Решение № 6497 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2013 г.

Решение № 6497 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Таня Николова, против решение № 4578/08.07.2013 г. по адм. дело № 128/2013 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 24-ти състав. С последното, по жалбата на Емил Борисов Цветанов, действащ като ЕТ "Емо-Емил Цветанов" е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-150-2600/623/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането съобразно указанията, дадени в мотивите на същото решение, и Държавен фонд "Земеделие" - РА е осъден да заплати разноски по делото в размер на 50 лв. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа подробни мотиви, обосноваващи обективирания в него отказ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореното уведомително писмо, както и присъждане на разноските за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Емил Борисов Цветанов, действащ като ЕТ "Емо- Емил Цветанов" със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Мануш войвода" № 17, вх. Б, ет. 3, ап. 7, в писмен отговор по съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на на Емил Борисов Цветанов, действащ като ЕТ "Емо- Емил Цветанов", срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-150-2600/623/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", обективиращо отказ за плащане на субсидии по заявление за финансово подпомагане по СМДП за кампания 2011 г. С решението си административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но без при това да е спазена законоустановената форма. Прието е, че писмото не съдържа мотиви за издаването му и е в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е преценил, че в него не са индивидуализирани площите, за които е отказано подпомагане и не е конкретизирано правното основание по чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗПЗП. Прието е също, че е нарушен чл. 34, т. 1, абзац втори от Регламент № 1122/2009 г., според който при измерване на общата площ следва да се приложи толеранс или резерв от 1.5 метра, отчитан при определянето на периметъра на земеделски парцел. Отбелязано е, че определеното застъпване от 0,25ха е много под допустимия максимален толеранс от 1ха и може да се отнесе към допустима грешка при измерването. Съдът не е кредитирал заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, по мотиви за недопустимост на установяването едва в съдебното производство, на фактическите обстоятелства, послужили като основание за постановения отказ от финансиране. Предвид липсата на посочени в акта конкретни факти, поради които е прието, че част от площите са недопустими за подпомагане е направен извод, че той не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което възпрепятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху волята на административния орган. По тези съображения съдът приел жалбата за основателна и отменил обжалваното писмо като незаконосъобразно. Постановеното решение е неправилно. Необосновано административният съд приема, че обжалвания акт не съдържа мотиви за издаването му. В случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспорваното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане по двете схеми, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения административен акт. Неправилно е прието от съда, че посочените в уведомителното писмо различни хипотези препятстват възможността за преценка при условията на коя от тях е отказано подпомагането. Относими в случая са колона 3, 4 и 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП и същите колони на стр. 3 от писмото, по СНДП. В тях са отразени следните правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗПЗП и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. Видно от колони 2 и 6 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по СНДП, е осъществено уведомяване, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, като и финансовото подпомагане е отказано поради неотстранено застъпване и наддеклариране - при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП по СЕПП и на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП, тъй като застъпването на площи не е отстранено, и кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 ЗПЗП. При извършените кръстосани проверки са установени застъпвания с други кандидати и на земеделския производител е изпратено писмо изх. № 02-150-2600/5047/05.10.2011 г., относно площи, заявени от повече от един кандидат. В предоставения му 20-дневен срок последният не е представил документи, установяващи правното основание за ползване на застъпените площи. След провеждане на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г, част от неизяснените застъпвания са разпределени в свободните допустими за подпомагане площи, при което са останали неизяснени и неразпределени застъпвания, в размер общо на 2,97ха. Общият размер на установените от административния орган, недопустими за подпомагане площи /включващ освен течи части и площите, за които не е установено, че се стопанисват от кандидата/, кореспондират с данните от заключението на допуснатата по делото СТЕ, което не е оспорено от страните и неправилно не е кредитирано от първоинстанционния съд. В случая, законосъобразно от ДФЗ e отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и защото за една и съща площ са подадени две или повече заявления, и застъпването не е отстранено. Помощта е поискана за 5 БЗС с обща площ 13.49ха, от която недопустимата за подпомагане част възлиза общо на 4.22ха. Предвид установеното, приложим е чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., според който, когато разликата между декларираната за подпомагане площ надвишава допустимата за подпомагане с повече от 20%, но до 50%, помощта за съответната календарна година следва да бъде отказана изцяло. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП. Противно на приетото от съда, отказът по подаденото от касационния ответник заявление за финансово подпомагане по СЕПП, обективира фактически и правни основания за постановяването му, а съвкупната преценка на приобщения по делото доказателствен материал установява издаването му в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В уведомителното писмо и приложените към него таблици са отразени заявените за подпомагане БЗС, какви части от тях са приети за недопустими за подпомагане и на какво основание. В този смисъл, установеното от фактическа страна обуславя извода, че правилно административният орган в уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в акта правно основание, е отказал плащане на субсидии по заявлението на жалбоподателя за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. При липсата на съществен порок при постановяването на оспорения в първоинстанционното производство, административен акт и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Емил Борисов Цветанов, в качеството му на ЕТ "Емо-Емил Цветанов", срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-150-2600/623/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оглед изхода от спора и направеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300 лв за двете инстанции, ведно с направените за вещо лице разноски от 200 лв, или общо сумата от 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение