Решение № 30 от 16.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г.

Решение № 30 от 16.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 30/19.III.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 25057/3.VI.2009 г. на влязло в сила въззивно осъдително решение № 460 на Русенския ОС от 25.IХ.2008 г., постановено по гр. д. № 340/2007 г., която е била подадена от П. И. К. от гр. В., представляван от пълномощника си адв. К от АК-Русе. В нея, инвокирайки доводи, че не съществувал "друг ред за атакуване или защита на правото, засегнато се него", молителят К. излага, че налице били предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. I-во ГПК, тъй като вследствие съществено нарушаване на съответните правила той бил лишен от възможност да участва в делото: поради нередовно призоваване, а и защото не бил надлежно представляван. Ответното по молбата ЗАД "Б" със съдебен адрес в гр. Р., ул. "Д" № 15, е изразило по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК становище чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. К от АК-Русе, че макар подадената от П. Ив. К. от гр. В. Търново молба за отмяна да е процесуално допустима, по същество тя е неоснователна. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 17.V. 2010 г., молителят П. Ив. К. поддържа оплакванията си по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1-во ГПК чрез своя процесуален представител адв. Кр. С. от АК - Русе, а ответното по молбата за отмяна ЗАД "Б" - София повторно изразява становище за неоснователността й чрез своя представител по пълномощие адв. К от АК - Русе. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните, намира че молбата на П. Ив. К. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила въззивно осъдително решение на Русенския ОС, ГК, от 25.IХ.2008 г., постановено по гр. д. № 340/07 г., е основателна. Съображенията за уважаването й са следните: Влязлото в сила въззивно решение е било постановено по реда на ГПК (отм.), тъй като първоинстанционното производство по исковете на застрахователя срещу К. е било образувано на 19.I.2007 г. (арг. § 2, ал. 1 от ПЗР на сега действащия процесуален закон, в сила от 1.III.2008 г.). Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), ако в продължение на "един месец" ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Д". Видно от отговора на директора на дирекция "АПО" на община Р. по отправеното от първостепенния съд на 28.V.2007 г. служебно запитване за постоянния адрес на ответника П. К., е, че от датата 4.ХI.1999 г. това е: град В., ул. "Б" № 22, вх. "Б", ет. I, ап. № 4. Точно на този адрес са били изпращани призовки до К., като оформената такава с подписа на свидетелката Р към дата 8.V.2007 г., удостоверява и обстоятелството, че връчителят е посетил постоянния адрес общо пет пъти, съответно на датите: 26 и 27 април с. г., а също и на 2, 4 и 7 май 2007 г. Интервалът между първата и последната дата обхваща не повече от 12 дни, докато минималният срок по чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) е едномесечен. Ето защо, като е разпоредил призоваването на ответника К да стане чрез публикация в неофициалния раздел на "Д", но без да е бил спазен законоустановения минимален срок, в който усилията на връчителя да бъде призовано това лице на постоянния му адрес е следвало да продължат, първостепенния съд е лишил ответника по исковете на ЗАД "Б"-София от възможността да участва в делото, а това е рефлектира и върху ненадлежното представляване на тази страна в процеса, защото назначаването на особен представител на неявил се ответник предпоставя редовност на процедурата, при която е било предприето извършване на публикацията в ДВ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение