявления от Петра Чиликова с идентичен предмет и с протокол от 25.03.2011 г. е отказала приемането на представения помощен план. Приемането на помощния план, представянето на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е само един етап от сложния фактически състав, който предпоставя издаване на решение от ОСЗ за връщане на имота в стари реални граници или за обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Целта е съответно да се установи дали част от имота може да се възстанови в стари реални граници като се установи застроената/незастроена част от него. В конкретния случай, видно от данните по делото, с решение № 1966/2.08.2001 г. на ПК - Асеновград, на наследниците на Димитър и Александра Чиликови е признато правото на възстановяване на собственост в съществуващи/възстановими реални граници върху нива от 3 дка и овощна градина от 1,5 дка, находящи се в строителните граници на гр. Асеновград, местността "Керемидарка". По делото не е спорно обстоятелството, че с цитирания по-горе протокол от 15.03.2011 г., комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не е приела представеният помощен план, като се е мотивирала с обстоятелството, че е налице предхождащо решение на ПК-Асеновград от 1997 г., с което е признато правото на собственост върху имотите на Община Асеновград. Приемането на помощен план, който да установи границите на имота, възстановяващ се по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е действие, предхождащо издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и това не е самоцелно, а е необходима и задължителна предпоставка за издаването на решение от ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно-решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. В разпоредбата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ е уредена процедура по изработване на помощен план, когато в одобрената кадастрална карта/кадастрален план/няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява. В настоящия случай помощният план не е приет от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в който случай процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ следва да приключи с отказ на кмета на общината да определи застроената/незастроена част от имота. В подкрепа на този извод е и приетото по делото заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице Герасимов, съгласно която претендираните за възстановяване поземлени имоти в м. "Керимидарка" в гр. Асеновград, са заснети съответно с номера 506.888 и 506.180 в помощния план и заемат северната част от УПИ V - Общински дейности и югоизточната част от УПИ VI - Озеленяване и спорт, видно от скица № 2,неразделна част от заключението. Предвидените по регулационния план мероприятия в УПИ V и УПИ VI не са реализирани, което означава, че в тези УПИ няма застрояване. Вещото лице е посочило също, че претендираните за възстановяване имоти са идентични с тези с № 506.40 и 506-141 по КК на гр. Асеновград, записани в КР като собственост на община Асеновград. В касационната жалба се правят подробни доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и противоречащо на закона и се иска отмяната му и прогласяването на оспорения мълчалив отказ за нищожен, като противоречащ на влязлото в сила решение по адм. д. № 1256/2010 г. на Пловдивския административен съд и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна: Кметът на община Асеновград, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено съобразно всички събрани по делото доказателства, които правилно са кредитирани и правилно и законосъобразно е отхвърлена жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че постановеният мълчалив отказ на кмета, след като не е приет помощен план от комисията, е правилен и законосъобразен. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и направените от него изводи са необосновани и противоречат на закона. Съдът не е преценил представеният по делото Протокол от 9.12.2009 г. на Комисията по чл. 13а, ал. 5 от 9.12.2009 г., назначена със заповед № А-246/27.02.2009 г. на кмета на общината, съгласно който по молба вх. № 94-П-281/20.10.2009 г. относно претендирания от жалбоподателите имот, попадащ в регулацията на ПЗ "Север" - гр. Асеновград, правото на собственост върху който е възстановено с решение № 1966/2.08.2001 г. на ПК - Асеновград, комисията се е произнесла и помощния план е приет. Отразено е, че следва техническата служба при общината да изготви скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Същият е одобрен от кмета на община Асеновград. Съдът не е съобразил и преценил правилно и представеното решение № 220/15.02.2011 г., постановено от Административен съд - Пловдив, първо отделение ХVIII състав, по адм. д. № 1256/2010 г., с което е отменен мълчаливият отказ на кмета на община Асеновград да се произнесе по заявление на Петра Спасова Чиликова с вх. № 94-П-89/27.04.2010 г. и е върната преписката на административния орган за провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Не е съобразено и обстоятелството, че в мотивите на това решение е посочено, че процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ по изработването на помощен план е изпълнена и границите на претендирания имот са установени. При наличието на приет от комисията и одобрен от кмета на общината помощен план, не е имало основание за повторно произнасяне по една и съща молба от комисията, с която да се произнася по вече приет помощен план. Освен това изложените от комисията мотиви -че имотите били собственост на община Асеновград, на основание решение № 3165Г/21.10.1997 г. на ПК - Асеновград за възстановяване на правото на собственост във възстановими или стари реални граници и е налице спор за материално право, което се решава по съдебен ред, не са относими към това производство. Нито комисията, нито кметът на общината са компетентни да се произнасят относно правото на собственост върху процесните имоти. Компетентният орган, който се произнася по правото на собственост, заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е ОСЗ. Производството по чл. 11, ал. 4 е преюдициално за постановяването на решението за възстановяване на собствеността върху бившите зем. земи, включени в границите на урбанизираните територии, от ОСЗ и по него се определя единствено застроената и свободната от застрояване площ на заявените за възстановяване имоти. Въз основа на решението по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се издават скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5, тъй като следва да отразяват размера на застроените и свободните площи. Искането за издаване на скица и удостоверение съдържа имплицитно и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Тъй като съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решението си за възстановяване на правото на собственост върху имотите в урбанизираните територии въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а и по делото е установено правото на възстановяване на собствеността с цитираното решение на ПК - Асеновград и е налице приет помощен план съгласно протокола на комисията от 9.12.2009 г., одобрен и от кмета на общината, неправилно съдът е приел, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил жалбите. Независимо, че претендираното право на собственост на общината е неотносимо към спора в настоящото производство, то по делото не са били представени и никакви доказателства в подкрепа на тази претенция - не е представено нито цитираното в протокола на комисията по чл. 13а от ППЗСПЗЗ решение на ПК - Асеновград, нито акт за общинска собственост, при което мотивите на съда и в тази си част са необосновани. Неправилно е и тълкуването от съда на приетата и неоспорена от страните СТЕ. От същата е видно, че вещото лице е съобразявало помощния план и границите на имотите са отразени в приложената към заключението скица. Освен това в заключението е посочено, че в кад. карта на Асеновград двата УПИ са заснети като собственост на община Асеновград, но без да е посочено основанието за собственост. Предвидените по рег. план мероприятия върху имотите не са реализирани и същите не са застроени. Съдът не е съобразил и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актовете и действията на административният орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. С влязло в сила решение /за което няма спор/, постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1256/2010 г. е отменен мълчаливият отказ на кмета на община Асеновград и делото е върнато на адм. орган за провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, след която следва да се издадат и исканите скица и удостоверение. Влезлите в сила решения са задължителни за адм. органи и при неизпълнението им те носят и административно-наказателна отговорност. Оспореният в настоящото производство отказ на административния орган е нищожен като противоречащ на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 1256/2010 г. С оглед на изложеното жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени решението на адм. съд и вместо него се прогласи за нищожен мълчаливия отказ на кмета на община Асеновград по заявление вх. № 94-П-66/11.04.2011 г. на Петра Спасова Чиликова и делото да се върне като преписка на административния орган със задължителни указания да изпълни решение № 220/15.02.2011 г., постановено от АС - Пловдив по адм. д. № 1256/2010 г. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143 от АПК следва да бъде осъдена община Асеновград да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски - на Петра Спасова Чиликова направените разноски в първоинстанционното производство - за възнаграждение на адвокат в размер на 450 лв. и за СТЕ - в размер на 150 лв. или общо в размер на 600 лв. и на Димитър Николов Чиликов - направените разноски за адв. възнаграждение за кас. производство - в размер на 250 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 173 от АПК, вр. чл. 177, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,